Протокол № 173 от 15.04.2024, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 173 гр. С.., 11.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.. в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20232200100288 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата Т. Б. Ш., редовно призована, се явява лично и с назначения й особен представител адв. Ю. К. от АК - С...

За ответника С. Х., като малолетен чрез неговия законен представител и майка Н. С. Х., не се явяват, за тях се явява надлежно упълномощен представител адв. Е. Х. от АК - С...

Вещото лице Ю. Г., редовно призован, се явява.

Съдът намира, че няма пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото и го докладва.

Съдебното заседание е насрочено за събиране на доказателства чрез обяснения на вещото лице по назначената и изготвена съдебнографологическа експертиза, както и за разпит на свидетели.

Съдът намира, че са налице условията да пристъпи към разпит на вещото лице и сне неговата самоличност, както следва:

Ю. П. Г. – 62 г., българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, без родствени отношения със страните

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.

РАЗПИТАН КАЗА: Представил съм писмено заключение, което поддържам изцяло. В края на 2022 г. съм направил такова изследване и заключението ми е категорично, че саморъчното завещание е изготвено и подписано от завещателката Виргиния Виранова. Искам да допълня, че реално от гледна точка на почерковото изследване в случая подписът и текста са от един и същи вид, тъй като подписът е изпълнен изцяло с буквена 1 транскрипция и няма разлика между текст и подписи, включително дори и в темпа на движенията. Подписът не се различава от текстовата част и едното и другото са ефекти. Дори в подписа няма забързване или увеличаване на темпа, което обикновено се случва при подписите. Не е задължително, но той може да е с по-висок темп от колкото лицето изписва буквите в обикновена тестова част. Еднаквостта на темпа е обичайно явление, тъй като подписът и текстът са изцяло буквена транскрипция. В самата експертиза в началото съм изследвал подписа, а след това когато започна сравнителното изследване на останалия текст. Заради това не съм изрично посочил други съвпадащи признаци по буквите, които съществуват реално в текстовата част, тъй като това е било излишно. Тези съвпадения, които съм описал в подписите ги има в останалата текстова част и дори те са напълно достатъчни за категоричен положителен извод и не е било необходимо допълнително да разширявам протокола.

Обикновено този „удар с камшик“ се наблюдава при възрастни хора в резултат на болестно състояние. Не е задължително това нещо да го има, но обикновено така се появява - възрастни хора - болестно състояние. Болестно състояние – това в момента не мога да го кажа, но е засягащо движението на крайниците по някакъв начин. Там не съм достатъчно компетентен в тази област, по-скоро лекар трябва да каже нещо такова какво болестно състояние може да се отрази в движението на крайници и по-скоро фината моторика.

Възприемайки го това нещо, все едно че лицето докато пише гладко извършва някакъв тик и от там се получава този „удар на камшик“ така наречен.

Между българския текст и немския текст – по принцип като реален такъв въпрос това не съм го изследвал. Но от гледна точка на това, че цялото завещание е било с едни и същи общи признаци и сега в момента обръщам внимание на това. Бих могъл да го изследвам, ако го имах предварително като зададен в задачата. Примерно на стр. 3 от експертизата се вижда, че буква Бобленген – буква „Н“ в голяма степен съвпада. Смятам, че реално няма такава разлика между едното и другото, в смисъл цялата експертиза е еднородна с текстовата част имат еднакви признаци и няма някакви разлики, които да говорят, че това което е изписано на латиница е изписано от друго лице.

Адв. К.: Нямам въпроси към вещото лице. Имам искане за допълнителна експертиза. Доверителката ми желае да представи един текст в оригинал, изписан от трето лице. И задачата на вещото лице да бъде да сравни немския текст от завещанието. Ясно е, че на плика като „подател“ е изписано друго лице, това е майката на лицето, което ползва завещанието.

Нашето твърдение е, че майката Н. е присъствала на изготвянето на завещанието и съмненията на доверителката ми е, че тя е изписала текста на завещанието. Това ни твърдение е свързано с изслушване на експертизата.

Желаем да проверим немския текст от кой е изписан и дали е изписан от ищцата.

2

Адв. Х.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

На основание чл. 148 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И заключението на в. л. Ю. Г. като доказателство по делото.

