Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3386 от 31.08.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4372/2026
Вид
Решение № 3386
Подписан
31.08.2026
Състав
Бойко Александров Мачорски

Цитирани разпоредби

  • чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 2, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 16, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 16 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3386 гр. Варна, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Гражданско дело № 20263110104372 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба за защита, подадена от Д. Б. М. срещу Н. Д. Н. – бивш съпруг на молителката.

В молбата е посочено, че на 25.04.2026 г. ответникът чакал молителката пред дома й в гр. , *** с роза в ръка, като му напомнила, че няма право да я доближава, а той отговорил „ако не говорим, ще стане по – зле“. Въпреки нежеланието й, той вървял след нея и я обвинявал в изневери и казал, че може да се държи както си иска, казал „всички хора ще ни слушат, това е голям кеф, много хубаво“. След отказа на ответника да тръгне доброволно, молителката му казала, че ще се обади в полицията, а той й отговорил, че ще я чака пред дома й. След позвъняване в полицията била изпратена патрулка от 3-о РУ при ОДМВР - Варна. Пред пристигналите полицаи ответникът нарекъл ищцата нискообразована и казал, че само „запушвала дупки в работата си“. Няколко часа по - късно, след повторно излизане от дома й, ответникът отново я чакал и пред преминаващите хора й казал, че се „пере с мухльовци, дебели и грозни“; че се „перяла като проста патка и преди“, както и че децата им не са от него. Казал й, че ако трябва, ще влезе в затвора, но няма да се откаже от нея.

На основание чл. 213 ГПК производството по настоящото дело и това по ГД № 4501/2026 г. са обединени. Последното е било образувано отново по молба на Д. М. срещу Н. Н.. В молбата за защита е изложено, че страните са бивши съпрузи. Н. обитавал тяхното съсобствено жилище в гр. ***, а молителката живеела в друг съсобствен имот в гр. *** Молителката посочва, 1 че срещу Н. са издавани няколко заповеди за защита от домашно насилие, както и мярка по НПК да не се доближава до нея, до дома й, както и до местоработата й, в хода на досъдебно производство. Заявява, че са образувани наказателни дела от общ характер пред РС – Добрич и РС – Девня. Въпреки това, Н. системно и безнаказано нарушавал всички забрани да я доближава.

Във връзка с нарушаването на заповедта по ЗЗДН било образувано досъдебно производство. Твърди, че след изтичането на последната заповед за защита Н. продължил да я преследва както пред работното й място, така и пред дома й.

Това преследване продължавало повече от две години - сутрин и вечер.

Молителката сочи, че на 21.06.2026 г., около 10:00 часа, връщайки се от магазина до жилището, в което живее, ответникът паркирал пред входа й и я изчакал. Приближил се до нея, казал й “ало, изневеряващата булка", подпрял вратата на входа с крак, хванал я за косата, дръпнал я силно и докато я държал за косата, започнал да я удря с юмруци по главата. Ударил я три пъти.

Вследствие на ударите изпитала физическа болка, гадене, световъртеж и много силен страх. Моли да й бъде предоставена защита по реда на ЗЗДН.

От ответника е подаден отговор, в който е посочил, че изложеното от молителката е невярно и цели да ограничи достъпа му до наследствения му имот, в който тя живее, където има роднини, приятели и познати съседи.

