Решение № 2441 от 14.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12704/2025
- Вид
- Решение № 2441
- Подписан
- 14.04.2026
- В сила
- 14.04.2026
- Състав
- Невена Чеуз, Василена Петрова Мидова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2441 гр. С., 14.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100512704 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение 17080/21.09.2025 по гр.д. № 49005/2024 г. на СРС, 166-и състав съдът е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „Далл Богг Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на М. К. Д., ЕГН **********, сумата от 4 651,78 лв., представляващо обезщетение за претърпени от М. К. Д. в резултат на пътно транспортно произшествие на 28.12.2023 г. в гр. С. имуществени вреди за направени от същата разходи за лечение, от които: 720 лв. за силна храна в период от 28.12.2023 г. до 28.04.2024 г., 600 лв., разходи за болногледач за период от 28.12.2023 г. до 28.03.2024 г., 2160 лева разходи за медицински консумативи, 98 лв. - разходи за надстройка модел/ арт. 2С-20/, 250 лв. - разходи за специализиран транспорт с линейка, 223,78 лв. - разходи за закупуване на памперси, чаршафи 60х90 и пликове за памперси за период от 10.01.2024 г. до 08.04.2024 г., както и 600 лв. - разходи за рехабилитатор в периода от 05.03.2024 г. до 05.05.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4651,78 лева от 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като съдът е отхвърлил иска за разликата над 4651,78 лева до пълния предявен размер от 4951,78 лева за разходи за лекарства като неоснователен.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника, с която атакува акта в частта, с която исковата претенция е уважена. Доводите са, че първоинстанционния съд неправилно е определил присъдения размер, тъй като голяма част от разходите били недоказани. Моли решението да бъде отменено, евентуално – да бъде намален присъденият размер.
В срока по чл. 263 ГПК е е постъпил писмен отговор от ищеца, в който се посочва, че решението е правилно, а въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Намира, че е доказано извършването на разходи, съответстващи на всички присъдени разноски. Претендира разноски.
Доколкото постановеното решение в частта, с която искът е бил отхвърлен, не е обжалвано, то е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и за медицински изследвания.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен по чл. 45 2 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.
По делото се установява, че на 28.12.2023 г. около 13:30 часа, лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № **** е паркиран от лявата страна на платното за движение на ул. Христо Силянов с посока от ул. Екзарх Стефан към ул. „Звезда“ и в района пред пицария „Стар“, водачът предприема маневра за движение на заден ход, при която реализира ПТП с намиращата се в същия момент зад автомобила, пешеходка М. К. Д..
На етапа на въззивното производство единственото спорно между страните обстоятелство е размера на определеното обезщетение, като се счита, че не било доказано извършване на разходите от страна на ищцата. По този въпрос съдът намира следното:
Пред СРС е била изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, която правилно съдът е възприел за компетентно, обективно и безпристрастно изготвена. От нея се установява, че след претърпяното ПТП на 28.12.2023 г. пострадалата пешеходка М. Д. е транспортирана по спешност за лечение във ВМА, където е установена травма на дясна предмишница със закрито счупване в дисталния / към китката/ край на лъчевата кост на дясната ръка, травма на десния крак на ниво тазобедрена става със закрито разместено счупване през трохантерния масив на бедрената кост на десния крак, поради което е предприето оперативно лечение. Посочените с необходимите и препоръчани от медицински лица интервенции, както и постоперативните дейности, които е следвало да се извършват, за да заздравее увреденото място.
Изрично в експертизата, с достатъчно медицински подкрепена информация, е обяснена необходимостта от усилено хранене с цел подпомагане на лечението.
Изрично се посочва, че е необходима, за да заздравее организма и да се възстанови. Описано е, че с оглед травмите, както и продължителността на възстановяване – 6 месеца, то за първите 3 месеца от него е било необходимо и препоръчително да се подпомагат от асистент. Медицинските консумативи са били необходими, за което лицето е търпяло разходи. Необходима е била и закупената надстройка за тоалетна чиния, доколкото използването му е било нужно за задоволяване на ежедневни нужди, които в противен случай биха се затруднили. Разходите за придвижване за прегледи също са били необходими, доколкото една от травмите и е била на десния крак, който е бил 3 имобилизиран, поради което е използвала транспорт за прегледите.
Необходимо е било според експерта закупуването на памперси, преминаването през рехабилитационен курс с оглед на травмата и възрастта на пациента.
