Решение № 327 от 08.07.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. К., 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103388 по описа за 2021 година

В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Д. заявява, че доверителката й П. АНГ. Н. е работила в ответното дружество като *** в търговския обект в гр. К., находящ се на бул. *** в периода от 02.09.2019 г. до 25.09.2020 г. Магазинът, в който е било мястото на работа на г-жа Н., бил на самообслужване, с два входа, разположен на голяма търговска площ - около 300 кв.м, и с недостатъчно камери и персонал, което от своя страна създавало много възможности за кражби, респективно за липси. Същевременно като практика в магазина било установено на всеки три месеца да се подписва договор за бригадна отговорност, последният от които бил Договор за бригадна отговорност № *** г.

На *** г. последвала ревизия в магазина, осъществена от четирима ревизори и двама ***и от С. и Г., в присъствието на управителя, но в отсъствието на ***ите, работещи в магазина в К. (за разлика от предходните годишни ревизии, които са се извършвали в присъствието и на тези лица).

Ревизорите настоявали за бързо извършване на ревизията, която била само формално основание за реализиране имуществената отговорност на служителката С.И. като думите на една от ревизорите - П.Н. към управителката К.Т. били: „Давай, давай по-отгоре, така или иначе С. ще плаща". Магазинът не бил затворен по време на извършване на ревизията, като имало две служителки, които обслужвали клиенти. Не била давана каквато и да било възможност на управителя да следи какво се отбелязва от проверяващите на компютъра и проверката приключила по тяхна информация с липси в размер на 27 000 лева.

След тази ревизия и въпреки установените липси в такива големи размери не били предприети действия от страна на работодателя за повторна ревизия или пък за реализиране бригадната отговорност на доверителката и 1 останалите служители, подписали Договор за бригадна отговорност № *** г.

Поискали писмени обяснения от служителите, копие от които прилага към настоящата молба, а от управителката и от С.И. били поискани допълнителни обяснения, след което не последвала заповед или друго действие на работодателя за реализиране било то на дисциплинарна, било то на имуществена отговорност. Единствено от трудовото възнаграждение на доверителката

(а и на останалите служители) за месец юли 2020 г. била направена удръжка, но тъй като не е получила фиша за заплатата си (каквато е обичайната практика), тя нямала информация за какво е тази удръжка и какъв точно е нейният размер, а трудовото възнаграждение за месец август 2020 г. било изплатено изцяло. Отбелязва, че през цялото време, в което е съществувало трудовото правоотношение между ищцата и ответното дружество, г-жа Н. не е получавала фиш за заплатата си или друг документ, от който да установи какви и колко удръжки са направени или как е формирано трудовото й възнаграждение. Аналогично било положението и с всички останали служители в магазина. Това е и причината, поради която не може към настоящия момент да конктетизира точната дължима сума от ответника на ищцата, респективно нейната претенция към него както за неплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, така и за претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Едва на 23.09.2020 г. била направена нова ревизия в магазина на дружеството в К., която била извършена през нощта - от 19:00 часа на 23.09.2020 г. до 8:30 часа на *** г., с резултатите от която доверителката (а и останалите служители, включително управителката не са запознати), но по думите на ревизорите е завършила с излишък в размер на около 11 000 лева. Отново не била дадена възможност на който и да било от магазина да следи въвежданата от проверяващите информация в компютъра, но по думите на един от тях, казани около полунощ „Вие още досега излизате на 3 000 лева плюс, а сме едва в началото".

След извършване на ревизията в магазина пристигнали И.Б. - началник ревизор, Т. Т. - търговски директор, И. Д. - човешки ресурси и М. К. - зонален ръководител, които заключили магазина и започнали индивидуални срещи с всяка една от служителките в склада като ги викали поотделно, след което ги пускали в салона, където ги пазил зоналният ръководител. В индивидуалните разговори доверителката и другите служителки били принуждавани да подпишат пакет от документа, включващ предложение за прекратяване на трудовия им договор по взаимно съгласие, Споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение - подписана вече от управителя Б.В., Споразумение за разсрочено плащане на парични задължения и Приложение 1 към него – погасителен план. Въпреки липсата на съгласие от страна на доверителката (а и на останалите служителки) да подпише изготвените и предоставените й документа, същата ги подписала, защото докато това не се случило не са й дали възможност да напусне магазина. На служителките били забранени не само разговорите помежду им, но също така и обаждания към външни лица, включително и на адвокат като съгласно думите на зоналния ръководител адвокат нямало да бъде допуснат в магазина. Не били допусната и близки на 2 едната от служителката, които останали да чакат навън. По този начин, докато всички служители не подписали посочените по-горе документа, магазинът не бил отключен и не били пуснати да си отидат. На въпроса на управителката К.Т. защо констатирания излишък от извършената през нощта ревизия не бъде приспаднат от липсата, констатирана на предходната ревизия, която им удържат, отговорът бил „защото вече е платено ДДС на тая пари".