Заявява, че никога не е извършвал насилие по отношение на когото и да е било. Посочва, че на 21.06.2026 г. е отишъл до колата си, паркирана пред гаража му на ул. „Чинар“ № 33. Не е очаквал да срещне бившата си съпруга там, тъй като от няколко месеца живее в кв. „***“ с неин любовник, доколкото тя самата му била споделила това. Когато тя го попитала какво прави там, той й отговорил, че във връзка с висящо производство в гр. ***му е нужен контакт с бившия й любовник с цел призоваването му. Вървял успоредно с нея до блока. Твърди, че молителката, отваряйки вратата на входа, безпричинно започнала да крещи. След малко се показала от балкона на апартамента и му казала, че е извикала полиция. Навежда твърдения за извънбрачни връзки на бившата му съпруга, датиращи от месец март 2024 г.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на молителката поддържа становище, че от събраните по делото доказателства се установява това, че спрямо неговата доверителка са осъществени различни актове на домашно насилие, както и това, че те ескалират. Счита, че това не са изолирани случаи и че не следва да бъдат ценени сами по себе си, а като съвкупност с оглед преценка на цялостното поведение на ответника. Моли да бъдат уважени подадените молби за защита по реда на ЗЗДН.

Ответникът заявява, че никога досега в живота си не е извършвал насилие. Напротив – посочва, че спрямо него е упражнено насилие от бивш любовник на молителката. Смята, че по делото не са събрани доказателства за това. Посочва, че бившата му съпруга в продължение на две години разпространява лъжи срещу него. Заявява, че на 25.04.2026 г. отишъл при паркираната си кола на ул. „*****След като бившата му съпруга го видяла, тя се свързала с полицията и подала сигнал. Когато дошли полицаите, установили, че няма извършено насилие или отправени обиди. По отношение 2 на наведените твърдения за акт на насилие, осъществен на 21.06.2026 г., посочва, че отново отишъл до автомобила си, паркиран на същата улица, когато се появила бившата му съпруга. Изненадал се да я види, защото знае, че тя живее с неин любовник другаде. Заявява, че не я е обиждал, както и че не е проявил грубост спрямо нея. Посочва, че тя безпрепятствено е влязла в жилищния вход, като не е имало физически контакт.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно обстоятелството, че са бивши съпрузи.

Това се потвърждава и от приложеното решение № 2318/22.06.2025 г., постановено по ГД № 971/2025 г. по описа на ВРС.

По делото са представени две декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В първата от тях молителката е заявила, че на 25.04.2026 г. ответникът я чакал пред входа на блока й с роза в ръка. След като му казала, че няма право да я доближава, той й отговорил, че ако не говорят, ще стане по – зле.

Многократно му казала, че не желае да имат контакт. Въпреки това, той продължил да я следва и да говори с нея. Обвинявал я в изневери, без да съобразява това, че край тях имало случайни минувачи. Почувствала се унизена. Той й заявил „всички хора ще ни слушат, това е голям кеф, много хубаво“. По повод на това подала сигнал в полицията. Когато пристигнали полицаите, вместо адекватен отговор, той я нарекъл пред тях нискообразована и посочил, че тя „запушва дупки в работата си“. Няколко часа по – късно, когато отново излязла от дома си, ответникът я чакал и я приближил, веднага щом я видял. Пред преминаващи хора й казал, че се „пере с мухльовци, дебели и грозни“, че се „перяла като проста патка и преди“, както и че децата им не са от него.

Във втората декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е посочила, че на 21.06.2026 г., около 10:00 часа, връщайки се от магазина до жилището, в което живее, Н. бил край колата пред входа и я чакал. Приближил се до нея и й казал „ало, изневеряващата булка“. Тя не му отвърнала и продължила към входа. В този момент той подпрял вратата на входа с крак, хванал я за косата, дръпнал я силно и докато я държал за косата, започнал да я удря с юмруци по главата.

Нанесъл й три удара. Започнал да се смее и й казал, че това е само началото и че оттук нататък се започва. Когато влязла в апартамента, докато се опитвала да подаде сигнал на телефон 112, той блъскал по вратата й. В резултат на нанесените й удари усещала пулсираща болка в главата, виене на свят и гадене. Заявява, че изпитва силен страх от ответника.

Във връзка със случая от 25.04.2026 г. е образувана преписка. От молителката е снето сведение, в което е посочила, че на посочения ден, когато излязла пред блока, в който живее, видяла ответника. Казала му, че няма право да е там. Въпреки това, той започнал да върви успоредно с нея. Отказвал да си тръгне и продължавал да я следва, като й казал, че заповедта била изтекла. За да спре да я следва, се обадила и подала сигнал, на който се отзовал полицейски патрул.

