Решение № 831 от 21.06.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. Пазарджик, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220104171 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „СТОДИ-2000“ ЕООД, ЕИК 202408328, със седалище и адрес на управление: гр.Септември, ул.“******, представлявано от управителя Д. Х. Г., със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, чрез Адвокатско дружество „П. и М.“ против „МИСИЛИМА“ ООД, ЕИК 206557780, със седалище и адрес на управление: гр.Ветрен, общ.Септември, ул.“******, представлявано от управителите М. Й. Я. и Й. И. П., заедно и поотделно, в която ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№3752/2023г. по описа на Районен съд-Пазарджик и по което е издадена Заповед №1909/23.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която ответникът по настоящото дело е осъден да заплати на заявителя /ищец в настоящото производство/ сумата от 1296 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 19.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 116,98лв., представляваща мораторна лихва за период от 25.01.2023г. до 19.10.2023г., както и държавна такса в размер на 28,26лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480лв.

1

Против издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК.

Твърди, че съгласно дадените указания и в дадения едномесечен срок с Разпореждане №8166/09.11.2023г., постановено по ч.гр.д. №3752/2023г. по описа на PC-Пазарджик, предявява настоящия иск.

Твърди, че по Фактура №0000000196/24.01.2023г. „СТОДИ-2000” ЕООД е извършил в полза на ответника услуга „жътва царевица” на 60 дка на обща стойност 1296 лв. с ДДС. Фактурата е съставена, съобразно нормативните предписания на ЗСч., ЗДДС.

Като изправна страна по сделката, дружеството като доставчик изпълнило задължението си по издадената и описана по-горе фактура и извършило жътва на царевицата. Твърди, че сумата от 1296 лв. с ДДС по Фактура №0000000196/24.01.2023г. не е изплатена на дружеството-ищец и до настоящия момент.

Сочи, че се касае за договор, по същество търговска сделка - договор за извършване на услуга, по която липсва насрещната престация за овъзмездяване на изпълненото вече от ищеца.

Посочва, че сумата – предмет на настоящата претенция може да бъде платена по следната банкова сметка: IBAN: ******, BIC: IABGBGSF, Интернешънъл Асет Банк АД, титуляр на сметката: „СТОДИ - 2000“ ЕООД.

Моли съда да приеме за установено по отношение на „МИСИЛИМА” ООД, ЕИК 206557780, със седалище и адрес на управление: гр.Ветрен, Община Септември, ул.“******, представлявано от управителите М. Й. Я. и Й. И. П., заедно и поотделно, че дължи на „СТОДИ-2000” ЕООД, ЕИК 202408328, със седалище и адрес на управление: гр.Септември, ул.„******, представлявано от управителя Д. Х. Г., сумата от 1296лв., представляваща главница по Фактура №0000000196/24.01.2023г., сумата от 116,98лв., представляваща мораторна лихва за период от 25.01.2023г. до 19.10.2023г., ведно със законна лихва за период от 19.10.2023г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед №1909/23.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3752/2023г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

Моли да им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски по настоящото производство и тези, направени в заповедното производство.

2

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

С допълнителна молба, в изпълнение на указанията на съда, ищецът, чрез пълномощника си, е уточнил, че плащането по процесната фактура е следвало да се извърши от ответника на датата, на която е издадена фактурата, а именно на 24.01.2023г. От следващия ден – 25.01.2023г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на плащането, което е следвало да извърши. Поради това претенцията за мораторна лихва се претендира от ищеца за период от 25.01.2023г. до 19.10.2023г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който е взето становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Твърди, че на ищеца действително е било възложено да извърши жътва на царевица в землището на гр.Ветрен, но възложената на ищеца работа е фактурирана от него и платена, към този момент, по фактура №190/21.11.2022г.

Твърди, че никой от представляващите ответното дружество управителите не се е съгласявал на „МИСИЛИМА“ ООД да бъде издавана нова фактура за вече фактурирана работа - жътва на царевица, като твърди, че управителят Й. П. не е подписвал процесната фактура и не е получавал същата.

Твърди, че сборът от посочените във фактура №190/21.11.2022г.

/платена към настоящия момент/ и фактура №196/24.01.2023г. /представена в настоящото производство/ декари, значително надхвърля сбора от засетите с царевица от ответника площи.

Оспорва представения частен документ, от който ищецът твърди, че произтича вземането му - фактура №196/24.01.2023г., като моли съда да открие производство по реда на чл.193 от ГПК, във връзка с възражението му, че управителят Й. П. не е подписвал процесната фактура.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК моли съда да осъди ищеца да му заплати сторените деловодни разноски.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.

С протоколно определение от

3

21.05.2024г., постановено в производството по делото, на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск за мораторна лихва, чрез намаляване размера на същия от сумата 116,98 лева на сумата в размер на 116,96 лева.

