Решение № 260108 от 25.05.2021, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№................./25.05.2021г. гр.Варна

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав СЪДИЯ

: СВЕТЛАНА ТОДОРОВА

При секретар : Мария Манолова

Като разгледа докладваното от съдията

Търговско дело № 1959 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д. № 1959 по описа на Окръжен съд Варна за 2019г. е образувано по искова молба на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“

АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша ул.Околовръстен път №260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова, чрез пълномощник адв. В.П. ***, с която срещу М.Т.Р. с ЕГН ********** и Т.Г.Р. с ЕГН **********,*** е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца, при условията на солидарност в качеството си на длъжници по Договор за кредит продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт № 129-249/2008 от 24.11.2008г. и Анекс №1 от 11.01.2010г., Анекс №2 от 14.10.2010г. и Анекс №3 от 27.01.2012г. към него, сумите, представляващи част от общото задължение на дължниците, както следва

-

71 580.86 EUR – част от главница в общ размер от 145 390 евро, дължима по Договор за кредит №

129-249/2008 от 24.11.2008г. и анекси;

-

994.51 лева – дължими нотариални разноски

- законната лихва върху главницата от 71 580.86 EUR, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед № 1738/28.02.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3079/2019г. на ВРС

Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за кредит продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт № 129-249/2008 от 24.11.2008г. и Анекс №1 от 11.01.2010г., Анекс №2 от 14.10.2010г. и Анекс №3 от 27.01.2012г. към него, сключени с М.Т.Р. с ЕГН ********** и Т.Г.Р. с ЕГН **********, като кредитополучатели, „ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК *********, като кредитор, е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 145 000 EUR, а кредитополучателите са се задължили да ползват кредита съгласно уговореното в договора, и да върнат предоставените средства, ведно с уговорените лихви и в договорения срок – до 2023 година.

Поради това, че кредитополучателите не са изпълнили задължението си да погасяват кредита съгласно договореното като са допуснали 64 непогасени вноски за главница, считано от 27.10.2013г. и 64 непогасени вноски за лихва, считано от 27.11.2012г., банката е изпратила покани на длъжниците, редовно получени от тях, с които ги е уведомила, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Сочи се, че тъй като след получаване на поканите, длъжниците не са предприели действия, кредиторът се снабдил със ЗНИ и ИЛ по реда на чл.417 от ГПК и е образувал изпълнително производство. Обосновава правния си интерес от водене на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК предвид подадените от длъжниците възражения по чл.414 от ГПК. Сочи се, че до настоящия момент изплащане на задължението не е последвало. Моли се за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски по делото. Въвежда се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК.

Ответниците депозират писмен отговор, в който оспорват изцяло иска като недопустим и неоснователен. Оспорва се предоставянето на сумата и валидността на договора и анексите. Твърди се нарушение на императивното правило на чл.58 от ЗПК. Сочи се, че в договора и анексите е налице олихвяване и капитализиране на лихви, представляващо забранен от закона анатоцизъм. Твърди се нищожност на уговорката за право на кредитора да променя лихвен процент и да събира наказателни лихви върху просрочени лихви, както и да увеличава общото задължение чрез нови погасителни планове. Твърди се наличието на неравноправни клаузи при договарянето, изразяващо се в правото на банката да променя едностранно лихвения процент по субективна преценка въз основа на неясни и неразбираеми критерии. Оспорва се като неравноправна уговорката за право на предсрочна изискуемост, позволяваща на кредитора да лиши потребителите от съществен за интереса им срок на ползване при наличие на особено несъществено неизпълнение. При сключването на договора не са отправяни конкретни предложения за условията на бъдещия договор, особено за определяне на лихвата и допълнителните разходи. На кредитополучателите е предложен типизиран продукт, като договора е подписан при унифицирани от доставчика условия.

Въвеждат се възражения относно валидността на сключените анекси, като се твърди, че установяването на нов дълг е по-неблагоприятно за кредитополучателя отколкото първоначалното съдържание на договора. Доколкото сключените анекси не постигат целения ефект са нищожни поради липса на основание, се въвежда възражение за погасяване на задължението при прилагане на общата погасителна давност, т.к. банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем в продължение на повече от 6-7 години, считано от последното плащане – 27.11.2012г. Настоява се за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално за отхвърлянето й като неоснователна.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа исковата молба. Възразява срещу оспорванията на ответника. Счита за неясни твърденията относно предложен от банката типизиран кредитен продукт. Твърди, че конкретните условия по договора са индивидуално договорени. Въвежда се възражение за прекомерност на претендирания адв.хонорар.

Ответниците подават отговор на допълнителната искова молба, в който поддържат вече изложеното. Пояснява се, че предоговарянето на кредита с анексите не е ставало по желание на ответниците, както и че гратисният период значително оскъпява цялостното задължение. Конкретизира се, че неравноправното договоряне произтича от неотчитане на индивидуалния интерес на ответника по отношение на променливия компонент, санкциите за забава и допълнителните пращания на такси. Въвежда се възражение за прекомерност на претендирания адв.хонорар на процесуалния представител на ищеца.

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на ищеца “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“

АД ЕИК ********* по реда на чл.417 ГПК с представено извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК - е образувано ч.гр.д.№ 3079/2019г. по описа на Районен съд гр.Варна, по което съдът е издал Заповед № 1738/28.02.2019г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.

Длъжниците М.Т.Р. с ЕГН **********, като кредитополучател, и Т.Г.Р. с ЕГН **********, като солидарен длъжник, са осъдени да заплатят при условията на солидарност, следните суми, произтичащи от

Договор за кредит № 129-249/2008 от 24.11.2008г. за покупка, строителство и ремонт, изменен с Анекси от 11.01.2010г., 14.10.2010г. и 27.01.2012г. към него, както следва : сумата от 71 580.86 EUR – част от главница в общ размер от 145 390 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2019г. до окончателното плащане на задължението; сумата от 994.51 лева – нотариални разноски, както и разноски в заповедното производство за внесена ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение.

