Решение № 9940 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9940 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110147176 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове от „Т. - С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за осъждане на ответника С. К. З., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1000,64 евро (1957,09 лева) - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № ******, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 25.09.2025г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 133,88 евро (261,858 лева), представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2023 г. до 16.09.2025 г., сумата от 25,71 евро (50,28лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 25.09.2025г. до изплащане на вземането и сумата от 6,97 евро (13,64 лева), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 16.09.2025 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот. Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, с които се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Д. Е.“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество и прави възражение за погасителна давност на задължението.

1

С Определение от 20.01.2026 г. е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Д. Е.“ ЕООД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба.

Ответника се представлява от адв. С., който поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото относими писмени доказателства се установява следното:

Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 28.5.2014г., ответника е придобила правото на собственост върху 1/ 8 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ /адрес/, находящ се в /адрес/.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ АД на клиентите в /адрес/, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

По делото са представени Протокол от проведено на 15.09.2002 г. ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със списък на етажните собственици, Договор от 24.09.2002 г. между ЕС и ФДР „М. Е.“ ООД, УА на „Д. Е.“ ЕООД. Представен е и Договор от 09.06.2020г., сключен между „Т. С.“ АД и „М. Е.“ ООД.

По делото е приети 2бр. индивидуални справки за дялово разпределение, представени от „Д.“ ООД за периода от 01.05.22г. до 30.04.23г. и от 01.05.23г. до 30.04.24г., 2 бр. формуляри за извършен отчет.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил фактура № **********/31.07.2023г., фактура № **********/31.07.2024г., всички издадени периодични фактури и справка за задължения.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Д.

Е.“ ЕООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.

Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 1771,74 лв.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По основателността на иска по чл. 150 ЗЕ, съдът намира следното:

От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 28.5.2014г., се установява по категоричен начин, че за процесния период ответника е бил собственик на 1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно чл.153 от ЗЕ, като собственик на 1/8 ид.ч от процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР. Доводите в 2 противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля като неоснователни.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., чието съдържание е установено в Общите условия.

В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., сумата за изразходвана ТЕ е 1771,74 лв., като отговорността на ответника е за 1/8 от това задължение или за сумата от 221,47 лв.

Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.

Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи, съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ ******, е доставена топлоенергия, която не е заплатена.

Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.

С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 25.09.2025г., когато е подадена исковата молба, с което действие ищецът е прекъснал давността на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД, погасени по давност се явяват всички вземания преди 25.09.2022г. Т.е. от включените в исковия период задължения, погасени по давност са тези от 01.05.2022 г. до 31.07.2022г., като последното е с падеж 14.09.2022 г. Задължението за м.август 2022 г. е с падеж 15.10.2022 г., поради което същото не е обхванато от погасителната давност.

С оглед на това и като взе предвид заключението по ССЕ (Таблица №6), където вещото лице е изчислило за периода 01.08.22-30.04.24г. стойност, по-висока от утановената по СТЕ сума и като взе предвид издадената фактура № **********/31.07.2023г., съдът намира, че след приспадане на погасеното по давност вземане за периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2022г., дължимата сума за ТЕ е в размер на 1716,23 лв. (1771,74- 1,98- 23,57- 29,96 =1716,23). Или съгласно притежаваните от ответника 1/8 ид.ч. от имота, задължението на последния е в размер на 214,53 лв. (109,69 €). За разликата над тази сума и за периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2022г., иска следва да се отхвърли.

Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник М. през м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава 3 също се явява доказан за периода 15.09.2023 г. до 16.09.2025 г., която сума, съобразно заключението по ССЕ, възлиза на сума в размер на 234,74 лв. (Таблица №7), като отговорността на ответника е за 1/ 8 от това задължение или сумата от 29,34 лв. (15 €). За разликата над тази сума, иска следва да се отхвърли.

По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи, че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Д. Е.“ ЕООД.

Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат разноски в общ размер на 69,96 лв. (35,77 €), от които по първия иск- 8,85 лв. за ДТ, 21,97 лв. за експертизи, 5,48 лв. за юрк. възнаграждение, а по втория иск- 5,60 лв. за ДТ, 22,46 лв. за експертизи, 5,60 лв. за юрк. възнаграждение.

На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.1 ЗА, ищеца следва да бъде осъден да заплати на адв. С., сумата от 150,00 евро – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника, която сума съдът определи по чл. 7, ал.2, т.1 Наредба № 1/09.07.2004 г.

Разпечатката съдържа 45 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cbede15-1208-4dc4-8e52-40441e9a4805