На вещото лице е изплатено възнаграждение за изготвянето на заключението.

На в. л. Ю. П. Г. следва да се изплати възнаграждение за явяване в днешното с. з. в размер на 50 лв., внесен от страните депозит./изд.РКО/.

Адв. К.: Поддържам си искането за допълнителна задача, като за целта представям сравнителен материал – писмо от Н. Х., като твърдим че текста е изписан от нея.

Адв. Х.: Противопоставям се на искането, тъй като наистина няма сравнителен материал – годен, за да преценим дали този текст, който ще се ползва, от кой е писан. А това, че някой е изписал Н. Х. на плика няма никакви гаранции кой го е изписал, всеки може да го изпише.

Адв. К.: Това е нашият сравнителен материал.

Съдът намира, че не допустимо в настоящото производство да се изследва евентуалното авторство на изписания в завещанието текст на латиница от трето лице. В случай, че вещото лице отхвърли твърдението, че е изписан конкретно от лицето Н. Х., този извод сам по себе си не налага извода, че е изписано от завещателката. Предмет на доказване в настоящото производство е авторството на това завещание и изписването му саморъчно от завещателката Виргиния Димитрова Ш. – Виранова. По делото е представен и приобщен сравнителен материал, с който вещото лице да работи и въз основа на който вещото лице би могъл да отговори на въпроса дали изписания на латиница текст е изпълнен от завещателката или не е изпълнен от нея. Това е въпросът, който съдът намира,че е допустим и относим и който би могъл да бъде поставен на допълнителната експертиза, но не и изследване на авторството на текст от завещанието, като изпълнен от кое да е трето лице.

Мотивиран от гореизложеното и като съобрази и служебните си правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 195 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА допълнителна съдебно-графологическа експертиза, която да се изготви от в. л. Ю. П. Г., който въз основа на събрания по делото сравнителен материал от починало лице, да отговори на въпроса:

Дали съдържащите се в саморъчното завещание изрази и имена 3 изпълнени на латиница, са изпълнени с почерка на и от завещателката?

Вещото лице да съобрази изпълнението на тези букви от латиницата, които имат съвпадение и с буквите от кирилица!

ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните в едноседмичен срок от днес да представят сравнителен материал, изходящ несъмнено от завещателката, който да послужи за изготвяне на заключението по допълнителна експертиза във връзка със съдържащите се в завещанието букви на латиница.

С оглед предоставената на ищцата правна помощ по делото, същата следва да се счита освободена от задължение за заплащане на разноски съгласно чл. 86 ал. 1 т. 6 от ГПК.

Експертизата да се изготви при депозит от 600 лв. платим от бюджетните средства на съда.

ОСТАВЯ без уважение искането на адв. Ю. К. за назначаване на допълнителна експертиза, която да изследва авторството на съдържащия се в саморъчното завещание текст на латиница от трето лице, като НЕОТНОСИМО.

Самоличност на свидетелите:

М.Б.Ш.П. 81 г., бълг. гражданка, неосъждана, майка на ищцата, предупредена за правото й да откаже да свидетелства, дава съгласие – желае да свидетелства.

С.Е.М. - 54 г., бълг.гражданин, неосъждан, без родство със страните.

М.М.М. – 62 г., български гражданин, неосъждана, без родство със страните.

Ж.В.В. – 67 г., българска гражданка, неосъждана, без родство със страните.

Р.С.П. – 56 г., български гражданин, брат на Н. С. Х. и вуйчо на ответника С. Х., предупреден за правото му да откаже да свидетелства, желае да свидетелства.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл.

290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата с изключение на свид. Мария Падарева.

Свид. ММ.Д.Ш.П., обещава да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Желая да свидетелствам. Познавам завещателката.