Намира за нищожно, респективно за унищожаемо споразумението за разсрочено плащане на парични задължения, съставляващи имуществената отговорност на работника в резултат от извършената на ***г. ревизия. Поради факта, че същата не била извършена по установения за това ред, то счита претенцията на работодателя в посочения в споразумението размер за изцяло неоснователна както по основание, така и по размер. Ревизията на ***г. била предизвикана от управителя на магазина на дружеството - г-жа К.Т., поради съмнения за извършвани кражби - както клиентски, така и вътрешни, но тази ревизия не била извършена по начин, по който следва да бъде извършена една ревизия. Поради прибързването от страна на проверяващите и чисто формалния й характер, счита, че съвсем нормално и житейски логично е, че резултатите от нея не отразяват действителното материално състояние в магазина като продукти, стойности и прочее към момента на нейното извършване.

На следващо място заявява, че всички служители в магазина - както ***ите, така и управителят, били материалноотговорни лица, които на всеки три месеца подписвали договор за бригадна отговорност. Действието на този договор бил от момента на неговото подписване до подписването на следващ такъв и отговорността по него обхващала тези служители, които го подписали като страна. Счита, че е редно и нормално щом е установена практиката такъв договор да се подписва на всеки три месеца, то на всеки три месеца преди неговото подписване, да бъде извършвана ревизия, която да установява каква е стойността на активите в магазина, за които при установена липса при следваща ревизия ще се реализира имуществената отговорност на лицата, подписали договора за бригадна отговорност. В магазина на ответното дружество в гр. К. такива ревизии не били правени. От изложеното прави извода, че след като не може да се установи каква е стойността на материалните активи, за които отговаря служителя, носещ пълна имуществена отговорност - било то към момента на подписване на договора за бригадна отговорност, било то към момента на постъпване на работа, то не може да се направи преценка дали са налице липси или не на тези материални активи. Счита, че са налице сериозни пропуски в процедурата по установяване и реализиране на тази пълна имуществена отговорност не само спрямо доверителка , но и спрямо останалите 5 служителки, които били уволнени по същия начин и в същия момент. Нещо повече, една от служителките - А.С.О., не била подписвала въпросния Договор за бригадна отговорност № ***г., но също била принудена да подпише Споразумение за разсрочено плащане на задължения с приложен към него погасителен план.

Според доверителка , твърдяната от работодателя липса била удържана на избирателен принцип единствено от служителките, на които на *** г. били прекратени трудовите договори.

Счита, че претенцията на работодателя за имуществена отговорност е 3 неоснователна и поради липса на друга изискуема от закона предпоставка за нейното реализиране, а именно - да не може да се установи конкретния причинител на липсата. Видно от изложеното до момента, както и от приложените писмени доказателства, в конкретния случай това не е така. В магазина били извършвани кражби както от външни лица (за които има подавани сигнали в полицията), така и било установено, че една от служителките, чрез свои неправомерни действия е дала основание да се предполага, че тя също е причинител на липси. От страна на работодателя обаче не били извършени необходимите действия да се търси отговорност именно от тези лица. Тяхната отговорност изключва реализирането на пълната имуществена отговорност на останалите лица, изпълняващи отчетническа функция в обекта на ответника. Едва към този момент обаче, от началото на месец октомври 2020 г. в магазина били поставени исканите от доверителката и от другия персонал камери - както на щандовете с по-скъпи продукти, така и на входа и в склада. Едва сега също така бил увеличен броя на служителите, които работели в една смяна, а именно – седем ***а и един управител, докато преди това имало случаи, в които в магазина били само две служителки.

С оглед изложеното прави извода, че ако действително са налице липси в магазина на ответника в гр. К. - било то в твърдения от него размер или не, то вина за това носят от една страна техните конкретни причинители и от друга страна – самият работодател, който въпреки че бил уведомяван многократно за този проблем, не е предприел никакви действия за неговото отстраняване.

Поради изложените съображения намира, че вземанията на доверителката спрямо ответника за неплатено трудово възнаграждение частично за месец юли 2020 г. и изцяло за месец септември 2020 г., както и обезщетението за неползван платен годишен отпуск, е дължимо от страна на работодателя и следва да бъде платено.

В настоящия момент не може да конкретизира точния размер на този иск, тъй като доверителката не разполага с никакви документа, освен трудовия си договор, свързани с начина на формиране на трудовото й възнаграждение. Тъй като обаче последното се формирало и от бонуси и премии, давани от работодателя, то към настоящия момент нямат информация за конкретния размер на брутното й трудово възнаграждение за претендирания период. Този размер, както и размера на останалите претендирани от ищцата суми ще индивидуализират в хода на делото с помощта на съдебно-счетоводна експертиза, в случай на оспорване на иска им от страна на ответника.

На основание чл. 225, ал. 1 от КТ доверителката претендира и обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 25.09.2020 г. до 20.11.2020 г., когато ищцата е сключила трудов договор с друг работодател.

Сочи, че била изпратена покана до ответника за доброволно и извънсъдебно уреждане на възникналия трудов спор, както за ищцата - П.Н., така и за още две служителки на „Л." ЕООД - А.С.О. и КР. Н. Т., но в предоставения на ответното дружество срок за отговор такъв не последвал.

4

Поради тази причина предявява настоящите искове за съдебно решаване на възникналия между страните трудов спор, като искова молби в аналогичен смисъл била депозирана и от КР. Н. Т..

С оглед гореизложено моли съда да постанови решение, с което:

Да признае за установено, че П. АНГ. Н. не дължи на „Л." ЕООД сумата от 3 078.95 лева - задължение, възникнало на основание Договор за бригадна отговорност № ***г. и установена липса в резултат на извършена ревизия на ***г. в магазин на ответника в гр. К., бул. ***;