Решение № 100 от 18.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Велико Търново, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000097 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 129/20.11.2024г. по т.д. № 92/2023г. на Окръжен съд-Плевен са уважени предявените от ищците М. К. Г. и С. И. И. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ И ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление площад „Шарл дьо Гол“ № 15, ет. 1, 6, 7, сектор 1, гр. Букурещ, Република Румъния, искове с правно основание чл.432 от КЗ, като ответното дружество е осъдено да заплати на първата ищца сума в размер на 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг И. А. Г., починал при ПТП на 08.06.2023г. при село Тотлебен, област Плевен, причинено по вина на водача на л.а. марка “Форд”, модел „Мондео“ с рег. № 1F4**** - В. - К. Б. 1940921033348, който е застрахован при ответното дружество, а на втората ищца сума в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща И. А. Г., починал при посоченото ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.07.2023г. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени над присъдените размери до предявените такива съответно в размер на 250 000 лв. от М. К. Г. и в размер на 200 000 лв. от С. И. И.. Със същото решение е уважен предявеният от М. К. Г. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ И ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление площад „Шарл дьо Гол“ № 15, ет. 1, 6, 7, сектор 1, гр. Букурещ, Република Румъния, иск с правно основание чл.432 от КЗ и ответното дружество е осъдено да заплати на същата обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на получените от нея при същото ПТП телесни увреждания в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва 1 върху тази сума, считано от 17.07.2023г. до окончателното и изплащане, като в тази част решението не е обжалвано и е добило законна сила.

Срещу посоченото решение е подадена въззивна жалба от М. К. Г. и С. И. И., и двете чрез пълномощници – адвокат Н. Д. и адвокат Г. Р., в частите, в които са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение на всяка от тях за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. А. Г., настъпила при ПТП на 08.06.2023г. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради нарушения на материалния закон – неправилно приложение на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че присъдените размери на обезщетенията са нееквивалентни на действително претърпените от всяка от тях вреди от смъртта на техния родственик. Развиват оплаквания, че първоинстанционният съд формално се е позовал на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, но е обвързал преценката си за справедливите размери на обезщетенията за неимуществени вреди с ирелевантни за тяхното определяне обстоятелства и същевременно в недостатъчна степен е взел под внимание всички конкретни обстоятелства от значение за определянето им, вследствие на което е присъдил неоправдано занижени размери на дължимите обезщетения.

Сочат, че съдът не е съобразил съществуващата към момента на увреждането икономическа обстановка в страната и нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Намират за неправилен и неподкрепящ се от доказателствата по делото извода на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради непоставен предпазен колан, с което съдът е приел, че е допринесъл за получената тежка коремна травма, довела до смъртта му. Излагат, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил заключението на автотехническата експертиза и заключението на първоначалната съдебно-медицинска експертиза в тяхната цялост относно въпросите, касаещи възражението за съпричиняване, релевирано от ответника в процеса, както и не е преодолял различията между отделните експертни мнения по спорния въпрос относно значението на предпазния колан и е отказал да допусне изслушването на комплексна съдебно-медицинска-автотехническа експертиза.

Евентуално, развива оплаквания срещу възприетата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, която счита за завишена и неправилно приравнена с тази на водача на автомобила. Поради това правят искане за отмяна на решението в атакуваните части и вместо него постановяване на друго, с което исковите им претенции за неимуществени вреди вследствие смъртта на техния съпруг, съответно баща И. А. Г. бъдат уважени до пълните предявени размери.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ И ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД, представлявана от АД „А. Д., Р. Г. и съдружници“, чрез адвокат М. К., в който се заема становище за неоснователност на същата и наведените в нея оплаквания.

Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция.

Постъпила е частна жалба от М. К. Г. и С. И. И., и двете чрез пълномощници – адвокат Н. Д. и адвокат Г. Р., срещу Определение № 65/11.02.2025г. по в.т.д. № 92/2023г. на Окръжен съд-Плевен, постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането им за изменение на постановеното по спора решение в частта за разноските чрез намаляване размера на присъдените в полза на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение от 21 184 лв. на 2 000 лв. В същата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Развиват съображения за прекомерно висок размер на претендираното адвокатско възнаграждение, несъответен на действителната фактическа и правна сложност на делото. Прави се искане за отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което бъде уважено искането за изменение на решението в частта за разноските чрез 2 намаляване на присъдените такива в полза на ответното дружество за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ И ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД, представлявана от АД „А. Д., Р. Г. и съдружници“, чрез адвокат М. К., в който заема становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност.

