Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3807 от 12.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7081/2023
Вид
Решение № 3807
Подписан
12.07.2023
В сила
12.07.2023
Състав
Любомир Луканов, Петя Попова, Клаудия Рангелова Митова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3807 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20231100507081 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на Министерството на отбраната на Република България, чрез министъра, срещу постановление от 16.01.2023 г. на С.С. – ДСИ при Софийски районен съд по изп. дело № 20201110401681, образувано на 24.08.2020 г. срещу „Х.“ ЕООД, ЕИК *******, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят – взискател по изп. дело поддържа, че обжалваното постановление е неправилно, тъй като с молба с рег. № 21-40-144/19.08.2020 г. е поискал извършването на справки за имущественото състояние на длъжника и извършването на изпълнителни действия. С молба изрично е поискано ДСИ да уведоми взискателя за резултата от справките, за да се прецени какви принудителни действия да бъдат предприети. Сочи, че до 15.03.2023 г. в Министерството на отбраната не е постъпила никаква информация по изпълнителното дело от ДСИ, като това възпрепятствало взискателят да поиска извършването на конкретни действия по изпълнението.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК ответникът не е представил писмени възражения.

По делото са изложени мотиви на ДСИ С.С., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че от датата на образуване на изпълнителното дело, т.е. от 24.08.2020г., от взискателя не е искано извършването на изпълнителни действия. Излага, че ДСИ няма задължение да предоставя информация относно резултата от справките и за хода на изпълнителното производство.

1

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 1681/2020г. по описа на ДСИ С.С. при Софийски районен съд е образувано по молба от 24.08.2020 г. на взискателя Министерството на отбраната въз основа на изпълнителен лист от 02.06.2015 г., издаден по т. д. № 1797/2012 г. на Софийски градски съд. С молбата за образуване на изп. дело взискателят е поискал проучване на имущественото състояние на длъжника „Х.“ ЕООД, опис и продажба на вещи, които се намерят в длъжника, запор на банкови сметки на длъжника, запор на дружествени дялове.

По делото не е спорно и се установява от приложеното изп. дело, че за периода от датата на образуване на изпълнителното дело - 24.08.2020 г. до датата на прекратяване на производството – 16.01.2023 г., освен поисканите с молбата за образуване справки и изпълнителни действия, взискателят е бездействал и не е поддържал висящността на изпълнително производство. Не се установява подаването на други молби от взискателя с искане за предприемане на каквито и да било изпълнителни действия.

С обжалваното постановление от 16.01.2023 г. на ДСИ С.С. е прекратено производството по изпълнително дело № 1681/2020г. по описа на 20 участък на СИС при Софийски районен съд на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По делото не се съдържат данни на коя дата е уведомен взискателя за прекратителното постановление.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че частната жалба по чл. 435, ал.1 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – взискателят по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, доколкото не са представени доказателства за датата на която обжалваното постановление на съдебния изпълнител е връчено на взискателя. Внесена е и държавната такса по сметка на СГС.

Следва, че жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Законът изрично сочи пороци в действията на съдебния изпълнител, обуславящи съдебен контрол по реда на чл. 435 от ГПК.

Следва да се разгледа дали са изпълнени предпоставките за прекратяване на изп. дело № 1681/2020г. по описа на 20 участък на СИС при Софийски районен съд, при хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

Изпълнителното производство представлява предписан от закона способ за заместване на дължимо поведение, но неосъществено доброволно. Законът предвижда различни средства за осигуряване на принципно зачетени от правния ред интереси. В рамките на изпълнителното производство длъжникът дължи подчинение, доколкото принудата е оправдана. В закона изрично и лимитативно са очертани хипотезите, засягащи отстоявания в изпълнителното производство интерес на длъжника.

В чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК законодателят изчерпателно е посочил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред основанията водещи до прекратяване на изпълнението е визирано и това по ал. 1, т. 8, където е уредено, че изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Възражението на жалбоподателя е именно за липсата на така соченото прекратително основание. Това основание изхожда от 2 принципа, че при иницииран изпълнителен процес взискателят е субектът, който следва да проявява активност в действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни действия посредством приложението на които да постигне успешно удовлетворение на изпълняемото си право. Същевременно тази процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (две години) бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Следва да се отбележи, че прекратяването на изпълнителното производство не води след себе си до прекратяване на субективните имуществени права, които са били предмет на допуснато принудително изпълнение, но освобождава длъжника от ограниченията които е търпял в рамките на водения спрямо него изпълнителен процес.

По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи двугодишният срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е постановена тълкувателна практика с Тълкувателно решение (ТР) № 2/2013 г. от 26.06.2015 год. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като в т. 10 е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебен изпълнител по възлагане от взискателя в хипотезата на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ) и това са: насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В изпълнителния процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство, чиято задача е да постави началото на производството, но и изисква постоянна активност с цел събиране на вземането. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. Законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право (т. нар. „перемпция“). За прилагане на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия.

В настоящия случай се установи, че взискателят не е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия, нито е заявил ново искане за предприемането на вече посочен от него изпълнителен способ в продължение на повече от две години.

Единствено поисканите изпълнителни действия са направени с молбата за образуване 3 на изпълнителното дело на 24.08.2020 г. Взискателят не е проявил изискваната от ГПК активност за поддържане висящността на изпълнителното производство и на 24.08.2022 г. е изтекъл срока по чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.

Ирелевантно за формиране изводите по основателността на жалбата е обстоятелството, че взискателят е орган на държавна власт и не е бил уведомен от ДСИ за извършените действия по изпълнителното дело. ГПК не урежда различно процесуалноправно положение на държавните органи и частноправните субекти, като взискатели, както и не вменява задължение на съдебния изпълнител да уведомява взискателя за резултата от поисканите и извършени справки по образуваното изпълнително дело.

По изложените съображения съдът отхвърля жалбата, като неоснователна.

По разноските.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-I-Н състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Министерството на отбраната на Република България срещу постановление от 16.01.2023 г. на ДСИ С.С. при Софийски районен съд по изпълнително дело № 1681/2020г., с което е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 1681/2020г. по описа на 20 участък на СИС при Софийски районен съд на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4