Определение № 2378 от 27.07.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2017/2026
- Вид
- Определение № 2378
- Подписан
- 27.07.2026
- В сила
- 27.07.2026
- Състав
- Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2378 гр. София, 27.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Снежана Бакалова
Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502017 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частната жалба на Р. Г. Я. чрез адвокат И. С. срещу Определение № 9176/24.04.2026г. по в.гр.д. № 12769/2025г. по описа на СГС, с което е допълнено определение № 4102/20.02.2026 г. по въззивно гражданско дело № 12769/2025 г. по описа на СГС, II-E възз. състав, в частта за разноски в следния смисъл : осъжда, на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 273 ГПК, Г. Г. Я., ЕГН ********** да заплати на Р. Г. Я., ЕГН ********** сумата от 511,29 евро, представляваща разноски в производството пред СГС.
В жалбата си твърди, че постановеното определение в частта му, в която съдът уважава направеното възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, като намалява същото е неправилно и незаконосъобразно.
В тази част определението противоречало на критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36 ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на Висшия адвокатски съвет и е необосновано. Не била отчетена от СГС фактическата и правна сложност на делото, а формално било прието, че се касае за неоценяем иск. Твърди, че с исковата молба се искало намаляване на две дарения от наследодател, като ищцата пропуснала да приспадне направени в нейна пола 11 дарения, като е 1 укрила наследствен имот. Било извършено също така оценяване на 28 недвижими имота от наследствената маса, която е на стойност 448 385,50лв., а оспореното дарение е от 1997г. този имот бил основно жилище на ответника и ако се стигнело да делба на същия това би имало сериозни последици за ответника.
От правна страна, производството също било сложно, като във въззивната жалба, която била изключително обемна, били навадени всички възможни пороци не решението. С отговора на въззивната жалба били представени новооткрити доказателства.
При уговарянето на възнаграждението за въззивната инстанция всички тези обстоятелства били съобразени, като работата не се изчерпвала само с подаването на отговор, а с подготовка на делото за възвивана инстанция.
В срок е подаден отговор от насрещната страна, в който се оспорва частната жалба. Въззивницата продължава да поддържа твърдението си, че е подала молбата си за оттегляне на въззивната жалба на 08.10.2025г. преди подаването на отговора от въззиваемата страна. Твърди също, че СГС при намаляване на уговореното възнаграждение е съобразил всички относими обстоятелства.
Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, същата е отчасти основателна.
Производството е образувано по подадена молба от Р. Г. Я., с която се иска допълване в частта за разноските на определение № 4102/20.02.2026 г. по въззивно гражданско дело № 12769/2025 г. по описа на СГС, II-E въззивен състав, с което производството по делото е прекратено. В молбата се сочи, че с отговора на въззивната жалба е поискано присъждане на разноските, като след получаване на призовката за насрочване на делото в открито заседание и преди неговото прекратяване, по банков път е заплатил на упълномощения му адвокат сумата от 5 000 лв., представляваща адвокатски хонорар. По изложените съображения моли съда да допълни определението в частта за разноските и до осъди въззивника да му заплати сумата от 5 000 лева.
В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената молба по чл.248 ГПК от Г. Я., с който се моли същата да бъде оставена без уважение.
Твърди се, че с молба с вх. № от 08.10.2025г., е внесла молба за оттегляне на 2 въззивната жалба, получена от Софийски районен съд на 08.10.2025 г, като на 21.10.2025 г. въззиваемата страна подала отговора на въззивната жалба.
Поради изложеното, счита, че не са налице основания за присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция на въззиваемия, тъй като молбата за оттегляне на въззивната жалба е депозирана 13 дни преди да постъпи отговора на въззивната жалба. При условията на евентуалност прави и възражение за прекомерност на претендирания от въззиваемия адвокатски хонорар, като моли същият да бъде намален до предвидения в чл.9 от НМРАВ минимум.
С определение № 4102/20.02.2026 по въззивно гражданско дело № 12769/2025 г. по описа на СГС, II-E въззивен състав, съдът е прекратил производството по делото, поради оттегляне на въззивната жалба от страна на Г. Я., извършено с молба от 09.12.2025 г.
По отношение на твърдението на въззивника, че е подал молба за оттегляне на въззивната жалба на 08.10.2025г. липсват доказателства, приложени по делото. Дори да се приеме, че такава е била подадена на тази дата, то тя не е била приложена по делото, съответно насрещната страна не е била запозната с нея преди подаването на отговор на въззивната жалба и няма отношение към уговореното преди това възнаграждение за въззивното производство на 04.12.2025г.
Законосъобразен е изводът на СГС относно основанията за намаляване на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящата инстанция намира, обаче, че същото следва да бъде намалено до размер на 1 022,58 евро (две хиляди лева). Предявеният в първоинстанционното производство е неоценяем и дължимото минимално възнаграждение по такъв иск е в размер на 1 000лв, но поради наличието на огромното разнообразие на защитаваните права с неоценяеими искове, следва да се вземат предвид и конкретните факти по делото. Основателен е доводът в частната жалба, че в конкретното производство е налице фактическа сложност, която следва да бъде отчетена при определяне на размера на възнаграждението.
Останалите правни изводи на СГС се споделят от настоящата инстанция.
Ръководен от изложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 9176/24.04.2026г. по в.гр.д. № 12769/2025г. по описа на СГС, с което е допълнено определение № 4102/20.02.2026 г. по въззивно гражданско дело № 12769/2025 г. по описа на СГС, II-E възз. състав, в частта за разноски в следния смисъл :
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 273 ГПК, Г. Г. Я., ЕГН ********** да заплати на Р. Г. Я., ЕГН ********** сумата от 1 022,58 евро (две хиляди лева), представляваща разноски в производството пред СГС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в 1 седмичен срок от връчването му на страните Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4