Решение № 813 от 27.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Анна Кофинова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100603852 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 22.03.2023 г. по НЧХД № 2088/2022 г., СРС, НО, 109 състав е признал подсъдимия О. С. Г. за виновен в това, че на 23.12.2020 г. около 20.00 часа, в апартамента му с адрес: гр. София, ж.к. **** нанесъл на частната тъжителка М. С. П., ЕГН ********** побой, изразяващ се е в удари с юмруци по главата и лицето, и я ритал по краката, с което и причинил кръвонасядане и оток на предната част в слепоочието в дясно, горната на скулата в дясно и клепачите на дясното око, включително и очните ъгли, с притваряне на очната цепка; счупване на слепоочния израстък на лявата скулна кост; неразместено счупване на костите на носа; кръвонасядане във вътрешните половини на клепачите на лявото око; изразен плътен оток и кръвонасядане в лявата долно челюстна област; кръвонасядания по предностраничната повърхност на гръдния кош в дясно от средната третина; кръвонасядания по предната и външна повърхност на дясната мишница; кръвонасядания по предната и външна повърхност на лявата мишница; кръвонасядания по външната повърхност на дясното бедро в средната трета; кръвонасядания по предните повърхност на коленете, реализиращи медико-биологичните признаци на лека телесна повреда престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от 4 (четири) години.

На осн. чл. 45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец М. С. П. сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като е отхвърлил гражданския иск за разликата до пълнопредявения размер от 10 000 /десет/ хиляди лева, както и гражданския иск за претърпени имуществени вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева като недоказани.

С присъдата на осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на СРС сумата от 200 /двеста/ лева-държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 581,15 лв. /петстотин осемдесет и един лева и петнадесет стотинки/, представляващи сторените в съдебното производство разноски. На осн. чл. 190, ал. 2 НПК в 1 тежест на подсъдимия е възложена сумата от 10 /десет/ лева, платима в полза на СРСдържавна такса за издаване на два броя изпълнителни листове.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия Г., с която се оспорва първоинстанционния съдебен акт със съображения за неправилност.

Излагат се възражения за неправилно възприета фактическа обстановка, дължаща се на превратно тълкуване на доказателствените материали. В нарушение на закона първата инстанция се позовавала на предположения, изложени от свидетелски показания, както и на доказателствени средства, събрани в друго производство-протокол за оглед на местопроизшествие и на докладна записка, която се явявала недопустимо доказателствено средство в наказателния процес. Защитата поддържа, че обвинението не се явявало доказано по несъмнен начин, възраженията на защитата не били обсъдени в мотивите, което се явявало съществено процесуално нарушение.

На следващо място в жалбата се акцентира на неправилно приложение на закона при определяне на наказанието от страна на първоинстанционния съд. Поддържа се приложимост на разпоредбата на чл. 78а НК и след като съдът е счел, че подсъдимият е виновен е следвало същият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

По отношение на гражданския иск защитата излага доводи за липсата на събрани доказателства относно претърпени неимуществени вреди от страна на пострадалата.

Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане с указания за правилно прилагане на закона, алтернативно за отмяна на присъдата и признаване подсъдимия за невиновен, а в случай че съдът приеме обвинението за доказано, да бъде приложен чл. 78а НК. Защитникът моли гражданският иск да бъде отхвърлен.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание защитникът на подс. О. Г. – адв. Л. моли да бъде отменена присъдата като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане или подсъдимият да бъде оправдан. В случай че съдът приеме обвинението за доказано, защитникът моли да бъде приложен чл. 78а НК.

Повереникът на частния тъжител М. П. – адв. К. моли съда да остави без уважение въззивната жалба, а постановената първоинстанционна присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правно обоснована.

Частният тъжител в съдебно заседание се присъединява към повереника си.

Подсъдимият О. Г. не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото. Производството протече в отсъствие на подсъдимото лице по смисъла на чл. 269, ал.

3, т. 4, б. „а“ и б. „б“ НПК-лицето се намира извън територията на страната и местоживеенето му не е известно и не може да бъде призован по други причининевъзможност същият да бъде уведомен от защитника му по телефон, поради преустановяване на контакт с нея, като разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, прие следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласни- показанията на разпитаните свидетели В.В., Н.Н., И.К., М.К.; писмените доказателства и доказателствени 2 средства- справка за съдимост на К.П. с peг. № 9963 от 17.06.2022 г., медицинска документация и писмени доказателства, съдържащи се в пр.пр. №50735/2020 година на СРП както и способ за събиране и проверка на доказателства- експертно заключение по назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза от вещото лице Д.Н., експертно заключение на техническа експертиза по протокол № 64-Ф/2023 година.

Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и оценка от районната инстанция, въззивният съд прие, че фактическата обстановка е правилно установена от първата инстанция въз основа на верен анализ, като фактите по делото са следните:

Подсъдимият О. С. Г. е роден на 30.04.1975 г., в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ЕГН **********.

Частната тъжителка М. С. П. и подсъдимият О. С. Г. били в интимна връзка, която била преустановена към месец декември 2020 година. В периода на отношенията им подсъдимият проявявал агресия спрямо пострадалата П..

На 23.12.2020 година пострадалата П. посетила подсъдимия Г. в жилището му, находящо се в гр. София, ж.к. “Младост 2“, бл. ****. По време на посещението й подсъдимият станал агресивен спрямо П. като и нанесъл побой, изразяващ се в нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето и тялото, както и ритници в областта на краката. На следващият ден-24.12.2020 година, П. посетила УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за лечение, където подала сигнал за нанесения й побой.

Вследствие на нанесените удари с юмруци и ритници от страна на подсъдимия спрямо пострадалата П. на същата били причинени увреждания на здравето, както следва: лицева травма- кръвонасядане и оток на предната част на слепоочието в дясно, горната на скулата в дясно и клепачите на дясното око, включително и очните ъгли, с притваряне на очната цепка; счупване на слепоочния израстък на лявата скулна кост; неразместено счупване на костите на носа; кръвонасядане във вътрешните половини на клепачите на лявото око; изразен плътен оток и кръвонасядане в лявата долно челюстна област; гръдна травма: кръвонасядания по предно страничната повърхност на гръдния кош в дясно в средна третина; травми по крайниците: кръвонасядания по предната и външна повърхност на дясната мишница; кръвонасядания по предната и външна повърхност на лявата мишница; кръвонасядания по външната повърхност на дясното бедро в средна трета; кръвонасядания по предните повърхности на коленете.

Травмите по лицето и гръдния кош били резултат от действието на твърди тъпи предмети с неохлузваща повърхност по механизма на удари с такива и отговарят да са получени от нанасяне на удари с юмруци.

Травмите по ръцете били резултат от притискащото действие на твърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност и отговарят да са получени при захват с ръце.

Травмите по колената били резултат от действието на твърди тъпи предмети с неохлузваща повърхност по механизма на удари с такива и отговарят да са получени от нанасяне на удари -с ритници.

Морфологията на травмите отговаря на времевия диапазон посочен от пострадалата като време на причиняване на уврежданията.

Видът и локализацията на травмите добре отговаряли да са получени по време и начин както съобщава пострадалото лице.

Неразместеното счупване на костите на носа е причинило на частната тъжителка ВРЕМЕННО Р. НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Счупването на лявата скулна кост с конкретната морфология е причинило на пострадалата В. Р. НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Мекотьканните травми по лицето самостоятелно са причинили на пострадалата ВРЕМЕННО Р. НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Мекотьканните травми по гръдния кош и краката са причинили на частната тъжителка П. БОЛКА И СТРАДАНИЕ.

3

Лечението на пострадалото лице след посещението й в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ продължило в ИСУЛ, като същата преживявала изключително тежко случилото се психически, била тъжна, като същевременно с това имала видими отоци и насинявания по лицето и тялото.

Противно на възраженията на защитника, първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на пълно изследване на обстоятелствата по делото, включени в предмета на доказване, изложил е съображения кои доказателствени средства възприема и кои не и причините за това, като актът не страда от недостатъци в мотивната част, които да дадат основания да се приеме, че липсват мотиви за взетото решение.

По отношение на доказателствените източници настоящата инстанция при служебната проверка на материалите по делото констатира, че първата инстанция е допуснала процесуално нарушение при събиране на доказателствата, като е провела разпит в качеството на свидетел на частната тъжителка, което е в нарушение на разпоредбата на чл.

118, ал. 1, т. 2 НПК, изчерпателно изброяваща лицата, които могат да бъдат свидетели в производството, като частният тъжител не е сред изброените във визираната разпоредба, което обосновава извод за недопустимост на свидетелските показания на частната тъжителка. Този процесуален пропуск обаче е отстранен от първата инстанция, която видно от мотивите към съдебния акт не е поставила в основата на изводите си по фактите показанията на частния тъжител П.. В този смисъл констатираното нарушение на процесуалните правила при събиране на доказателствата не е съществено, като не ограничава правото на защита на подсъдимия и не обосновава отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав.