Решение № 2992 от 12.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2992 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330107966 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД с ЕИК: 115010670 и адрес: гр. Пловдив, БУЛ.6-ТИ СЕПТЕМВРИ 250, общ. Пловдив, обл. Пловдив против С. А. Г. с ЕГН: ********** и адрес: **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеце сумите, както следва: 1294,75 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода ******г. за обект, находящ се в гр. П., ул.*** № **; 206,73 лева обезщетение за забава за периода 31.08.2019г. - 31.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.12.2023 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18291/2023 г. по описа на ПРС.

Ищецът посочва, че за периода от *** до *** г. ответникът има натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1294,75 лв.-главница и мораторна лихва към главницата в размер от 206,73 лв. за периода от 31.08.2019г до 31.10.2023г. Задълженията са за притежавания от ответника водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул.*** № **. За потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно описани в исковата молба.

Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на 1 водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Твърди се, че ответникът има качеството на потребител, като собственик на горепосочения водоснабден имот.

Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg .

Отчетът в имота се сочи, че се извършва съгласно чл. 25, ал.8, чл. 23, ал.5 от ОУ, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. при условията на негодно измервателно устройство. Твърди се, че задължение на всеки потребител, произтичащо пряко от Общите условия е да монтира в имота си годно измервателно устройство, като за целта не е необходимо връчване на известие за това обстоятелство. Именно поради това при условията на липсващо измервателно устройство са начислявани количества вода по тарифа, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие с оглед изпълнението на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начисляваното количество вода за двама обитател се сочи, че е по куб.м. на човек или общо 10 куб.м.

С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Ответникът чрез особения представител е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Като счита исковата молба за допустима, но неоснователна и недоказана.

Оспорва изцяло исковите претенции по основание и размер.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от вземанията т.е. за периода преди ****** г.

Оспорва качеството потребител на ответника, като сочи, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията, че същият е собственик на процесния имот.

Оспорва да са налице основанията за начисляване при условията на негодно измервателно устройство. Цитират се клаузи от общите условия, като се твърди, че не са спазени разпоредбите за отчитане при сочените условия за това.

С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най- 2 малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период, не се представиха по делото, като от приетото по делото, като доказателство писмо от Община Пловдив – отдел „МДТ“ се установява, че за адреса са подавани декларации от Ш. Т. Д. и Р. И. А., както и от С. Б. Ч..

Не се установи по делото от събраните в хода доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на процесния водоснабден имот.

Не може да се приеме и, че съвпадането на постоянния и настоящ адрес с адреса посочен, като такъв на водоснабден имот, представлява доказателство за качеството потребител на ответника. Съгласно действащата към датата на регистрацията на постоянния адрес през ****** г. разпоредба на чл. 92 от ЗГР адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето т.е. не е било необходимо представяне на документи, удостоверяващи, че това лице е собственик или ползвател или съответно наемател или друго лице, допуснато от собственика да живее в имота.

Ищецът не установи, че именно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Лицето не е намерено и на посочения адрес, като именно поради тази причина е назначен особен представител, поради и което не може да се приеме, че лицето не оспорва, че е собственик на имота.

Отделно е налице и друго основание за отхвърляне на иска, т.к. ищецът не доказа, че е бил 3 изправна страна и, че е доставял твърдените услуги, които са правилно начислени и определени по размер. Според ОУ, количествата доставена вода се отчитат посредством показания на водомер, в присъствието на потребителя или негов представител, който подписва показанията. Подобна е разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредбата. По делото не се установява в карнета за процесния период да има подпис на ответника или негов представител. Не се установяват и твърденията на ищеца, че водомерът в имота е бил неизправен, при което да са били налице предпоставки за начисляване по тарифа. В хипотезата на чл. 23, ал. 5 ОУ, ищецът е следвало да процедира по реда, предвиден в чл.33, ал.2 от Наредбата, според който - при установяване на повреда в индивидуалните водомери на потребителите, представителят на оператора прави предписание за отстраняването й и определя срок за това, като демонтира пломбата на холендъра. В случая нито се твърди, нито установява, подобно предписание за смяна на СТИ да е дадено, още по - малко потребителят /дори да се приеме, че това е ответникът/ да е бил уведомяван за повредата и необходимостта от подмяна. Само след изпълнение на горните задължения, ищецът има право да начислява служебни количества вода според броя на обитателите. В приложените карнети предписание няма, а и те не могат да обвържат ответника със съдържанието си, тъй като не са подписани от него и са изрично оспорени от особения представител на ответника.

След като няма дадено предписание за отстраняване на повредата, операторът е следвало да процедира по реда на чл.20, ал.1 и ал.3 и чл.26, ал.2 ОУ, като определи срок за изправяне на повредата, в рамките на който да определя месечното количество изразходвана вода по средномесечен разход за съответния период от предходната година, и едва след изтичането на срока или подмяна на водомера, ако повредата не е отстранена, да таксува по реда на чл.

25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В случая няма данни тази поредност да е била спазена.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на предпоставки за начисляване на количества вода, без същите да са отчитани през процесния период от време в имота, съответно не доказва за него да е доставяна и изразходвана вода или да са ползвани други ВиК услуги от ответника и той да е материалноправно легитимиран да отговаря за твърдените вземания.

Ето защо, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва. С оглед неоснователност на главния иск, като неоснователен следва да се отхвърли и искът за обезщетение за забава.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но същият се представлява от особен представител, поради което разноски от него не са направени.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД с ЕИК:

4

115010670 и адрес: гр. Пловдив, БУЛ.6-ТИ СЕПТЕМВРИ 250, общ. Пловдив, обл. Пловдив против С. А. Г. с ЕГН: ********** и адрес: ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1294,75 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода ******г. за обект, находящ се в гр. П., ул.*** № **; 206,73 лева обезщетение за забава за периода 31.08.2019г. 31.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.12.2023 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18291/2023 г. по описа на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5