Решение № 1869 от 19.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1869 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100505741 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 4468/13.03.2024 г. по гр. д. № 32162/2021 г. по описа на СРС, 174 състав е отхвърлен предявения от З. С. М. и М. М. М. срещу Столична община иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.

Войнеговци, Столична община, одобрени със Заповед № РД-18-4/11.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имот: с. Войнеговци, р-н Нови Искър, местност „Прелозите“, с площ от 550 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 530, при граници ***, ***,

*** като неоснователен.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 116311/09.04.2024 г., подадена от З. С. М. и М. М. М., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Поддържат, че първоинстанционното решение противоречи на практиката на ВКС по няколко насоки. На първо място, по делото не били ангажирани доказателства, че процесният имот е бил включен 1 в ТКСЗ или отнет или одържавен по реда на ЗСПЗЗ, поради което и тази земя не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ и относно него не се прилага чл. 5, ал.

2 от ЗВСОНИ, нито чл. 19 от ЗСПЗЗ. За този имот не съществувала и забраната по чл. 86 от Закона за собствеността за придобиване по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ, бл. 31/90, доколкото върху нея не било установено право на кооперативно земеползване и не било одържавено. На следващо място, противоречието с практиката на ВКС, е изведена от това, че когато владението било запазено в реални граници, тъй като собствениците не са станали членове на ТКЗС, тези имоти не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ и съответно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ е неприложима. Не могат да бъдат включени и във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Поддържа, че тежестта да се установи, че имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно, че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост била възложена на ответника. По делото не били събрани доказателства, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на процесния имот съществували записвания в разписен лист от 1969 г., че процесният имот няма собственик. В обобщение, въззивниците посочват, че процесният имот може да бъде придобит по давност, защото той никога не е изгубвал реалните си граници, респективно върху него не е било установявано кооперативно земеползване, поради което и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не можел да бъде включван във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Поддържат, че по делото били представени писмени доказателства, от които се установявало, че процесният имот е предоставен на В.С.К. за ползване през 1966 г., както и че на 10.10.1995 г. наследниците му са се сдобили с нотариален акт за придобиване по реда на §4 от ЗСПЗЗ като ползвател, само за имот – неурегулирано дворно място с площ от 600 кв.м., находящо се в землището на с. Войнеговци, местността „Прелозите“, съставляващо имот пл. № 337 по кадастрален план от 1986 г., представляващ ПИ с идентификатор ***, като същите са продължили да владеят и имот пл. № 530 по кадастралния план от 1986 г. представляващ процесния ПИ с идентификатор ***, който бил част от имот пл. № 84 по кадастралния план от 1966 г. – предоставен за ползване на наследодателя им В.С.К.. През целия период от 1999 г. до придобиване на ПИ с идентификатор *** било 2 продължило и владението върху ПИ с идентификатор ***, като двата имота винаги били част от един двор. От събраните по делото гласни доказателства се установило упражняване на владение върху имота и от техните праводатели, като владението било явно и спокойно. Молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 154059/13.05.2024 г., подаден от Столична община, с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 32162/2021 г. по описа на СРС, 174 състав е образувано по искова молба, подадена от З. С. М. и М. М. М. против Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Войнеговци, Столична община, област София – град, одобрени със Заповед РД-18-4/11.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Войнеговци, район Нови Искър, местност „Прелозите“, с площ 550 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходния план 530, при граници (съседи): поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, *** , ***,

***, по силата на давностно владение.

Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот, находящ се в с.

Войнеговци, район Нови Искър – поземлен имот с идентификатор *** по силата на давностно владение, осъществявано в периода от 02.07.1966 г. до настоящия момент, осъществявано от тях и праводателите им.

