Решение № 29 от 14.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600353 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260030/24.03.2021г., постановена по НОХД № 902/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият И. Н. К. е признат за виновен в това, че на 22.05.2018г. в гр.*, при управляване на МПС - лек автомобил „*“ с рег. № *, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДВП, като по непредпазливост е причинил смъртта на А. М. А., настъпила на 23.05.2018г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на една година и три месеца лишаване от свобода.

Съгласно чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и три месеца.

1

Първоинстанционният съд се е произнесъл относно вещественото доказателство и разноските по делото.

Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.А.П., защитник на подсъдимия К., с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Прави се искане за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и постановяване на нова, с която подсъдимият се признае за невинен и оправдае по възведеното обвинение.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива и като такава следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Частният обвинител И. А. А. не упражни лично правото си на защита.

Чрез повереника си пледира, че проверяваният съдебен акт на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен и трябва да се потвърди. Претендират се и разноски.

Подсъдимият К. и неговият защитник поддържат жалбата с изложените в нея съображения и искания. Изразяват несъгласие със заключенията на вещите лица. Молят подсъдимият да бъде признат за невиновен.

Подсъдимият К., в последната си дума, сочи, че е невинен.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. е правоспособен водач от 1999г. Притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство категория „В”.

2

На 22.05.2018г. управлявал на територията на гр.* таксиметров автомобил „*” с рег. № *, собственост на фирмата на майка му - ЕТ „*”.

Около 21,30 - 21,40 часа от района на хотел „. в града в таксито му се качил клиент - свидетелят Д. С., който трябвало да откара до ул.„*.”.

Следвайки зададената му дестинация, подсъдимият управлявал таксиметровия автомобил по бул.„*” в посока от юг на север. След преминаване през кръстовището с бул.„*”, продължил към кръговото кръстовище с бул.„*”. В този участък пътното платно се състояло от две платна за движение, обозначени с хоризонтална пътна маркировка от двойна непрекъсната линия с поставени върху нея разделителни колчета между двете платна. Подсъдимият К. шофирал по източното платно, движението по което било еднопосочно, и което се състояло от две пътни ленти, които в този момент не били обособени с маркировка. Платното било с асфалтова настилка, която била суха. Вече било тъмно, поради което движението се осъществявало на изкуствената светлина на автомобилни фарове и работещо улично осветление.

Подсъдимият управлявал автомобила по дясната пътна лента със скорост около 57 км/ч. По това време в същия пътен участък се намирала пострадалата А. А., която живеела в квартала. Тя била на 74 години, страдала от глухонемота и по-рано била консумирала алкохол. Първоначално се намирала на западния тротоар на бул.„*”. Малко преди 21,50 часа започнала да го пресича на място, на което нямало обозначена пешеходна пътека.

Стигайки до средата на пътното платно, пешеходката се спряла. Заклатила се за миг, след което с тичане със скорост около 5,5 км/ч започнала да пресича източното платно за движение, по което се движел автомобилът, управляван от подсъдимия К..

В момента, в който пострадалата тръгнала от средата на платното, движейки се от запад на изток, т.е. отляво надясно спрямо посоката на движение на таксиметровата кола, била възприета от подсъдимия, който веднага задействал спирачната система. В този момент автомобилът се намирал на разстояние от 45,56 м от конфликтната точка на пресичане на траекториите на придвижване на пострадалата А. и превозното средство на пътя. Това разстояние било по-малко от дължината на пълния спирачен път, която, с оглед на така подбраната скорост от водача от около 57 км/ч, била 3

46,49 м. Така след около 3,6 сек. подсъдимият К. с предната част на управлявания от него автомобил блъснал със скорост около 13 км/ч пешеходката, която била разположена с дясната си страна към моторното превозно средство. Към този момент пострадалата вече била изминала около 5,46 м по източното платно за движение, като ударът, разположен дяснозадно-странично спрямо тялото й, настъпил на около 1,5-2 м западно от източната граница на платното за движение - в неговата дясна лента, пред недвижимия имот, разположен на № 78 на бул. „*”.

При първоначалния контакт, когато тялото й било ударено от предната част на таксито, на пострадалата А. били причинени травми, сред които многофрагментно счупване на таза, разкъсване на предна кръстосана връзка вляво, разкъсване на външната връзка на колянната става вляво, смачкан вътрешен менискус вляво и различни кръвонасядания. Последвал контакт на тялото й с капака на автомобила, при което настъпило счупване на част от ребрата вдясно, счупване на дясната раменна кост, както и охлузване и кръвонасядания по различни части от тялото й. След което пешеходката паднала на пътя пред колата, която била успяла да спре на платното за движение почти веднага след удара, при което се охлузило челото й. От сблъсъка останали следи и по превозното средство, като се получила вдлъбнатина /побитост/ по предния капак в средната му част. Подсъдимият, притеснен от случилото се, веднага слязъл и отишъл при пострадалата, последван от свидетеля С., за да провери състоянието й, като я попитал дали е добре. В началото жената лежала неподвижно, но след това постепенно се размърдала.