Доколкото от експертизата е видно, че наведените от ищеца разходи, които е извършвала, са били необходими, то следва да се проследи и какви са точно те и доказва ли се тяхната стойност. От приетите писмени доказателства: фактури, касови бонове, както и от основно заключение на съдебно-счетоводна експертиза и повторно заключение по част от въпросите се установява, че съгласно фактура от 09.01.2024 г. и касов бон М.
К. Д. е закупила медицински консумативи на стойност 2160 лева. Освен това на 11.03.2024 г. съгласно фактура и касов бон е закупила надстройка модел арт.
№2С-20 на стойност 98 лева. На 22.01.2024 г. е заплатена сумата от 250 лева за специализиран транспорт с линейка съгласно фактура и касов бон.
Направени са и разходи за чаршафи 60/90, памперс и пликове за памперси в размер на 267,67 лева. По заключението на съдебно-медицинската експертизата, посочените разходи са в причинна връзка с получените травми от пътнотранспортното произшествие, поради което искът за мединцински консумативи на стойност 2160 лева, за надстройка на стойност 98 лева, за специализиран транспорт на стойност 250 лева се явява установен по основание и размер. Доколкото искът за разходи за чаршафи, памперси и пликове за памперси е предявен за сумата от 223,78 лева, правилно СРС е намерил, че същия се доказва и се явява основателен в предявения размер от 223,78 лева.
Вещото лице по ССчЕ установява, че за лекарствата са представени касови бонове за сумата от 38,10 лева за закупуване на ампула, крем корега екстра, вазопрен, ацетизал кардио и агапурин. Съдебно медицинската експертиза обаче е установила, че тези лекарства вероятно не са закупени във връзка с получените травми от произшествието, доколкото лицето е имало и предходни заболявания, поради което правилно съдът е съобразил този факт и е приел, че за тях не е доказана причинно-следствена връзка.
Други относими доказателства във връзка с претенцията за лекарства не са ангажирани по делото. Правилно в този случай искането за присъждане на лекарства в размер на 300 лева се явява недоказана и подлежи на отхвърляне.
4
По отношение на разходи за болногледач, силна храна и рехабилитатор съдът е провел разпит на внучката на ищеца – Д.. Според нея уврежданията на баба й били счупена тазобедрена става и счупена дясна ръка. След изписване от болница, баба се нуждаела от по-силна храна, телешко месо, домашно прясно и кисело мляко. Три месеца след изписване трябвало да спазва хранителния режим. Не можела да се обслужва сама , да ходи до тоалетна , да се къпе, нуждаела се от рехабилитатор и придружител. Външен човек идвал да й помага, докато била на работа. Заплащали на съседка по 30 лева на посещение, като идвала три пъти седмично. Рехабилитатор посещавал бабата системно 3 пъти седмично, плащали на ръка в брой. Относно тези показания правилно СРС е преценил, че са дадени от лице, което се намира в близка родствена и емоционална връзка с пострадалата, но е дал вяра на същите, доколкото ги е преценил и отнесъл към останалите доказателства по делото.
Така например, както бе посочено, от СМЕ се установява необходимост от лице, което да помага на пострадалата да се обслужва, както и нужда от извършване на рехабилитация. В този смисъл следва да се кредитират показанията на свидетелката, с които се установява извършване на разход за болногледач, рехабилитация и храна.
Доколкото това са всички имуществени вреди, претендирани от ищцата, правилно СРС е преценил за доказан размерът от 4 651,78 лв. Така първоинстанционното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед разпоредбата на чл. 78 ГПК, разноски пред настоящия съд следва да се присъдят на въззиваемата страна. Същата е претендирала такива съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и са в размер на 300 евро за процесуално представителство пред СГС на основание чл. 38 ЗА. Отправено е възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира, че следва да уважи възражението, като присъди разноски в размер на 250 евро.
Така мотивира, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 17080/21.09.2025 по гр.д. № 49005/2024 г. на СРС, 166-и състав, в частта, с която исковата претенция е уважена до размера 5 от 4 651.78 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ГПК „Далл Богг Живот и Здраве“ АД , ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Г.М. Димитров № 1 да заплати на адвокат С. К. Н., ЕГН ********** сумата от 250 евро, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАДв. за оказана безплатна правна помощ на М. Д..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6