Присъда № 48 от 30.11.2023, Районен съд - Враца

Мотиви към Присъда № 48 о т 30.11.2023 г., постановена по н.о.х.д.

№23 по описа за 2023 г. на Районен съд - Враца:

Срещу подсъдимия Т. С. /T.S./ от гр.**** е повдигнато обвинение за това, че н а 11.11.2021 г., около 12:30 часа, в гр.Враца, в района на магазин „Била“, в съучастие като помагач със З. Г. /извършител/ е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 870.00 лева /осемстотин и седемдесет лева/ от владението на Е. С. Г. от гр.Враца без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд вещта е заместена, отстранявайки спънки по извършване на престъплението - водел е наблюдение на място за хора и МПС-та, които биха възпрепятствали извършването на престъплението, – престъпление по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от Наказателния кодекс.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, като намира същото за доказано по несъмнен и категоричен начин. Пледира за постановяване на осъдителна присъда с налагане на наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, с прилагане на чл.66, ал.1 НК.

Назначеният служебен защитник – адвокат Г.А. намира обвинението за доказано от обективна и субективна страна. П ледира за постановяване на осъдителна присъда с налагане на наказание в минимален размер и прилагане института на условното осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 НК.

Подсъдимият Т. С. /T.S./ е роден ********** г. в гр.****, адрес: гр.**** македонец, македонско гражданство, средно образование, неосъждан, пенсионер, национален паспорт ****, с персонален номер ****. Същият, призован чрез провеждане на съдебна поръчка от МП гр.София, не се явява, поради което съдът разгледа делото в негово отсъствие на основание чл.269, ал.3, т.4, б.”в” НПК и при изпълнена процедура по чл.247в, ал.1 НПК. След провеждане на разпоредителното заседание по реда на чл.248, ал.1 НПК съдът даде ход на съдебното следствие по общия ред.

При проведеното наказателно разследване и след използване на допустимите процесуални способи и средства за събиране и проверка на доказателства е установена следната фактическата обстановка:

Подсъдимият Т. С. е с македонско гражданство и живеел в гр. Скопие.

На 08.11.2021 г. той заедно със свидетелите З. Г. и Е. Б. тръгнали към гр.Перник, за да закарат св.Г. при жена му и двете му децата, които живеели там. Тримата пътували с автомобила на Б., който бил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг.№**** Влезли през ГКПП Гюешево в Република България на 08.11.2021 г. около 09:17 часа. На 11.11.2021 г. тримата тръгнали с автомобила от гр.Перник към гр. Враца, за да потърсят лекар, който да прегледа св.Г., тъй като имал здравословни проблеми с вените. Пристигнали в гр.Враца по обяд и паркирали колата на паркинга на магазин „Била“, находящ се на ул. „Илия Кръстеняков“ № 1. По това време, около 12:30 часа св.Е. С. Г., която била на 77 годишна възраст, се прибирала към вкъщи, след като изтеглила пенсията си. Тя се движела по улицата над магазин „Била“, когато изведнъж подс.С. я спрял и я заговорил. Той я попитал дали има представа къде се намира автотехник с имена И. И., защото трябвало да заплаща част за кола. Подсъдимият се представил на Г. като сръбски гражданин и поискал тя да го придружи до въпросния техник, под претекст, че същият е от Израел и не познавал парите и било добре някой да му потвърди, че парите са български. Подсъдимият извадил портмонето си и показал на св.Г., че в себе си има левове и евро. Тя тръгнала с него, като минали зад блока, находящ се срещу магазин „Била“ и намиращото се под него чейндж бюро. Там ги чакал св.Г., когото подсъдимият представил за израелски гражданин. Пред св.Г. подсъдимият и св.Г. изложили версията, че последният е заедно с жена си, че 1 на същата трябвало да й се прави скъпа операция и че тя го чакала в колата.

Умишлено и демонстративно подсъдимият дал сумата от 100 лева на св.Г., уж за да я занесе на лекуващия лекар на жена му. След като взел парите св.Г. отишъл някъде за няколко минути и се върнал отново при подсъдимия и св.Г.. Той продължил да говори със св.Г., като й обяснил, че докторът в момента го няма, но до края на деня трябвало да даде пет хиляди лева и понеже нямал толкова пари искал да си продаде часовника. Двамата с подсъдмия се престорили, че се пазарят за продажната цена на часовника, като подс.С. казал, че отива до колата да вземе пари и да ги даде на св.Г.. В този момент св.Г. дал часовника на св.Г., за да го държи тя, все едно е посредник на сделката между тях. Малко след това св.Г. поискал от св.Г. пари, които уж да покаже пред доктора и най-вече да му обясни, че ще му даде левове. Той започнал да й бърка в чантата и понеже на св.Г. й станало неприятно, тя решила да му даде 20.00 лева. Св.Г. извадила портмонето си и го отворила. Тогава св.Г. взел банкнотите, които се намирали в него, а именно - парична сума в размер на 870.00 лева и изчезнал. Междувременно подс.С. бил в близост до тях и наблюдавал някой от преминаващите хора и МПС-та да не ги види и да не възпрепятства извършването на престъплението. След няколко минути св.Г. разбрала, че парите й са откраднати и подала сигнал в полицията.

Образувано било досъдебно производство № 1160/2021 г. по описа на РУ - Враца, пр.пр № 6697/2021 г. по описа на РП-Враца, в хода на което в процесуалното качество на обвиняеми били привлечени лицата З. Г. и Т. С..

