Решение № 2068 от 06.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2068 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20221110112410 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ......... ЕАД, ЕИК ......., твърди, че ответникът Б. Н. К. е потребител на топлинна енергия за имот с адрес гр. .............., с присъединен абонатен № ........., като не бил заплатил следните суми: сумата от 1749,20 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 27.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 426,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 18.08.2021 г., сумата от 24,80 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 27.08.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,27 лв., представляваща мораторна лихва в размер на за периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49982/2021 г., по описа на СРС, 168-и състав.

В исковата молба ищецът ......... ЕАД, ЕИК ......., поддържа, че ответникът Б. Н. К., в качеството си на собственик на топлоснабден имот- Апартамент № 10, гр. ........................, с присъединен абонатен № ........., по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от .............. на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от .............. съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост 1 договор. Ищецът моли съда да се установи със силата на пресъдено нещо спрямо ответниците дължимостта на процесните суми. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с изпълнение на указанията, дадени от съда по ч. гр. д. № 49982/2021 г. по описа на СРС, 168-и състав, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв.

П. Х.- САК, в който е оспорил исковете като неоснователни. Оспорва между него и ищцовото дружество да съществува облигационна връзка, тъй като няма качеството ползвател на предоставяната от ищцовото дружество услуга, предвид липсата на доказателства, че е собственик или ползвател на процесния имот. Възразява да има качеството битов абонат по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Не оспорва доставката и количеството топлинна енергия в размера и обема, претендирани от ищеца. Посочва, че не се установява облигационна обвързаност с фирмата за дялово разпределение, поради което поддържа, че претенциите за суми за дялово разпределение са неоснователни. Оспорва дължимостта на обезщетенията за забава с довода, че липсват доказателства за датата, на която са издадени и публикувани фактурите. Позовава се на изтекла в негова полза тригодишна давност както по отношение на претенцията за топлинна енергия, така и по отношение на тази за дялово разпределение. Претендира разноски и за двете производства.

С молба от 28.07.2023 г., в изпълнение на дадените с Определение № 24570/13.07.2023 г. указания, ищецът е посочил, че претендираната цена за топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г. е в размер на 91,45 лв.

Третото лице- помагач ......... на страната на ищеца е депозирало молба от 21.09.2023 г., към която е приложил писмени доказателства и изложил твърдения, че е извършвал услугата за дялово разпределение по отношение на сградата етажна собственост, в която се намира процесният имот.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 49982/2021 г. по описа на СРС, 168-и състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С отговора на исковата молба ответникът е възразил срещу допустимостта на настоящото производство в частта на исковата претенция, касаеща суми за топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г. поради влязло в сила решение по гр.д.

№72450/2017 г. по описа на СРС, 140 състав, потвърдено с решение от 22.02.2019 г., по в.гр.д №8785/2018 г. по описа на СГС, II-Б въззивен състав, с което е признато за установено между страните, че Б. Н. К. не дължи на ......... ЕАД сума за главница за топлинна енергия в размер на 3521,22 лева за периода м.07.2014 г. до м.08.2017 г., поради липса на облигационно отношение между страните през сочения период. При съпоставка на гр.д. № 72450/2017 г. по описа на СРС, 140-и състав, и на настоящото производство съдът е посочил в Определение № 24570/13.07.2023 г., че е налице идентичност на страните, основанието и на част от периода, а именно от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г., което представлява отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по смисъла на чл.

299, ал. 1 ГПК. Съгласно посоченото в молба от 28.07.2023 г. размерът на претендираната цена за топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г. е 91,45 лв.

С оглед изложеното настоящото производство следва да се прекрати частично по отношение на иска за установяване дължимостта на главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г. в размер на 91,45 лв.

2

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно:

ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти:

1/ че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2/ начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; 3/ потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период от страна на ответника, както и обогатяване на последния, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период ТЕ. При установяване на горните факти ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже да докаже плащане на дълга.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното вземане и момента, от който е станало изискуемо. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Видно от приложения по делото като писмено доказателство Договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. .... том № IX/...... г., от ......, ответникът Б. Н. К. и М.В. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 10, находящ се в гр. ......................... Следователно процесният имот е бил придобит от ответника и М.В. при квоти в съсобствеността от ½ ид.ч. за всеки от тях. Съгласно Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Б. Н. К., издадено на 11.10.2023 г., М.В.- майка на ответника, е починала на 07.10.1987 г., като с оглед липсата на други законни наследници ответникът, в качеството си на син на починалата, е наследил собствената на наследодателя ½ ид.ч от имота, в резултат на което е станал едноличен собственик на процесния имот. От удостоверението се установява, че ответникът няма родни братя и сестри, нито едноутробни такива, следователно същият е единствен законен наследник на майка си- М.В..

С оглед изложеното по делото е установено, че ответникът притежава качеството на собственик на процесния имот, касателно исковия период, доколкото няма данни за учредено вещно право на ползване или сключен договор за наем за имота. От същото следва, че ответникът е страна по облигационно правоотношение с ......... ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР - чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.

На следващо място, по делото е представен е Протокол от 01.10.2001 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с ............. за извършване 3 на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан на 17.10.2001 г. Решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

Процесният апартамент не е сред тези, по отношение на които е заявен отказ за сключване на договор. Напротив, ответникът е дал своето съгласие, като е положил подпис като собственик на имота в списъка, представляващ приложение към Протокола на ЕС от 01.10.2001 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.