Вземането, предмет на така посочените ЗИ и ИЛ е присъединено към образуваното пред ЧСИ № 892 изп.д. № 417/2019г. в резултат на прехвърляне на образуваното пред ЧСИ № 771 изп.д. № 867/2013г. Последното изп.дело е образувано от кредитора “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* срещу длъжниците по същия Договор за кредит № 129-249/2008 от 24.11.2008г. за вземане, присъдено по ч.гр.д. № 15901/2013г. по описа на ВРС, и представляващо просрочени по кредита суми, без дълга по договора да е обявен за изцяло предсрочно изискуем.

В срока по чл.414, ал.1 от ГПК всеки един от длъжниците подава възражение против заповедта за изпълнение, като съгласно указанията на ВРС, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът заявява настоящия иск за установяване на вземането си.

От приложените в заповедното производство и приетите в хода на исковия процес писмени доказателства, се установява, че въз основа на Договор за кредит № 129-249/2008 от 24.11.2008г. страните са постигнали съгласие Алфа Банка А.Е., дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление РГърция, гр.Атина (чийто правоприемник е “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********) да предостави на М.Т.Р. и Т.Г.Р. кредит в размер на 145 000 евро с цел покупка на недвижим имот – жилищна сграда, второстепенни стопански постройки и дворно място, находящи се в с.Здравец, общ.Аврен, обл.Варна (чл.1). Кредитополучателят и солидарният длъжник са се задължили да върнат заетата сума в срок от 13 години (чл.2), на 156 погасителни вноски, от които последната изравнителна, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план (чл.6.2).

За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, определена както следва : за първата година от срока на договора в размер на 3.9 %, а за останалия период на погасяване на кредита – плаващ лихвен процент в размер на 12 месечния EURIBOR плюс надбавка от 2 % (чл.4.1). Начисляването на наказателна лихва за просрочие и предпоставките за предсрочна изискуемост на дълга са предвидени в Общите условия, съответно чл.12 и чл.28 и чл.29 от същите, приложени по делото и разписани от страните по договора.

Така в случай на забавяне на плащане на погасителна вноска и/или лихва по кредита кредитополучателят заплаща наказателна лихва равна на лихвения процент, договорен между страните в съответния индивидуален договори/или анексите към него, като в случай на кредит в чуждестранна валута, това е лихвения процент, договорен в индивидуалния договор плюс надбавка от 2.5 %.

Предвидено, че при просрочие в пълното или частично плащане на която и да е погасителна вноска по кредита – лихва или главница в сроковете за плащане по договора, банката има право да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем, в това число и всички дължими такси, комисионни и други разноски.

Съгласно чл.9 от договора кредитополучателят са задължава да заплаща всички нотариални, държавни и банкови такси и комисионни, съгласно действащата тарифа на банката, с която кредитополучателят е запознат при сключване на договора, свързани със сключването и изпълнението на договора, учредяването, подновяването и заличаване на обезпечението, вкл. и разноските при принудителното изпълнение, застраховките и таксите.

Договорът е изменен и допълнен с Анекс №1 от 11.01.2010г., с който е договорено вземането на банката по Договора за кредит, включващо редовна главница, просрочена главница, лихва върху редовна главница, наказателна лихва върху просрочена главница да бъде трансформирано в редовна главница. Срокът за погасяване на дължимите суми към банката е удължен до 11.11.2021г., включващ 12 месечен гратисен период, през който се заплащат само лихвите. Прието е погасяването на кредита да се извърши на 130 равни месечни анюитетни вноски (от които последната изравнителна), включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, като в случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски дължими по договора за кредит, кредитополучателят заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забава обезщетение за забава в размер на договорената лихва плюс надбавка от 10 %. Налице е нов погасителен план.

Съгласно Анекс №2 от 14.10.2010 г. към Договор за кредит №129-249/2008г. Срокът за погасяване на дължимите към банката суми по договор за кредит №129-249/2008 в размер на 145 510.11 евро се удължава до 14.11.2021 г. включващ 6 месеца гратисен период, през който се заплащат само лихвите. Прието, че за усвоените суми от кредита, кредитополучателят заплаща годишна лихва в следните размери : фиксиран лихвен процент в размер на 5% за първите две години, считано от следваща падежна дата по кредита 14.11.2010 г., при условие, че към тази дата са изплатени всички дължими към същата дата суми по кредита. След изтичане на двугодишния период кредитополучателят заплаща лихвен процент в размер на ЗМ EURIBOR, чиято стойност се актуализира на същото число на всеки трети месец, считано от датата, на която изтича двугодишния период с фиксирана лихва плюс надбавка в размер на 7,50 %. Прието е, че кредитополучателят дължи на банката комисионна за управление в размер на 0,06 % върху остатъчния размер на кредита, дължима ежемесечно, считано от датата на първата погасителна вноска. Съгласно т.4 погасяването на кредита ще се извършва на 133 месечни вноски - 6 вноски по време на гратисния период, през който се дължат само лихвите, а след изтичане на гратисния период - 127 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, като първата погасителна вноска е дължима на 14.11.2010 г., а всяка следваща погасителна вноска е дължима на същото число на всеки месец, до пълното погасяване на кредита, съгласно погасителен план, неразделна част от Анекс №2. Съгласно т.5 в случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски дължими по договора за кредит, кредитополучателят заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забава обезщетение в размер на договорената лихва плюс надбавка от 10 %. Съставен е нов погасителен план.