Св.З. Г. бил задържан под стража, а на подс.С. била връчена призовка за явяване пред разследващ орган за предявяване на обвинението. Подсъдимият не се явил и вместо това напуснал пределите на страната. С постановление от 25.11.2021 г. досъдебното производство било разделено, като отделените материали били заведени под нов № 7054/2021 г. по описа на РП-Враца за издирване на подс.С.. В хода на разследването свидетелят Е. Б. доброволно заместил отнетата сума. На свид.Г. била върната сумата от 450 евро, за което била съставена разписка. Св.З. Г. се признал за виновен и с протоколно определение № 156 от 26.11.2021 г. бил о одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, като св.Г. бил признат за виновен за това, че на 11.11.2021 г. около12:30 часа в гр. Враца в района на магазин „Била“ като извършител в съучастие с Т. С. /помагач/ отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 870.00 лв. /осемстотин и седемдесет лева/ от владението на Е. С. Г., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, вещта е заместена - престъпление по чл.197, т. 1 във вр. с чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. С така одобреното споразумение на св.Г. е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Горната фактическа обстановка се установява изцяло и безпротиворечиво от всички събрани и приобщени от съда по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства. Гласните доказателства са събрани, посредством показанията на свидетелите Е. Г. , Е. Б. и З. Г., включително и от прочетените такива, дадени в хода на досъдебното производство, при спазване на съответния процесуален ред за това по отношение на свидетелите Е. Б. и З. Г..

От показанията на пострадалия свидетел Е. Г. се установява последователно цялата хронология на събитията – срещата й с подсъдимия С. пред магазин Била в град Враца, представянето на св.Г. за израелски гражданин, версията им за необходимостта от търсенето на лекар-специалист 2 от града, отнемането на сумата от 870.00 лева от портмонето й от страна на св.З. Г. и обстоятелството, че часовник от жълт метал е останал у нея, след като подсъдимият и св.Г. й го дали да го държи като посредник на сделка по продажбата му.

Показанията на св.Г. са правдиви, логични и последователни. Същите кореспондират на събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра и ги кредитира.

В хода на делото на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 НПК са прочетени показанията на свидетелите Е. Б. и З. Г., дадени в хода на ДП пред орган на ДП, от които се установява, че на 11.11.2021 г. същите са били заедно с подс.С. в град Враца, като впоследствие св.Е. Б. възстановил сумата от 450 евро на пострадалата.

В хода на делото са приобщени, чрез прочитането им на основание чл.283 НПК писмените документи, приложени към делото, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото, като в това число са следните релевантни писмените доказателства от досъдебното производство:

Протоколи за разпознаване на лица от 13.11.2021 г. и 14.11.2021 г. – три броя;

Протокол за доброволно предаване от 13.11.2021 г.; Разписка от 13.11.2021 г.;

Протокол за доброволно предаване от 19.11.2021 г.; Писмо от «Билла България» ЕООД гр.София; Докладни записки от 11.11.2021 г. до началника на РУ-Враца; Справка за пътуване на превозно средство от 11.11.2021 г.

От делото релевантна към производството е Справка за съдимост от 15.11.2022 година, видно от която към датата на извършване на деянието подс.С. не е осъждан.

При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин, че от обективна и субективна страна подсъдимият Т. С. е осъществил състав на престъпление по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК, като на 11.11.2021 г., около 12:30 часа, в гр.Враца, в района на магазин „Била“, в съучастие като помагач със З. Г. /извършител/ е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 870.00 лева /осемстотин и седемдесет лева/ от владението на Е. С. Г. от гр.Враца без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд вещта е заместена, отстранявайки спънки по извършване на престъплението - водел е наблюдение на място за хора и МПС-та, които биха възпрепятствали извършването на престъплението.

В подкрепа на извода, че подсъдимият С . е осъществил състава на визираното престъпление са показанията на пострадалия свидетел Е. Г. и частично на свидетелите Е. Б. и З. Г.. Вината на подсъдимия се установява и от приложените по делото писмени доказателства. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действията на подсъдимия, изразяващи се в отнемане на чужди движими вещи, чрез отстраняване на спънки по извършване на престъплението - водел е наблюдение на място за хора и МПС-та, които биха възпрепятствали извършването на престъплението. Престъпните намерения на подсъдимия са налице от началото на срещата му с пострадалата жена и последващите му действия. Видно от доказателствата по делото е, че се касае за деяние, което осъществява състав на престъпление по по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК. Деянието в случая е довършено, тъй като отнемане на чужди движими вещи от владението на св.Г. реално е настъпило и по този начин е реализиран престъпния резултат.

Подсъдимият Т. С. е извършил деянието умишлено, с форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето 3 деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал и се е стремял към настъпването на тези последици. Умисълът на дееца се извежда при проследяване цялата хронология на събитията.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с разпоредбата на закона към момента на извършване на престъпното деяние, като за деяние по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода. По отношение на подсъдимия С. съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства и отчете като такива – чистото му съдебно минало, ниската степен на обществена опасност на дееца, напредналата му възраст, изминалия период от време от извършване на деянието, а като отегчаващи отчете – високата степен на обществена опасност на деянието. Съдът определи наказание в минимален размер, а именно – три месеца лишаване от свобода , с което намира, че е възможно изпълнението целите на наказанието , съгласно чл.36 от НК, както на личната, така и на генералната превенция. Съдът отчете, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание и постанови изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от три години.