Решение № 420 от 22.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Варна, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100502344 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 60831/07.07.2025г. от С. Г. С., ЕГН**********, с адрес: гр. В., ул. „А. Н.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, срещу Решение № 2384 / 26.06.2025г., постановено по гр.д.№ 20243110115220 по описа за 2024г. на Районен съд – Варна, 46 състав, с което съдът ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 4052/11.10.2018 г., постановено по гр. д.

№ 11717/2018 г. по описа на ВРС, 14-ти състав, издръжка, дължима от С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „А. Н.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, в полза на детето С. С. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Е. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ул. ул. „* П. п.” № ***, вх.

*, ап. **, като го УВЕЛИЧАВА от 200 лв. на 350 лв. /триста и петдесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2024 г. , с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 СК и ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 1

4052/11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 11717/2018 г. по описа на ВРС, 14ти състав, издръжка, дължима от С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

„А. Н.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, в полза на детето Г. С. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Е. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ул. ул. „* П. п.” № ***, вх. *, ап. **, като го УВЕЛИЧАВА от 130 лв. на 500 лв . /петстотин лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2024 г., с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 СК, в ЧАСТТА за сумата над минималния размер от 269.25лв. до присъдения размер.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът е определил прекомерна издръжка, в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че ищцата не е доказала, че ответникът може да заплаща издръжка в поисканите размери. Необосновани са изводите на съда, че по силите на ответника е да си намери работа с доход около 2000лв. Следва да се отчетат и фактите, че ответникът не разполага с имущество, както и че заплаща наем. Сочи, че фактът, че съжителства с друга жена не следва да се тълкува в негов ущърб, тъй като същият не е в брак и връзката му е с неопределен срок и бъдеще. Съдът не е отчел и факта, че ищцата също съжителства с друг мъж и не е съобразил неговите доходи. За детето С. не се доказали особени нужди, въпреки прегледа в Турция, а за детето Г. не е необходимо лечение в Турция, тъй като заболяването му се лекува в България по здравна каса. Сочи, че бащата не отказва да заплаща издръжка за децата си, а е в невъзможност да стори това в посочения размер. Представя доказателства за превеждане на сумата от 140лв. за училищни униформи.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочената част и да отхвърли иска за изменение на издръжката за разликата над 269.25лв. до присъдения размер.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че съдът е съобразил както нуждите на децата, така и възможностите на родителите.

2

Сочи, че бащата е трудоспособен и при нужда, каквато има с оглед задълженията му за издръжка, може да си намери допълнителна или подоходна работа. Подчертава, че както децата, така и майката имат заболявания, които следва да бъдат съобразени. Майката не е избрала да лекува детето в чужбина, а това се налага от естеството на заболяването.

Посочва подробно какъв е редът за лечение на дете в чужбина и за поемане на разходите за процедурите, но не и за престоя. Сочи, че лечението на заболяването на детето Г. не се поема от НЗОК.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

По делото е подадена и НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА №

175/05.01.2026г. от С. Е. Р., ЕГН **********, действаща в качеството й на майка и законен представител на детето Г. С. С., ЕГН **********, срещу Решение № 2384 / 26.06.2025г., постановено по гр.д.№ 20243110115220 по описа за 2024г. на Районен съд – Варна, 46 състав, В ЧАСТТА, с която съдът ОТХВЪРЛЯ иска за изменение на размера на определената с решение № 4052/11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 11717/2018 г. по описа на ВРС, 14ти състав, издръжка, дължима от С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

„А. Н.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, в полза на детето Г. С. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Е. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ул. ул. „* П. п.” № ***, вх. *, ап. **, чрез увеичаването й, за разликата над 500 лв. до претендираните 800 лв.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение в посочената част поради необоснованост. Сочи се, че по делото безспорно се установява, че едното от децата има специални нужди, а определената издръжка е като за дете без специални такива. Твърди, че ответникът демонстрира значително по-висок стандарт на живот от този, който би му осигурила минималната работна заплата.

В отговора на НВЖ се сочи, че в хода на съдебното производство се установява, че въззивникът получава минималната за страната работна заплата, няма абсолютно никакви странични доходи, няма имоти, няма автомобили /освен такива, които подлежат на бракуване/, не участва в търговски дружества, в същото време макар и на възраст от 40 /четиридесет/ години, същият не е в перфектно здраве, налага му се често да излиза в 3 болнични заради травми, получени от трудовите задължения, които извършва, не на последно място низходящите, на които дължи издръжка, са две.

Категорично безпочвени са твърденията за охолен живот на бащата. В края на месец октомври 2025 г. той е претърпял операция на „скъсан минискус“, за което е платил 500 /петстотин/ лева, а периода на възстановяването му е от 3 до 6 месеца. Кредита, за който са представени доказателства, не се обслужва, а бащата е в поС.ни заеми от частни лица, за да плати колкото е възможно от издръжката. Не е вярно твърдението, че заболяването на детето „синдром на Хиршпрунг“ не се поема от НЗОК. В приетата по делото експертиза изрично е посочено от вещото лице д-р Д.Г., че „Заболяването се поема от Националната здравна каса.“ От представената медицинска документация не се вижда препоръка или насочване към лечебно заведение в Турция, поради невъзможност заболяването да се третира у нас.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Производството по делото е образувано по предявени от С. С. С., ЕГН **********, и Г. С. С., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен представител С. Е. Р., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр. В., ул.

„* П. п.” № ***, вх. *, ап. **, срещу С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „А. Н.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, субективно съединени искове с правно основание чл. 150 СК за изменение на определените с решение № 4052/11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 11717/2018 г. по описа на ВРС, 14ти състав, издръжки, като същите бъдат увеличени, както следва: по отношение на издръжката в полза на детето С. – от 200 лв. на 350 лв. месечно, а по отношение на издръжката в полза на детето Г. – от 130 лв. на 800 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2024 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж – 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката.

В исковата молба се излага, че бракът между родителите на ищците е прекратен с развод, като по силата на това решение бащата е осъден да заплаща издръжка в полза на детето С. в размер на 200 лв., а в полза на детето Г. – 130 лв. месечно. Майката има по-голямо дете от първия си брак – Е., лекуван от болест на Хиршпрунг. Посочва се, че от 2-3 години ответникът започнал да заплаща общо издръжка в полза на двете момчета в размер на 400 4 лв., като бабата по бащина линия често полагала грижи за тях, тъй като майката била принудена да пътува до Турция за операции или контролни прегледи на децата си Е. или Г., които страдали от едно и също генетично заболяване на дебелото черво. Майката С. Р. била диагностицирана с тежко онкологично заболяване през 2023 г. Същата отглеждала сама децата си в наето от нея жилище, за което заплащала месечен наем в размер на 550 лв. С решение на НЕЛК от 20.05.2024 за детето Г. са определени 83 % увреждания за срок от 2 години, след което се превръща безсрочно в 71% степен на увреждане с диагноза „Болест на Хиршпрунг“ /липса на перисталтика/. Освен това обстоятелство се поддържа, че са налице и икономически промени в страната, които обуславят увеличение на размера на досега определените издръжки в полза на двете момчета. Посочва се, че майката е във влошено здравословно съС.ие, което налага оперативна интервенция, като в същото време заплаща и кредити за суми, изтеглени от нея за издръжка на децата си.

Излага се, че майката е личен асистент на болните си деца и е в невъзможност да реализира допълнителни доходи. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът С. Г. С. е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител – адв. Р. И.-Г..

Не оспорва твърдението, че с ищцата имат две общи малолетни деца – С. и Г.

С.и, както и че с посоченото в исковата молба съдебно решение е осъден да им заплаща издръжка. Твърди, че от момента, в който станало ясно, че момчето Г. има здравословен проблем, започнал доброволно да заплаща издръжка в полза на децата в общ размер от 400 лв. Счита твърденията на майката по повод здравословното съС.ие на по-голямото й дете от друг мъж, съответно за нейното влошено здравословно съС.ие, за неотносими към настоящото производство. Не оспорва, че детето Г. има здравословен проблем, като именно по инициатива на майката то се лекува в Турция, а не в България.

Счита, че към момента съС.ието на сина им е овладяно, ходи на контролни прегледи и само следва да се наблюдава. Посочва, че работи като общ работник и получава минималното за страната възнаграждение. Живее на квартира и благодарение на това, че живее с приятелката си успява да покрива всичките си разходи. Твърди, че има запор на трудовото си възнаграждение поради неизплатен кредит. Има здравословни оплаквания, породени от дългите години тежък физически труд на открито. Неговата майка също често 5 му помага в грижите за децата, за организирането на благотворителни базари по набиране на средства за Г. и за брат му по майчина линия – Е.. Излага, че по повод здравословното съС.ие на Г. има кампания за набиране на средства „Заедно за Г.“, с дарителска сметка в Банка ДСК, с която оперира изцяло майката. Поддържа, че със затруднения би могъл да заплаща минималната издръжка за страната и за двете си деца, като в момента това е максимумът, който би могъл да покрива. Моли да бъде променен падежът на дължимата от него издръжка, като същият да е до десето число на месеца, за който тя се дължи.

При така очертаните предмет на предявения иск, на съдебното решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При произнасянето си по въззивните жалби, съдът намира за прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да преповтаря същата.