В съдебно заседание жалбоподателите, лично и със своя процесуален представител по пълномощие, поддържат подадената от всяка от тях въззивна жалба и искането, направено с нея, както и подадената частна жалба срещу определението, постановено в производство по чл.248 ГПК. Претендират разноски за въззивното производство съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Правят възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и искане за редуцирането му съгласно предвидените в Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа минимални размери.

Въззиваемата страна, представлявана от процесуалния си представител по пълномощие, оспорва въззивните жалби на ищците по съображения, подробно изложени в отговора на същите. Поддържа претенцията си за разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Производството пред Окръжен съд – Плевен е било образувано по искова молба на М.

К. Г. и С. И. И. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ И ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД за заплащане на всяка от тях на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. А. Г., съпруг на първата и баща на втората, настъпила при ПТП на 08.06.2023г. на ПП-3, 62+600 км при село Тотлебен, област Плевен, в размер на 250 000 лв. за М. К. Г. и в размер на 200 000 лв. за С. И. И., ведно със законната лихва от 17.07.2023г.

/датата на уведомяване на застрахователя с предявяване на застрахователна претенция/ до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба са изложени твърдения, че на 08.06.2023г., около 12.10 часа, на ПП-3, 62+600 км при село Тотлебен, област Плевен, настъпило ПТП между л.а. „Форд Мондео“ с рег. № 1F4****, управляван от В. - К. Б. и л.а.

„Опел Корса“ с рег. № ОВ 02**** с водач И. А. Г., при което настъпила смъртта на последния. Твърди се, че същото е настъпило вследствие виновно противоправно поведение на водача на л.а. „Форд Мондео“ с рег. № 1F4****, който нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.23 ал.1 от ЗДвП, а именно - при избиране скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не се движел на такова разстояние от движещото се пред него превозно средство, за да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Ищците излагат, че загубата на техния 73-годишен съпруг 3 и баща съставлява едно от най-тежките житейски събития за тях, че същият е бил не просто съпруг и баща, а приятел, опора, съветник, човек, на когото винаги са разчитали и с присъствие в живота им. Твърдят, че пострадалият е бил стожерът на тяхното семейство, жизнен, всеотдаен, грижовен и деен, който с лекота решавал всяка трудност в семейството.

Излагат, че първата от тях страда от факта, че завинаги е лишена от пълноценно и щастливо семейство, от морална и съпружеска опора, търпи изключително тежко загубата на съпруга си, изолирала се от света и постоянно плачела, станала раздразнителна, тревожна, напрегната, с повишена чувствителност и депресивни епизоди, свързани със загуба на интерес от общуване, спад в мотивацията, апатия, липса на апетит, ненамиране на смисъл в живота, обуславящо признаците на посттравматично стресово разстройство. Твърдят, че след инцидента при втората от тях са налице негативни психически последици – станала уязвима, неуверена, несигурна. Настъпила промяна в поведението й – станала избухлива, сприхава и затворена. Излагат, че настъпилото събитие има за последица силно негативно влияние върху целия им живот, като твърдят да е налице особен, изключителен интензитет на търпените болки и страдания и силно негативен отпечатък върху психиката им. Сочат, че към датата на произшествието е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от В. - К. Б. лек автомобил с ответното дружество, поради което предявили писмена претенция към последното, чрез „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, като представител за уреждане на претенции в страната, но същият не се произнесъл по тях.

В установения в закона срок постъпил отговор на исковата молба от ответната страна „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ И ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД, в който предявените искове били оспорени по основание и размер. Оспорени били фактическите твърдения в ИМ, обуславящи наличието на непозволено увреждане, включително наличието на противоправно поведение на водача на застрахования при дружеството автомобил, в причинна връзка, с което да се намират настъпилите вреди. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия с твърдения, че същият е управлявал л.а. „Опел Корса“ без да постави задължителния предпазен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП, което станало пряка и непосредствена причина за нанесените му тежки травми, довели до смъртта му. Оспорена е началната дата, от която се претендира присъждане на законна лихва за забава, както и основателността на акцесорните претенции поради неоснователност на главните вземания.