Определение № 14937 от 10.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14937 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно гражданско дело № 20251100510033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба на И. Д. Д. срещу отказ за присъединяване на жалбоподателя като взискател по изп.д. № 308/2024 г., постановен от ЧСИ М.М. и обективиран в уведомление изх. № 3965 от 11.07.2025 г.

В жалбата се излагат следните съображения срещу законосъобразността на акта на съдебния изпълнител: На 24.06.2025 г. жалбоподателят подал молба до съдебния изпълнител да бъде присъединен като взискател по изпълнително дело № 308/2024 г., като за целта представил удостоверение по чл. 456 ГПК издадено на 23.06.2025 г. по изпълнително дело № 1182/2025 г. по описа на ЧСИ Р.В., но ЧСИ М. постановил отказ, като единствения аргумент за това бил, че е пропуснат срока по чл. 456, ал. 1 от ГПК. Счита отказа за неправилен и незаконосъобразен и моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител за присъединяване на жалбоподателя като взискател по изп.д. № 308/2024г. и вместо него да разпореди присъединяването на И. Д. като взискател по делото.

В законоустановения срок е постъпило възражение от „Йото Груп“ ООД, в което се твърди, че подадената жалба е недопустима, евентуално – неоснователна по същество.

Твърди се, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като отказа на съдебния изпълнител да присъедини кредитор по реда на чл. 456 от ГПК не е сред действията, които подлежат на обжалване съгласно чл. 435 от ГПК и освен това жалбоподателят нямал процесуална легитимация да подаде жалба по чл. 435 ГПК. Твърди се, че жалбата е и неоснователна, тъй като изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, като акта на съдебния изпълнител, с който изпълнителния процес е прекратен вече бил влязъл в сила, респ. за жалбоподателя не съществувал правен интерес за присъединяване към вече приключило производство. Поддържа се още, че съдебния изпълнител правилно оставил молбата за присъединяване без уважение, тъй като разпределението по изпълнителното дело било изготвено и влязло в сила.

1

В своите мотиви съдебния изпълнител поддържа, че подадената жалба е недопустима, тъй като жалбата е подадена от трето лице, което не е страна по делото, а освен това се обжалвал и акт, който не е сред кръга на посочените в чл. 435 от ГПК. Поддържа, че по същество жалбата е неоснователна, тъй като разпределението по изпълнителното дело е изготвено и влязло в сила преди подаване на молбата по чл. 456, ал. 1 ГПК от жалбоподателя.

Предмет на обжалване е акт на съдебния изпълнител, с който жалбоподателят твърди, че му е отказано конституиране като взискател по делото. В нормата на чл. 435 от ГПК са изброени изчерпателно действията и актовете на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват и лицата, които са легитимирани да подават жалба срещу тях, както и основанията за обжалване (т. 8 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Атакувания в жалбата акт обаче не е сред тях, което означава, че той не подлежи на самостоятелно обжалване и подадената жалба е недопустима.

Подадената жалба е недопустима и поради обстоятелството, че процесното изпълнително производство е прекратено, като съображенията за това са следните:

Присъединяването на кредитори в изпълнителното производство е институт, характерен за принудителното изпълнение на парични вземания. Присъединяването води до множество взискатели, търсещи удовлетворение чрез едно и също изпълнително производство. Присъединеният по свое искане или по право кредитор става страна в изпълнителния процес и се намира в отделно изпълнително правоотношение със съдебния изпълнител. При присъединяването на кредитори по тяхно искане на основание чл. 456, ал.

1 ГПК на посоченото изискване отговарят тези, които са представили изпълнителен лист или акт, представляващ пряко изпълнително основание по смисъла на чл. 426, ал. 1 ГПК.

Удостоверението по чл. 456, ал. 2 ГПК не е пряко изпълнително основание и легитимира кредитора само за присъединяване в процеса, но не и за водене на самостоятелен процес. Взискателят, присъединил се с удостоверение, е образувал друго изпълнително дело срещу същия длъжник, по което е представен издаденият в негова полза изпълнителен лист и по което се провежда изпълнение по негова инициатива.

Представянето на удостоверението по чл. 456, ал. 2 ГПК гарантира, че присъединяващият се кредитор има право на принудително изпълнение и разполага с изпълнителен лист.

Съдържанието на удостоверението, установено в чл. 456, ал. 3 ГПК разкрива, че то служи само за присъединяване в изпълнителния процес. Последица от искането на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2, т. 1 ГПК е прекратяване на изпълнителното производство и по отношение на присъединените взискатели с удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК съгласно т. 2 от ТР 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. В случая жалбоподателя е поискал да бъде конститутиран като взискател въз основа на представено удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК. Това означава, че той няма право да води самостоятелен изпълнителен процес, въз основа на издаденото удостоверение, и е обвързан от волята на първоначалния взискател касателно продължаването или прекратяването на 2 изпълнителното производство. При направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, то съдебния изпълнител дължи подчинение на исканията на взискателя и е длъжен да прекрати изпълнителното производство изцяло, доколкото по делото не са били конституирани взискатели, със самостоятелно право на принудително изпълнение /т.е. взискатели, които да са поискали да бъдат конституирани в производството въз основа на изпълнителен лист/.

При това положение съдебния изпълнител законосъобразно е прекратил изпълнително дело № 308/2024 г., като това постановлението на съдебния изпълнител е влязло в законна сила на 20.08.2025 г. За жалбоподателя липсва правен интерес да се присъедини към прекратено изпълнително дело, доколкото по същество той няма към какво да се присъедини изпълнителния процес и възникналото в неговите рамки процесуално правоотношение е прекратено и дори отказът да бъде присъединен да бъде отменен, то това не би имало никакъв правен ефект за жалбоподателя.

Относно разноските:

Съдебното производство, образувано по жалба срещу действия на съдебния изпълнител цели отмяната на правните последици от извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител. Макар и свързано с изпълнителното производство, то не е продължение на изпълнителния процес, протича извън него, което го определя като самостоятелно спорно съдебно производство. /ТР № 3/2005 год. на ОСГТК на ВКС/. Предвид на това по отношение на него намира приложение нормата на чл. 81 от ГПК, предвиждаща задължение на съда във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, да се произнесе и по сторените в процеса разноски. В този смисъл, при приключване на производството по жалба по чл. 435 от ГПК, било то с решение по същество или с определение за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството, страните имат право да претендират сторените от тях в съдебното производство разноски, респ. съдът дължи произнасяне по заявени от страните претенции за разноски /вж. определение № 1585 от 20.06.2023 г. на САС по в. ч. гр. д. № 1620/2023 г./. С оглед на изложеното на взискателя „Йото Груп“ ООД се дължат сторените в настоящото производство разноски, установени в размер на 204,52 евро /равностойни на 400 лв./- за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба И. Д. Д. срещу отказ за присъединяване на жалбоподателя като взискател по изп.д. № 308/2024 г., постановен от ЧСИ М.М. и обективиран в уведомление изх. № 3965 от 11.07.2025 г.

ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН **********, със съдебенадрес гр. София, ул. „Братя М.и“ № 16, ет. 2, офис 3 – чрезадв. Т., да заплати на „Йото Груп“ ООД, ЕИК 207075573, със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „******** – чрез адв. Г., сумата от 204,52 евро /равностойни 3 на 400 лв./, представляваща разноски в настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4