В проведените по делото съдебни заседания пълномощникът на ищеца поддържа изцяло предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира разноските по представен списък по чл.80 от ГПК.

Подробни съображения по същество са изложени в представени по делото писмени бележки.

Ответното търговско дружество, чрез пълномощника си, оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски по списък по чл.80 от ГПК. Доводи по същество излага в писмена защита.

Съдът, като се запозна с твърденията на ищеца в исковата молба и с възраженията на ответника в писмения отговор и като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 19.10.2023 год., ищцовото дружество „СТОДИ-2000“ ЕООД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника „МИСИЛИМА“ ООД, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №3752/2023г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №1909 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 23.10.2023год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от 1296,00 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 19.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 116,98 лв., представляваща мораторна лихва за период от 25.01.2023г. до 19.10.2023г., както и държавна такса в размер на 28,26 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. Посочено е, че в земането произтича от неизпълнение на задължение за плащане по фактура №0000000196/24.01.2023г.

Срещу така издадената заповед ответното дружество, чрез законния си представител, е възразило в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, с мотива, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение. В законния едномесечен срок, търговското дружество-ищец е предявило 4 настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК. Поради това, искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

По съществото му, съдът приема следното:

Ищецът основава исковата си претенция на представената по делото фактура №0000000196/24.01.2023г. Видно от последната е, че като изпълнител /доставчик/ е посочено търговското дружество-ищец, а като възложител /получател/ - ответното търговско дружество. Като начин на плащане във фактурата е отразено - по банков път, с платежно нареждане.

Във фактурата е отразено, че се отнася за жътва на царевица - 60 дка.

Посочената сума за плащане по фактурата е в размер на 1296,00 лева, с ДДС.

Тази фактура е оспорена от ответната страна. Оспорено е получаването й от ответното дружество, както и подписването й от управителя и законен представител на дружеството Й. П. /чието име е записано в графата „получил“/.

Във връзка с оспорването на фактурата, по делото е допусната съдебнопочеркова експертиза, чието заключение е прието като доказателство по делото и което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, и неоспорено от страните. Според заключението на вещото лице, подписът в графа „Получил“ на фактура №0000000196/24.01.2023г. не е положен от управителя на ответното дружество Й. И. П.. Името „Й. П.“ не е изписано от управителя Й. И. П..

Не се установи по делото процесната фактура да е подписана от представител на дружеството-ответник или негов служител или работник, та макар и той да е без делегирани правомощия за това. Следователно в случая няма как да приемем, че дори и лицето, подписало фактурата да е действало от името на търговското дружество-ответник без представителна власт, то е приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ, съгласно която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. По делото не са събрани доказателства търговецът-ответник да е узнал за изготвянето на процесната фактура преди връчването на препис от заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в която фактурата е посочена, като основание за издаването й. Веднага след това ответникът е подал възражението си по чл.414 от ГПК. Препис от фактурата е 5 връчен на ответника в настоящето исково производство, заедно с препис от исковата молба и съобщението по чл.131 от ГПК. Възразил е същата в подадения писмен отговор на исковата молба. Следователно може да се направи извод, че ответникът се е противопоставил веднага след узнаването за издаването на процесната фактура.

В представената от ищеца извадка от търговски дневник на ищцовото дружество не е посочено ищецът да е извършвал каквато и да е работа възложена му от ответното дружество В извадката е посочено, че на 06.01.20223г. ищецът е извършил дейност на лице с име Д.. Записано е: 460… царв….Д.…06.01.2023г., В-н, 100 h, 600х18 = 1080 лв. От този запис не може да се направи категоричен извод, че се касае за жътва на царевица и че възложил на това действие е управителят на ответното дружество Й. П., както и че работа е възложена от името на дружеството, а не от името на частно лице.

Според показанията на разпитания по делото свидетел на ищцовата страна А. Б., същият знае за случая - разбрал от МОЛ-а на „Стоди“ - Д. Г..

Свидетелят няма преки впечатления за конкретни договорености между ищеца и ответника и не е бил пряк свидетел на такива. Това, което знае и за което дава показания е от разказаното му от представляващия ищцовото дружество.

Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза е, че при извършената проверка в счетоводството на „МИСИЛИМА“ООД, вещото лице е установило, че процесната фактура №196/24.01.2023г., издадена от „СТОДИ-2000“ ЕООД не е осчетоводена. Фактурата не е включена в дневника за покупки на ответника.

В счетоводните справки на ответника няма данни за извършено плащане по процесната фактура. Счетоводни справки от ищеца не са предоставени на вещото лице. Изчислило е вещото лице, че мораторната лихва за забава на плащане на главница в размер на 1296 лв. за периода 25.01.2023г. – 19.10.2023г. е равна на 116,96 лв. По делото е наличен отговор на Писмо с вх.