Решение № 263 от 18.09.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. С., 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500315 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 363/29.04.2024г. по гр.д. № 3523/23 г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният на основание чл.87, ал.3 ЗЗД от С. М. Д., ЕГН:

********** от гр.Т., обл.С., ул.“ Ж.в. * против М. М. М., ЕГН: ********** и Н. К. М., ЕГН:**********, двамата от с.С., общ.Т., обл.С., ул.“А.м. *, иск за разваляне по съдебен ред на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 130, том IX, дело № 2673/1996 г. на нотариус при СлРС, до размера на наследствената на ищцата част ид.ч. и на ответниците са присъдени разноски по делото в размер на 700лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство.

Въззивницата атакува изцяло решението, като твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалноправните норми.

Оплаква се, че са допуснати нарушения, свързани с подаването на отговор от страна на ответника М. М. и признаването на иска, във връзка с упълномощаването на процесуален представител – адвокат, във връзка със 1 спазването на процесуалните срокове за подаването на отговора, във връзка с доклада по делото и задълженията на съда при извършване на действия извън законовите срокове или след отправяне на изявление от ответника за признаване на иска. Заявява, че съдът неправилно не е разгледал направеното признание и е приел да разгледа последващо направените, извън срока по чл.

131 от ГПК, възражения. Също така сочи нарушения във връзка с незаконосъобразно и в противоречие с чл. 214 от ГПК произнасяне по направеното изменение на исковата претенция от ищцата, развива доводи във връзка с възприетия от съда петитум, счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Не се е произнесъл с нарочно определение за разпределяне на доказателствената тежест.

По-нататък въззивницата се оплаква, че са нарушени и правилата във връзка с доказването в процеса, нарушен бил принципа на равнопоставеност в процеса, тъй като съдът не допуснал разпит на свидетел на ищцата за обстоятелствата, за които са разпитани свидетелите на ответната страна с оглед тяхното опровергаване. Също така заявява, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, ценил е показанията само на част от свидетелите, а игнорирал тези на свидетеля Б. и е достигнал до неправилни фактически констатации, неправилно е ценил цялата доказателствена съвкупност. Намира, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите М. и Златев. Развива подробни съображения, прави анализ на събрания доказателствен материа и счита, че се налага изводът за доказаност и основателност на иска. Сочи, че мотивите на съда в посока основателност на претенцията са необосновани и противоречащи на установената фактология.

С оглед изложеното въззивницата иска да се отмени решението поради липса на произнасяне по искането за изменение по чл. 214 от ГПК и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Евентуално иска да се отмени като неправилно решението и да се постанови ново по същество, с което искът бъде уважен.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане събиране на гласни доказателствени средства, което съдът е оставил без уважение с мотивирано определение от з.с.з.

2

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала отговор, с който заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и иска то да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение. Въззиваемите считат, че не са допуснати твърдяните поцесуални нарушения във връзка с признаване на иска, тъй като в чл. 237 ал. 3 от ГПК е посочено кога не може да се постанови решение при признаване на иска и настоящият случай е такъв с оглед предмета на иска – имот в СИО. Сочи, че писменият отговор от адв. Данаджиева не носи подписа на ответника и не изразява неговото становище, той е заявил, че не е уведомен за него, не го поддържа и оттегля пълномощията си от нея, следователно следва да се вземе предвид последващия подаден отговор. Не е оттеглял признание на иска, защото такова не е правил. По отношение на оплакванията за нарушение на чл. 214 от ГПК въззиваемите считат, че такива няма, понеже съдът многократно е давал указания на ищцата да уточни иска и да формулира адекватен петитум и е възприел тази версия, посочена в последната внесена поправена и вписана искова молба. В с.з. ищцата чрез адвоката си не е правила искане за изменение на петитума, а е заявила, че поддържа тази искова молба.

Намира за неоснователно оплакването за недопускане до разпит на свидетел, тъй като то е несвоевременно и преклудирано, понеже е направено след допускане и разпитване на свидетелите, посочени от двете страни.

Въззиваемите по-нататък заявяват, че не са допуснати нарушения във връзка с обсъждане и анализ на събраните доказателства, съдът изложил правилна и обективна фактическа обстановка, почиваща на цялата доказателствена маса. Излагат подробни съображения във връзка с показанията на всеки един от разпитаните свидетели и твърдят, че от тях може да се направи обоснован извод за неоснователност на иска. В обобщение считат, че съдът е достигнал до законосъобразни и правилни правни изводи, напълно в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Противопоставят се на искането за допускане на гласни доказателства, тъй като искането е преклудирано, а ако се уважи – искат да бъдат допуснати още трима свидетели, които ще посочат, за установяване на същите факти и обстоятелства.