Твърдят, че на 24.10.2014 г., придобили по време на брака си чрез покупкопродажба поземлен имот с идентификатор *** в с. Войнеговци, местност „Прелозите“ с площ от 612 кв.м., с номер по предходен план 337, при 3 г р а н и ц и ***, *** 3 , *** , *** и

***, заедно с построените в този имот сграда с идентификатор *** и ***. Твърдят, че този имот придобили от Д.В.Ж. и К.В.С. по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № 84, т. І, рег. № 5072, д. № 79/24.10.2014 г. на Нотариус, рег. № 460 НК. От своя страна, Д.Ж. и К.С. придобили имота на 26.04.2000 г. от Х.Б.К., той го придобил на 07.07.1999 г. от М.А.К., С.В.С., Г.В.С.. Последните придобили имота по наследство от В.С.К. и съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което бил съставен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 75, т. ХХІ, д. № 4096/1995 г. на Нотариус при Софийска нотариална служба при СРС. Ищците твърдят, че видно от Писмо изх. № 9400-27/01.07.1994 г. но ТОА Нови Искър било, че имотът бил неурегулирано място, находящо се в землището на Войнеговци, местност Прелозите, съставляващо имот 337, кадастрален лист Б-14-6-Г, при съседи: север – път, юг М.Н.Д., изток – Ц., запад – Н.Н.Г. и същото било предоставено за ползване на В.С.К. за ползване със съобщение от 02.07.1966 г. Твърдят, че поземлен имот № 337, кадастрален лист Б-14-6-Г от кадастрален план, емисия 1986 г. бил с площ от 1178 кв.м., който имот с тази квадратура бил предоставен на В.С.К. за ползване. В този имот били включени имотите с идентификатори *** и ***. Твърдят, че след придобиване на имота с идентификатор ***, входната му врата се намирала откъм имот с идентификатор *** и двата имота представлявали един двор. Депозирали молба – декларация за признаване на право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, като в писмо на заместник – кмет на район Нови Искър било отбелязано, че по отношение на този имот няма реституционни претенции от граждани по ЗВСОНИ, ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., както и по реда на 18 от ЗППДОП, а не била издавана и заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В писмото било посочено, че за процесния имот имало издаден Акт за частна общинска собственост № 4373/2020 г. и не се откривал акт за държавна собственост, издаден на 01.06.1996 г. Молят да бъде признато за установено, че са придобили поземлен имот с идентификатор *** по силата на придобивна давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Столична община оспорва предявения иск, като поддържа, че териториите, за които е предоставено право на ползване по силата на нормативни актове, са предмет на специална уредба, 4 като спецификата на уредбата засягала законовите предпоставки, процедурите и компетентността на органите ангажирани за тяхното прилагане.

Процедурата за придобиване на територии, попадащи в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ била специална по отношение на реституционната процедура, осъществявана от органите на поземлена собственост по реда на ЗСПЗЗ. След признаване на правото на ползвателите да придобият право на собственост, земята следвало да се върне на предишния собственик, като ползвателите можели да придобият право на собственост върху определен размер от предоставената им за ползване земя. Посочва, че за имотите, за които все още не била издадена заповед на кмета по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване, съответно придобиване право на собственост върху имоти, не тече давностен срок и това обстоятелство не било основание за придобиване на право на собственост от трети лица без каквито и да било доказателства, какъвто бил процесния случай. Установявало се, че през 1994 г. на ползвателя В.К. е разрешено да закупи мястото от 600 кв.м., находящо се в с. Войнеговци и чиито имот впоследствие бил закупен от ищците. Отделно в регистъра на новообразуваните имоти на с. Войнеговци към 26.01.2014 г. нямало записан собственик на процесния имот. През 2021 г. било постъпило заявление от В.П.Н., наследник на Н.Г.П., с което се искало вписване на правото на собственост за имоти *** и ***. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че процесният имот попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и давностният срок е започнал да тече от влизане в сила на план по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и към момента на предявяване на иска той не бил изтекъл.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо.

5

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Допустимостта на предявения иск се предпоставя от наличието на правен интерес у ищците от установяване на принадлежността на правото на собственост. Въз основа на твърденията на страните, съдът намира, че е налице спор относно собствеността върху процесния имот между страните, доколкото в исковата молба са въведени твърдения, че ищците са придобили правото на собственост върху имот, за който Столична община била съставила акт за частна общинска собственост.

Принадлежността на правото на собственост се установява, ако от събраните по делото доказателства се извежда правното основание, въз основа на което то е възникнало с оглед въведените от ищците твърдения в исковата молба, а именно, че са придобили собствеността по силата на давностно владение, осъществявано в периода от 02.07.1966 г. до датата на подаване на исковата молба.