Определение № 2406 от 16.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2406 гр. Пловдив, 16.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502557 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано e по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, чрез пълномощника по делото адвокат Р. Г., подадена против Разпореждане от 23.08.2023 г., инкорпорирано в заповед № 5824 от 23.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановено по ч. гр. д. № 11960 /2023г. по описа на Районен съд Пловдив, XX гр.с., в частта, с която се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. Г. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул.К. № **, ет.6, ап.17, общ. Пловдив, обл. Пловдив, за сумата от 854.84 лв. неустойка за прекратяване на Рамков договор № 502831471 за електронни съобщителни услуги и приложения към него, предоставяни с партиден № Ч0002726 и 220.12 лева мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 16.11.2020г. до 01.06.2023 г.В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че претендираната неустойка не излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функции на неустойката и се развиват подробни съображения за дължимостта на вземането. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане в частта му, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, издаване на заповед за 1 същите и присъждането на разноски.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

В обжалваната част на разпореждането районният съд е приел, че заявлението на „А1 България“ ЕАД следва да бъде отхвърлено по съображения, че неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси след предсрочното прекратяване на договора, е нищожна клауза, тъй като потребителят следва да заплати месечни такси без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги, а операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване. Според РС така уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи.

Разпореждане в обажалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

В предвид обжалваната част на разпореждането, заповедното производство е образувано по заявление на „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника В. Г. Ч. за заплащане на договорни неустойки в общ размер на 854.84 лв. за прекратяване на Рамков договор № 502831471 за електронни съобщителни услуги и приложения към него, предоставяни с партиден № Ч0002726 и 220.12 лева мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 16.11.2020г. до 01.06.2023 г., ведно с приложения към договора, с който са предоставени услуги и е извършена продажба на мобилно устройство.

Представените по делото Приложения № 1 към рамковия договор № 2

502831471 съдържат идентични клаузи за неустойката, според които в случай на прекратяване на абонамента по договора преди изтичане на срока на ползване, по инициатива или по вина на абоната, когато последният е физическо лице, той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси. В допълнение абонатът дължи възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

При самостоятелна преценка на посочените клаузи, съдът намира, че е налице обоснована вероятност същите да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Съдът намира, че вредите на кредитора не следва да бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на невнесени месечни абонаменти, тъй като заплащането на месечните абонаменти за срока на договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора вече не се предоставя. Вредите от едно и също неизпълнение по договора, тоест твърдяната забава при заплащане на месечните абонаментни такси и предсрочното му прекратяване, не следва да се определят и като съвкупност от месечни абонаментни вноски, макар и ограничени до размер на 3 месечни абонаментни вноски, ведно с допълнителна сума за направени отстъпки от месечни такси и от продажната цена на предоставени устройства, тъй като така се излизва извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на неустойката.

Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение следва в един състезателен процес да се провери дали договорената неустойка се явява необосновано висока, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди. На този етап е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на неравноправни клаузи, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.

Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка 3 по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за горепосочени суми, т.к. основанието на което се претендират представляват вероятно неравноправни клаузи в потребителски договор.

Следователно разпореждането в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 23.08.2023 г., инкорпорирано в заповед № 5824 от 23.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, постановено по ч. гр. д. № 11960 /2023г. по описа на Районен съд Пловдив, XX гр.с., в частта, с която се отхвърля заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу длъжника В. Г. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул.К.

№ **, ет.6, ап.17, общ. Пловдив, обл. Пловдив, за сумата от 854.84 лв. неустойка за прекратяване на Рамков договор № 502831471 за електронни съобщителни услуги и приложения към него, предоставяни с партиден № Ч0002726 и 220.12 лева мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 16.11.2020г. до 01.06.2023 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4