Решение № 932 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110208246 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на П. К. С., ЕГН **********, чрез адв. С. Д. срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-002757/13.02.2024 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл.

174, ал.3 пр. 2 от ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

В жалбата се твърди, че на посочените в АУАН и НП дата и час жалбоподателят не е управлявал посоченото МПС, поради което и за него не е съществувало задължението да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози. Застъпва се тезата за липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя.

От съда се иска отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.

1

Представлява се от адв. Д., надлежно упълномощен, който пледира за отмяна на НП, тъй като счита, че не е установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, поради съществени противоречия в показанията на разпитаните свидетели. Счита, че единствената част от показанията на свидетеля Д., която следва да бъде кредитирана е твърдението му за неговото собствено противоправно поведение, а именно, че е управлявал МПС без правоспособност, а останалата част от показанията на свидетеля следва да бъдат приети като защитна версия, в подкрепа на което изтъква ангажирането на адвокат от страна на свидетеля. Според адв. Д. по делото е неизяснено чий е процесният автомобил, като ако това обстоятелство е било изяснено е щяло да се установи кой и на кого го е предоставил за управление. От съда се иска отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна – началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител въззиваемата страна се аргументира законосъобразността на издаденото наказателно постановление и се прави искане същото да бъде потвърдено.

Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На 21.01.2024 г. около 16:10 часа часа в гр. София жалбоподателят П.

К. С. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, движейки се по ул. „***“ с посока на движение от бул. „***“ към ул. „***“. В автомобила като пасажери се возели свидетелят А. Е. Д. и неустановено по делото лице с малко име ***. По същото време свидетелят Н. Н.-командир на отделение в ОСПС – СДВР забелязал автомобила, управляван от жалбоподателя като подал сигнал за спиране със стоп-палка. Жалбоподателят не се подчинил на подадения сигнал и продължил движението си. Свидетелят Н. последвал управлявания от жалбоподателя автомобил със служебен полицейски автомобил и подал звуков и светлинен сигнал за спиране, но жалбоподателят отново не спрял, а продължил движението си. Тъй като същият управлявал автомобила, навлизайки и в насрещното движение и затруднявайки същото, свидетелят Н. подал сигнал по радиоефира и в преследването на автомобила на жалбоподателя се включили и други полицейски служители. В ж.к. „***“ жалбоподателят спрял автомобила, излязъл от него и побягнал в неустановена посока. Свидетелят Д. се качил да премести автомобила марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, когато на място пристигнали полицейските служители. Докато същите извършвали проверка на свидетеля Д. на място се появил и жалбоподателят, за когото свидетелят Д.

2 заявил на полицейските служители, че е управлявал автомобила по време на преследването. На място пристигнал и екип на ОПП-СДВР, които поискал да изпробва жалбоподателя и свидетеля Д. за употреба на алкохол и наркотични вещества. Двамата се съгласили да бъдат изпробвани за употреба на алкохол, но категорично отказали да бъдат изпробвани с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На жалбоподателя С. бил издаден талон за медицинско изследване № 0174350 с отбелязване, че следва да се яви във ВМА до 45 минути от връчването му. Талонът бил връчен на С. в 19:15 часа на 21.01.2024 г. В 19:45 часа жалбоподателят се явил в болничното заведение, но отказал да даде биологични проби за изследване за установяване употреба на алкохол и наркотични вещества.

С оглед горните обстоятелства ***, заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР съставил против жалбоподателя П. К. С. акт за установяване на административно нарушение със сериен номер GA №1188114/21.01.2024 г. за нарушения на чл. 103 от ЗДвП, чл. 150а от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН на 13.02.2024 г. началникът на група „АНД“ в отдел „Пътна полиция” при СДВР издал обжалваното НП, екземпляр от който бил връчен на жалбоподателя лице на 15.05.2024 г., а на 29.05.2024 г. по пощата била депозирана и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Н. П. Н., А. Е. Д., както и събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за медицинско изследване № 0174350, протокол за медицинско изследване от 21.01.2024 г., справка „Картон на водача“, копие от заповед № 8121к-13180/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР, Заповед 8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, пощенски плик.