Виргиния е моя зълва. Те са три сестри. Макар и след раздялата с нейния брат аз останах в много добри отношения с нея. През 1998 г. Виргиния започна да идва по-често в София, тъй като имаше две нейни много близки приятелки. С едната е била 5 г. в Либия, аз лично я познавам чрез Виргиния. Другата се казва Мира, с която са приятелско семейство още преди Виргиния да се разведе с Панайот. Значи още от самото начало те се познават. Идваше на 4 гости при тях, идваше на гости и в нас, дори тя завещателката е давала на Мира 50 лв., които да ги даде на дъщеря ми относно имота, който се работи в землището на Никопол. Даваше й рента. През 2015 г. тя беше също в София на гости. От там нататък дъщеря ми е поддържала връзки по телефона и тъй като е на гласово говорене , аз съм също слушала разговорите. Зълва ми е споделяла много преди след като почина и стана нещастието с Елито дъщеря й, казваше така: „Аз на никой от моите близки няма да дам богатството си. Нито пък искам да ме гледат, тъй като те много бързо ще ме унищожат и ще ми вземат богатството“. Това съм чувала по телефона при разговор с дъщеря ми. През миналата година 2023 г. май месец, аз дъщеря ми и момчето, което ще бъде свидетел след мен – Слави, ние отидохме тримата в гимназията, която е в София в близост до румънското посолство. Това е гимназия с изучаване на чужди езици. Искахме да се срещнем с въпросната Мира, която е много голяма приятелка на Виргиния, да разберем много неща от нея, тъй като те бяха неразделни. Тя й беше и сестра и всичко, а не нейните сестри, да не говорим за съпруга ми, щото той е мъж. Изчакахме да мине учебния час и на двора на училището се срещнахме тримата – аз, дъщеря ми и Слави. От разговора научихме, че тъй като мъжът й е С..чанин, всяко лято е в С.. и ходи на гости при Виргиния и каза така: „Аз като бях там при нея в апартамента забелязала, че Виргиния гледа в една точка и при разговора си губела паметта. Попитала я Мира Виргиния, след като е паднала на двора и си ударила главата от тогава ли това се е появило в нея. Тя е пила също лекарство, след падането и удрянето на главата парацетам – нещо такова, в рецептурната книжка го има това лекарство. А през 2019 г. около Коледа те се чуват двете, това споделя Мира в двора на училището. Казва така - оплакала се, че племенниците - единият от които е стоял повече от 20 дена и през цялото това време й говорил за наследството. Просто казала Виргиния на Мира, че те са я принудили да напише това завещание. Просто това лекарство, ако не е пила, да го пие и малко да идва в нормата поведението на мозъка, не знам как би било, се учудва тя да напише това завещание.Тъй като има падане, ние го знаем от дъщеря ми по телефона, че зълва и ми е падала няколко пъти. Освен че на ябълката й е поставена става, тя е падала и на ръцете си. Двете й ръце просто си треперят. Миналото лято бяхме тук в дъщеря ми да вземем документ от деловодството. Свършихме работа и отидохме до апартамента на зълва ми – на Виргиния завещателкат. Влизахме от към двора – топка на вратата, няма как да влезем. Минахме от лицевата – уви никой не се показа. Няколко пъти отпред – отзад, последния път като бяхме отпред една възрастна госпожа се показа на терасата. Ние бяхме с дъщеря ми и имаше още една жена с нас, която е медицински работник, трите бяхме всъщност, тя й помаха и каза: „ Госпожо, може ли да слезна, да ми отворите. Тази жена, на която махнахме с ръка беше една от входа на жилището. Аз й казах, че искаме да отидем до апартамента на Виргиния. Тя каза: „Виргиния почина“. Попитахме я, кой я е гледал преди това, беше болна. Тя каза – ами социалните. Питахме в какво се състоеше това гледане 5 от социалните. Попитах тя сама ли се обслужваше, знаем, че доста е падала на цимента и докторът във входа вдигнал и я водил в болницата. Тази жена каза, че Виргиния не можеше да се обслужва сама. Каза, че социалните са я обслужвали. Социалната, която е назначена да я гледа, е перяла. Попитахме кой я погреба. Тя каза, че племенниците я погребали. Попитах, кои племенници, ами казва - всички племенници. Аз тогава се обръщам пак към нея и й казах, че само един е бил на погребението, това е Ромен, който е бил там и я е погребал, че никой друг не е бил. Тя каза, че не го познава. Дъщеря ми говори с него по телефона и той каза, че единствено той е бил само на погребението. Аз бях най-гъстата с всичките ми зълви. Те се карат и се бият.