Въз основа на изложеното въззиваемите молат да се остави без уважение въззивната жалба, а атакуваното с нея решение да се потвърди.

Претендират разноски за тази инстанция, представят пълномощно и договор.

В същия срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпила насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява, с писмена молба-становище, подадена чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата, 3 оспорва отговора, моли съда да върнеделото на СлРС поради допуснато съществено процесуално нарушение или при условията на евентуалност да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с коетода уважи исковата претенция. Претендира разноски за двете инстанции, представя списък по чл. 80 от ГПК, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваеми пор. №№ 2 и 4, редовно призовани, се явяват лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба и поддържа всички свои аргументи, изложени в отговора. Моли въззивната инстанция да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноските за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно.

Изложените във въззивната жалба възражения са неоснователни.

Най-напред въззивният състав намира, че не са допуснати твърдените процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

По отношение на твърдението за непроизнасяне по предприето изменение на иска и съответно – произнасяне по непредявен иск, следва да се посочи, че в действителност не е правено искане за допускане изменение на иск. След депозиране на исковата молба районният съд е констатирал нередовности във връзка с конституирането на страните и е предприел действия по отстраняването им, а след вписването на първоначалната искова молба я е изпратил за отговор на ответника. Съдът е длъжен да следи за надлежното конституиране на страните в процеса според вида на 4 защитаваното право и в тази връзка съдът отново е констатирал нередовност и е дал указания на ищците да насочат претенциите срещу надлежна пасивнолегитимирана страна и да уточнят петитума.

Впоследствие, след смъртта на единия от ищците, отново е предприел действия по правилното конституиране, /с оглед новонастъпилия юридически факт и с оглед обстоятелството, че негови наследници са другата ищца и единият ответник/, както и по прецизиране на обема на защитаваното право. Така уточняването на страните, предмета и съответстващия на обстоятелстената част петитум представляват процесуални действия на съда по редовността на исковата молба, а не такива по инициатива на ищцата за изменение на иска и в резултат на това съдът правилно е определил, че е сезиран с иск за разваляне на договор за издръжка и гледане от ищцата, като наследница по закон на двамата прехвърлители, до размера на наследствената й част.

По отношение на оплакванията, свързани с направено признание на иск, настоящият състав също счита, че не са допуснати процесуални нарушения от решаващия съд.

След като първоначално исковата молба е била предявена единствено срещу ответника М. М. М. и съдът му я е връчил с указания относно отговора, такъв е бил подаден чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат Данаджиева, в който е посочено, че се прави признание на фактите и обстоятелствата и се признава исковата претенция. Ответникът по-късно е заявил, че не му е било известно съдържанието на този отговор и то не отговаря на действителното му отношение към спора, като е и оттеглил пълномощията от този адвокат.

Независимо дали ще се приеме, че към момента на подаване на първия отговор адвокатът е разполагал с изрични пълномощия за това, тоест е налице волеизявление за признаване на иска, то не може да предизвика последиците по чл. 237 ал. 1 и ал. 4 от ГПК. Както вече бе посочено, след правилното конституиране на надлежните участници на страната на ответника предвид вида на спора – наред с първоначалния ответник М. М. е конституирана и неговата съпруга Н. К. М. - съдът повторно е изпратил преписи от исковата молба и приложенията и за тази ответница е започнал валидно да тече срок да изрази становище по иска. Тя го е оспорила изцяло и е изложила доводи относно изпълнението на договора, чието разваляне се 5 иска. Ответникът М. М. също е подал отговор на поправената вече искова молба, като също е оспорил иска и изложените в исковата молба твърдения.

Дори да се счете, че той вече е загубил правото да подава отговор и следва да се държи сметка за по-рано направеното признание, то съгласно разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от ГПК, щом правото на собственост е преминало в режим на СИО върху него и съпругата му /втората ответница/, то той не може еднолично да се разпорежда с общото материално право.

Следователно, доколкото отговорът с направените оспорвания и възражения, подаден от втората ответница е в законовия срок, съдът следва да се съобрази с нейното становище и не може да разглежда спора в хипотезата на признание на иск.

Последното процесуално нарушение, релевирано с въззивната жалба касае действията на първоинстанционния съд във връзка със събиране на гласни доказателствени средства, като въззивницата се оплаква, че неоснователно не е допуснат до разпит втори свидетел. Въззивната инстанция счита, че няма допуснато нарушение на процесуалните правила и в тази насока.

Разпечатката съдържа 42 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cc16d5b-1f7e-4263-a324-229de614ce19