При изграждане на релевантната фактология съдът се довери на свидетеля Н. П. Н., като прие същите за обективни и добросъвестно депозирани. От същите се извеждат данни за мястото на управление на лек автомобил от страна на жалбоподателя, като свидетелят посочва, че първоначално бил подаден сигнал със стоп палка, а след като водачът не спрял бил последван от полицейски автомобил, от който бил подаден светлинен и звуков сигнал, но въпреки това водачът на автомобила не спрял, предприел рисково управление на автомобила чрез навлизане в насрещното движение, като наложило искането на съдействие от други полицейски служители.

Свидетелят е категоричен, че е имал възможност да възприеме водача на автомобила, който не се подчинил на полицейското разпореждане и именно водачът впоследствие бил задържан от свидетеля и самоличността му била 3 установена от служители чрез служебен таблет и това лице бил жалбоподателят.

Данни относно самоличността на лицето, което е управлявало лекия автомобил по време на преследването му от полицейските служители се съдържат и в показанията на свидетеля А. Д., който се возел като пътник в управлявания от жалбоподателя автомобил. Съдът намира, че свидетелят добросъвестно и обективно пресъздава пред съда собствените си възприятия относно процесните събития, като липсват данни същият да е заинтересован от изхода от делото. Същият не декларира нито близки приятелски отношения с жалбоподателя, нито са налице данни, от които да се заключи, че същият иска да акцентира прекомерно върху неправомерното поведение на жалбоподателя. Обстоятелството, че на същата дата срещу свидетеля също е бил съставен АУАН за нарушение на ЗДвП не обуславя априори недостоверност на неговите показания и същите не биха могли да се счетат единствено за защитна версия, както предлага адв. Д., тъй като в настоящото производство предмет на проверка не е наказателно постановление, с което свидетелят е наказан и не се изследва неговото неправомерно поведение. Още по-малко ангажирането на адвокат следва да се преценява в ущърб на свидетеля, доколкото и самият жалбоподател също е ангажирал процесуален представител в производството, с което е реализирал правото си на защита.

Предвид изложеното съдът не намери основания да дискредитира показанията на свидетеля Д. в частта, в която същият разказва, че заедно със свой приятел *** се качили в автомобил, управляван от жалбоподателя П. С. /когото свидетелят нарича „Пацо“/, който не спрял на подаден му светлинен сигнал от полицейски автомобил, което довело до „гонка“ с полицаите. Свидетелят посочва, че след като автомобилът спрял, П. и *** излезли от автомобила, а самият той се качил да го премести, когато пристигнали полицейските служители. В показанията на свидетеля се съдържат и категорични данни, относно отказа на жалбоподателя /а и неговия собствен/ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. В синхрон с тези гласни доказателствени средства са и писмените доказателства по делото – талонът за медицинско изследване, в което е отразено, че водачът П. К. С. е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози и под което отбелязване жалбоподателят е положил подпис.

Видно от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби от ВМА е видно, че жалбоподателят се е явил във ВМА на 21.01.2024 г. в 19:15 часа, но категорично е отказал да даде биологични проби за изследване с цел установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От представените по делото копие от заповед № 8121к-13180/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР, Заповед 8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При така установеното от фактическа страна съдът направи 4 следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал..1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от представената по делото заповед № 513з-5070/21.07.2015 г., издадена от директора на СДВР и т. 1.3.1 вр. т. 2.1 от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, актосъставителят *** в качеството си на „младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.

Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че същото се издава от *** „началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. *** е встъпила в длъжността началник на група „Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което същата на основание т. 3.10 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна към 13.02.2024 г. да издаде обжалваното наказателно постановление. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушенията, а НП е издадено по- малко от месец по – късно. Както в АУАН, така и в НП нарушенията са описани ясно, точно и конкретно, като им е дадена съответстваща на фактиеското описание правна квалификация.