Решение № 5997 от 06.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5997 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100507264 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №7487 от 23.04.2024г., постановено по гр.дело №43024/2023г. по описа на СРС, ГО, 82 с-в, ответникът ЗК„Лев инс“АД с ЕИК:121130788 е осъден да заплати на ищеца „Дженерали застраховане“АД с ЕИК:030269049, на основание чл.411 от КЗ, сумата от 2005,42 лева- заплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на МПС „Фиат Добло“ с ДК№********, застрахован при ищеца, от застрахователно събитие /ПТП/, настъпило на 22.12.2021г. в гр. Варна, пред търговски център „Делта планет мол“ по вина на водача на МПС „Шевролет Авео“ с ДК№******** със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, включително ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 01.08.2023г. до окончателното заплащане, както и сумата от 72,91 лева- мораторна лихва за периода от 11.04.2023г. до 31.07.2023г., и 523,13 лева разноски в производството.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗК„Лев инс“АД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност. Твърди, че не е установен безспорно механизмът на настъпване на процесното ПТП, а вина за настъпването му има водачът на застрахования при ищеца автомобил „Фиат Добло“, който се движел с несъобразена с пътните условия скорост и не пропуснал дясно стоящия застрахован при ответника лек автомобил „Шевролет Авео“. Претендира отмяна на 1 решението на СРС и отхвърляне на иска изцяло, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ищец „Дженерали застраховане“АД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.

Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл.411 КЗ когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В случая механизмът на настъпване на процесното ПТП, участниците в него, вида и размера на вредите са установени от представените писмени доказателства, свидетелските показания и неоспореното заключение на вещото лице по АТЕ. Настоящият състав приема, че лекият автомобил „Шевролет Авео” се е движел в локално платно пред мол „Делта Планет“, а автомобил „Фиат Добло“- по улицата от бул.„Република“ към паркинга на мол „Делта Планет“. Локалното платно пред мол „Делта Планет“ е съставено от четири ленти, от които двете крайни ленти са предназначени за паркиране на МПС /обозначени с хоризонтална маркировка и очертани парко-места/, а двете средни ленти- за движение на МПС, по една лента за движение във всяка посока, разделени от единична прекъсната линия. Вертикалната пътна маркировка е съставена от пътен знак Б-2 /„Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство“/ и пътен знак номер Т-13 /„Направление на пътя с предимство в кръстовището“/. Улицата, свързваща бул. „Република“ с вход/изход на паркинг на мол „Делта Планет“ е съставена от две ленти за движение на МПС-та, по една лента за движение във всяка посока, разделени с двойна непрекъсната линия. Вертикалната пътна маркировка е съставена от пътен знак Б-3 /„Път с предимство“/ и пътен знак Т-13 от дясно преди кръстовището с локално платно пред мол „Делта Планет“. Противно на изложеното във въззивната жалба, вещото лице по АТЕ е категорично в заключението си, че 2 водачът на застрахования при ответника лек автомобил „Шевролет Авео“ не е пропуснал движещия се с предимство автомобил „Фиат Добло“ и така е станал причина за настъпване на процесното ПТП. Последното е било предотвратимо от застрахования при ответника водач, ако същият при наличието на пътен знак Б2 е изчакал преминаването на застрахования при ищеца автомобил „Фиат Добло“. Настоящият състав възприема и кредитира изцяло заключението на вещото лице, което е съобразено на първо място с обективно причинените вреди на двете участвали в процесното ПТП моторни превозни средства, доколкото свидетелските показания и представения двустранен протокол действително не дават пълна, точна и ясна представа за механизма на произшествието, за разлика от щетите по автомобилите. При наличието на знак Б2 /“Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“/ хипотезата на чл.48 от ЗДвП е неприложима.

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2 от ППЗДвП, пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът, и преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство. В тази връзка следва да се подчертае, че ответникът носи доказателствената тежест относно въведеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, при условията на пълно и главно доказване и такова в случая не е проведено.

Във въззивната жалба не са изложени други конкретни доводи срещу правилността на решението, поради което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния закон то следва да се потвърди в съответствие с разпоредбата на чл.272 ГПК.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА решение №7487 от 23.04.2024г., постановено по гр.дело №43024/2023г. по описа на СРС, ГО, 82 с-в.

ОСЪЖДА ЗК„Лев инс“АД с ЕИК:121130788 да заплати на ищеца „Дженерали 3 застраховане“АД с ЕИК:030269049 сумата от 100 (сто) лева- разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4