Решение № 638 от 24.10.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. Благоевград, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20231210200813 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на "Г****** с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление в гр. Б******, ул.“Х********, представлявано от Г. А. М. -управител срещу Наказателно постановление № 01-2300026/24.04.2023г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Излагат се доводи за процесуални нарушения,изразяващи се в липсата на описание на нарушението и липсата на яснота, относно волята на наказващия орган. Твърди се, че липсва нарушение.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените съображения и счита НП за незаконосъобразно, сочи доказателства. По същество и в писмени бележки излага съображения за допуснати нарушения при ангажиране отговорността на жалбоподателя, както и за липсата на доказателства за извършено нарушение. Иска се отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, по същество и в писмени бележки излага доводи за законосъобразност на атакуваното наказателно постановение и моли за неговото потвърждване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не ангажират свой представител и становище по същество.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа стрА. следното:

На 18.01.2023г. в гр. Благоевград, в обект –Кроялно, склад и офис за онлайн търговия, намиращ се в ж.к.”Еленово”166, експлоатиран от дружеството - жалбоподател е извършена проверка за спазване на трудовото законодателства от инспектори на Дирекция „Инспекция 1 по труда“, гр.Благоевград – св.С., Д., М. и Х.. Свидетелите се разпределили, като св.С. и М. влезли в работното помещение, където работили няколко жени, сред които и св.В., която сгъъвала плат. Проверяващите инспектори поискали служителите да попълнят декларации за установяване на обстоятелства във връзка с полагания от тях труд и в декларацията си В. записала, че работи от м.09.2022г. като общ работник с работно време от 09.00 ч. до 14.00ч., с почивни дни 2 ,както и че няма сключен трудов договор /л.8/. Във връзка с констатациите дружеството жалбоподател е призовано по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“, връчена на управителя. На 24.01.2023г. законния представител на дружеството представил в Д”ИТ” вътрешно-фирмени документи, сред които липсвал трудов договор с В., като не били направени и възражения, че такъв съществува, бил представен граждански договор. Била извършена и служебна справка в регистъра на трудовите договори на НАП, от която било установено, че от стрА. на дружеството-жалбоподател не е изпращано уведомление по чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на трудов договор с В.. Във връзка с констатациите на място в обекта и след проверката в Д”ИТ” и попълнената декларация проверяващите приели, че съществува трудово правоотношение и за престирА.та от В. сила е следвало с нея да бъде сключен трудов договор, поради което е обявено трудово правоотношение между „Г****** и И. В. с постановление №23004665/24.01.2023г., като дали срок до 27.01.2023г. за сключване на трудов договор. Така установеното проверяващите преценили, като допуснато нарушение по КТ, като отношенията с работника В. не са уредени като трудови. Във връзка с констатациите на 25.01.2023г. св.С., в присъствието на св.М. съставила на дружеството – жалбоподател АУАН №01-2300026, като в същия констатираното било квалифицирА. като нарушение по чл .62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ. АУАН е предявен и връчен на законния представител на дружеството, като същия подписал АУАН без възражение, такова не постъпило и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 24.04.2023г. Директора на Дирекция "ИТ" е издала атакуваното НП№01-2300026, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложила на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ. НП е връчено на 05.05.2023г. на управителя на дружеството-жалбоподател .

От административнонаказващия орган е представена цялата административнонаказателна преписка, обективираща проверката, включително констативен протокол, постановление за обявяване на трудово правоотношение, заверено копие на справка от приети уведомления, както и Заповед №3-0693/2022г., относно материалната компетентност на наказващия орган, както и декларация, попълнена собственоръчно от В. /л.8/, представен е и граждански договор и ордери за изплатени възнаграждения на В..

В хода на съдебното производство са разпитани св.С., М., Х. и Д., чрез показанията, на които се установява повода за проверката, констатациите по време на същата,. Посредством показанията на тези свидетели се установява и процедурата по съставяне на АУАН, както и извършеното във връзка с ангажиране на отговорност. Установеното посредством показанията на тези свидетели намира своето потвърждения в приетите в хода на производство писмени доказателства, както и попълнената декларация от св.В., в която е отразено, че същата е работила като общ работник с определено работно време и възнаграждение.Посочените свидетели с нужната категоричност пресъздават видяното, както и че жените са работили, като конкретно В. сгъвала плат. Съдът кредитира тези показания, относно обстоятелствата, изложени в АУАН , относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с остА.лия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

В хода на съдебното следствие по искане на процесуалния представител на наказващия 2 орган е допусната и разпитА. св. В., а по искане на защитата са допуснати и разпитани св.М. и Н.. Чрез показанията си тези свидетели установяват извършването на проверката и мястото на същата, като в тази част съдът кредитира показанията им като кореспондиращи с остА.лия доказателствен материал. Съдът обаче подложи на съмнение показанията им в частта, в която твърдят, че св.В. не е работила в обекта, а идвала да взима за вкъщи платове.

Тези показания са изолирани и влизат в противоречие с остА.лия доказателствен материал, включително и с попълнената от В. декларация, която е предявена на същата в съдебно заседание, при което е удостоверено, че именно тя я е попълнила , поради което съдът не кредитира показанията им тази част, като за да достигне до този извод, съдът отчете и служебната зависимост на същите от дружеството –жалбоподател. Не може да бъде прието за достоверно и соченото от тези свидетели, че проверяващите им казвали какво да пишат, тези показания се опровергават от остА.лия доказателствен материал, като липсва логика в твърдяното от тях с оглед и на това, че няма как проверяващите да знаят от кога работят обекта и при какви условия.

Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели, в кредитирА.та част, както и кредитираните писмени доказателства, които са безспорни по отношение подлежащите на установяване факти.

При така установеното от фактическа стрА., съдът намира от правна стрА. следното:

Жалбата е депозирА. от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледА. по същество е неоснователна, поради следните съображения.

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от ООД. В конкретния случай АУАН е съставен от св.С. на длъжност “инспектор”, която се явява материално компетентна за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетелите М., Д. и Х., които са участвали при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на обжалваното НП. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са посочени и доказателства, които го установяват.

Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация. В конкретния случай не може да бъдат споделени изложените доводи, че липсвала дата на нарушението. В съставения АУАН и издаденото НП ясно и недвусмислено 3 е посочено, че на 18.01.2023 г. е полагала труд в проверявания обект без да има сключен договор , поради което избраният от актосъставителя и наказващия орган начин на формулиране на нарушението не поставя съмнение датата на нарушението. Не могат да бъда възприети и доводите, че акта е съставен в нарушение на чл.43 от ЗАНН, доколкото акта е съставен в присъствие на свидетел на установяване на нарушението, в който случай не е необходимо да има и втори свидетел.

Не се установява и претендирА.та неяснота във фактическото обвинение, както в АУАН и НП нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци,. Ето защо съдът приема, че на жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и правна стрА. кога, къде и какво административно нарушение е извършено и не са допуснати сочените от жалбоподателя нарушения на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството по реализиране отговорността на дружеството нарушения, които да са съществени и да предпоставят отмяната на санкционния акт на това основание.

Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалнозаконосъобразно.

От ангажираните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като на процесната дата, в стопанисвания от него обект е допуснал до работа лицето И. В., без сключен с нея писмен трудов договор по КТ. На практика липсата на трудов договор не се оспорва, за което обстоятелство по делото са представени и писмени доказателства /справка за приети уведомления/. От друга стрА. по делото бе установено въз основа на попълнената от В. декларация, както и от показанията на свидетелите, че отношенията между нея и жалбоподателя като работодател са имали характер на трудово правоотношение.