Очевидец на цялото поведение на пострадалата А. - от момента на започналото пресичане на пътното платно до удара й от превозното средство станала свидетелката М. Х., която, като клиент на намираща се на булеварда автомивка, била седнала на маса отвън и говорела по мобилния си телефон.

След видения от нея сблъсък свидетелката Х. прекъснала водения разговор и веднага позвънила на националния спешен телефон 112, съобщавайки за случилото се. След това отишла до блъснатата жена, за да провери състоянието й.

По същото време на автомивката се намирал и свидетелят П. Т., чието внимание било привлечено от чутия звук от задействаните спирачки на 4 таксиметровия автомобил и, който успял да види единствено момента на удара.

Около 22,00 часа на местопроизшествието пристигнал автопатрул на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. в състав свидетелите В. С. и А.

Г., пред които водачът К. обяснил, че не забелязал движението на блъснатата от него пешеходка по булеварда, а я видял направо пред предната част на автомобила. Дошъл и екип на ЦСМП гр.*, който качил пострадалата в линейката и я откарал в УМБАЛ „*” ЕАД гр.*.

Подсъдимият бил последователно тестван от органите на реда с технически средства за наличие на алкохол и наркотични вещества, като пробите му били отрицателни.

В ранните часове на 23.05.2018г. бил извършен оглед на местопроизшествието, при който били отразени разположението и състоянието на участвалия в пътния инцидент лек автомобил „*” с рег.№ *, оставените от него спирачни следи и особеностите на пътния участък.

Изготвени били и снимки.

Пострадалата А. постъпила в здравното заведение в увредено общо състояние и трудно контактна. Около 01,10 часа на 23.05.2018г. била въведена в противошокова зала поради остро влошаване на състоянието й.

Въпреки започналите в пълен обем реанимационни мерки, в 02,16 часа починала вследствие на възникнала белодробна мастна емболия в белите дробове, предизвикана от счупване при пътния инцидент на костите на таза и раменната кост и общото сътресение на тялото, както и счупване на 6,7,8,9 десни ребра по лопатъчна линия, както се установи от въззивния съд.

От заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, изготвено от вещото лице д-р К. Х., се установява, че при аутопсията на А.

М. А. е констатирано белодробна мастна емболия, многофрагментно счупване на таза вдясно, счупване на гръдната кост, счупвания на ребра двустранно, счупване на дясна раменна кост, кръвонасядания около местата на счупване, наличие на кръв в двете коленни стави, разкъсване на предна кръстосана връзка вляво, разкъсване на външната връзка на колянната става вляво, смачкан вътрешен менискус вляво, кръвонасядане в основата на задната и на вътрешната връзка на колянната става, кръвонасядане на меките черепни покривки, кръвонасядане на капсулата на десния бъбрек, кръвонасядания по 5 долните крайници, охлузване по челото, охлузване и кръвонасядания по дясната мишница и лакътната става, белодробен оток. Смъртта на А. се дължи на изразена мастна емболия в белодробните кръвоносни съдове с нарушаване на малкия кръг на кръвообръщение и последвало спиране на дихателната и сърдечносъдовата дейност. Установената мастна емболия в белите дробове се дължи на счупване на костите на таза и раменната кост и общо сътресение на тялото на А. при настъпилото ПТП на 22.05.2018г. Описаните травматични увреждания по трупа са причинени прижизнено и са в пряка причинноследствена връзка с произшествието. Всички описани травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени при пътнотранспортно произшествие - пешеходец, блъснат от лек автомобил.

Според заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвено от вещите лица д-р К. Х., медик, и инж.С. М., автоексперт, ударът е настъпил на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира по дължина на около 2,5-3,0 м северно от ориентира, приет в протокола за оглед, а по широчина - на около 1,5-2,0 м западно от източната граница на платното за движение. Предвид травматичните увреждания, в момента на удара пешеходката А. М. А. е била разположена с дясната си страна към автомобила, като ударът е настъпил дясно-задно-странично спрямо тялото й.

Скоростта на движение на лекия автомобил „*” непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 57 км/ч. От момента, в който пешеходката е тръгнала да пресича източната половина на платното за движение, водачът на МПС, при своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална интензивност, е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Той би имал такава техническа възможност, ако в момента, в който е реагирал, се е движел със скорост по-малка от 55 км/ч. Основни причини за настъпване на произшествието от техническа гледна точка са: предприетото от пешеходката пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия автомобил; водачът на същия се е движел със скорост 57 км/ч, поради което е нямал техническа възможност да избегне удара, като при движение със скорост 55 6 км/ч или по-малка би имал тази възможност.