3

В сведението, снето от ответника, е посочено, че на 25.04.2026 г. отишъл до гаража си, находящ се на адреса, където живее молителката. В този момент тя преминавала и го видяла. Започнала да го снима и му казала, че все още има действаща ограничителна заповед. Той й отговорил, че това не е така.

В уведомително писмо от III РУ на ОДМВР – Варна е посочено, че във връзка с подаден на 21.06.2026 г. сигнал е извършена проверка в гр. Варна, на ул. „Чинар“ № 33. На място били установени лицата Н. Н. и Д. М.. Д. М. се оплакала, че й бил нанесен удар по главата от Н., а той отрекъл това да се е случило.

От приложения лист за преглед на пациент от 21.06.2026 г. се установява, че по данни на молителката по – рано през деня са й нанесени удари в главата с юмруци. Не е губила съзнание, но се оплаква от силно главоболие. Поставена й е диагноза мозъчно сътресение.

От приложеното медицинско удостоверение № 580/2026 г. се установява, че на молителката е извършен преглед в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД на 22.06.2026 г. По данни на пациента на 21.06.2026 г. е получила удари с юмруци в областта на главата от бившия й съпруг. Оплаква се от главоболие.

Констатирано е мозъчно сътресение въз основа на медицински документи.

Изложено е, че липсата на видими травматични увреждания не изключва възможността за извършване на съобщените в предварителните данни действия. Мозъчното сътресение е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От извършения по реда на чл. 204 ГПК оглед на компактдиск и изслушания запис в открито съдебно заседание от 31.07.2026 г. се установява, че на 22.04.2026 г. на спешния телефон 112 е постъпило обаждане от молителката. Тя съобщава, че бившият й съпруг е на адреса, на който живее.

Посочва, че е оставил колата си долу пред блока, въпреки че той няма право да идва на този адрес. Споделя, че всеки ден я следи и идва на адреса.

В открито съдебно заседание ответникът потвърждава, че и на 25.04.2026 г. е подаден сигнал на телефон 112 от молителката, във връзка с който се е отзовал екип на полицията.

Изслушан е и запис от сигнал, подаден на 21.06.2026 г. от молителката.

В него е посочила, че бившият й съпруг я пресрещнал пред жилището, където живее. Влязъл с нея във входа, ударил я три пъти в главата и си отишъл. Казал й, че това е само началото. Споделя, че всеки ден я чака пред блока, въпреки че повече от година нямат отношения. Заявява, че в този момент блъска по входната й врата.

От показанията на свидетеля Д. ***се установява, че познава страните.

Излага, че има контакт с молителката ежедневно. Споделя за случай от 25.04.2026 г., когато молителката й се обадила и й казала, че Н. я обиждал.

Наричал я курва и проститутка. Посочва, че молителката постоянно е подложена на тези обиди, както и на обвинения, че изневерява. На 25.04.2026 г. той изрекъл това, докато около тях имало случайни минувачи. Споделя, че не е била очевидец, а за тези обстоятелства е узнала от телефонните си 4 разговори с молителката.

За случая от 21.06.2026 г. посочва, че молителката й се обадила много разстроена. Свързала се с нея и й споделила, че се чувства много зле и трябва да отиде на лекар. Казала й, че била нападната от бившия й съпруг, който и нанесъл удари в главата. На другия ден се срещнали. Когато й пипнала главата, видяла, че има около две – три подутини. Посочва, че молителката се е чувствала много зле. В този ден била и с високо кръвно. Заявява, че поведението на ответника ескалира. Всеки път, когато получи обаждане от молителката, изпитва притеснение какво ще й каже и какво се е случило.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира за пълни, логични, последователни и кореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: