Определение № 5246 от 29.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5246 гр. Варна, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20243100502313 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК, като е образувано по частна жалба вх.№85232/24.10.2024г., предявена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт К. срещу разпореждане №41879/10.10.2024г., постановено по ч.гр.д. № 12209/2024г., по описа на Варненски районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против Р. П. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес:

*************************************** за сумите: 1276.27 лева- договорна лихва от 20.08.2023 год. до 05.08.2024 год., върху неиздължена главница по договор за потребителски кредит №40007719843, 519.72 лева – лихва за забава до датата на предсрочната изискуемост за периода от 21.01.2023 год. до 05.08.2024 год., 135.24 лева- законна лихва след датата на предсрочната изискуемост за периода от 05.08.2024 год. до 26.09.2024 год., както и съответната част от разноските.

Поддържа се в жалбата, че заповедният съд не разполага с възможност в рамките на това производство да се произнася по валидността на сделката. Оспорват се изводите на заповедния съд за това, че уговорения ГПР не отговаря на изискванията на специалния ЗПК. В тази връзка акцентира, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методиката на формиране на разходите при уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно задължение е мислимо само при плаващ процент на договорната лихва. Поддържа, че уговореният ГПР не противоречи на изискванията на чл. 19,жал. 4 от ЗПК. Счита, че поначало предвидени в закона сделки не могат да се сключват в противоречие със закона. По отношение вземанията за лихва за забава, 1 счита, че същата е дължима като законова последица от допуснатата забава. Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване издаване на заповед за изпълнение.

Тъй като до издаване на заповедта за изпълнение производството е едностранно, насрещна страна по делото не се конституира, съгл. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл.410 от ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Р. П. Г. за вземания произтичащи от договор за потребителски кредит.

За да отхвърли в заявлението в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че договорът за потребителски кредит, на който заявителят основава правата си, е недействителен, като противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване начина на формиране на ГПР, поради което е счел, че в полза на кредитора се следва само чистата стойност на отпуснатия кредит.

Разпореждането е правилно.

Годишният процент на разходите представлява част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, като неспазване на изискването за посочването му представлява основание за недействителност на същия на осн. чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения и т,н), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

От тази обща законодателна уредба се извежда ролята на ГПР като ориентир за обосноваване на информирано икономическо решение на средния непрофесионален потребител, който има възможност да избира между различни по вид и условия кредитни продукти. Именно с оглед възможността за извършване на сравнение между различни продукти, законът въвежда единна формула за изчисляване на ГПР, приложима във всички случаи на потребителско кредитиране- чл. 19, ал. 2 от ЗПК.

При изчисляване на ГПР, съгласно посочената в приложение № 1 от ЗПК формула, за база се вземат разходите и допусканията, посочени в самия договор за кредит. Оттук следва извода, че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10,ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т.н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен 2 процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване / Решение от 20 септември 2018 г. по дело C‑448/17 на СЕС/.

Не може да се сподели разбирането, изложено от жалбоподателя, че посоченото изискване е неприложимо при фиксиран лихвен процент на договорното възнаграждение. Независимо от изменимостта на лихвения процент, договорът следва да съдържа всички допускания при които е изчислен ГПР, тъй като неговата величина включва не само възнаградителната лихва, но и други разходи. Дори при фиксиран лихвен процент, не отпада необходимостта потребителят да извърши сравнение с други сходни продукти, за да вземе информирано пазарно решение/ каквато е идеята изобщо за ГПР/.

В случая към заявлението е представен договор за потребителски кредит кредит №40007719843, в който ГПР е посочен само като цифрова величина, без посочване на отделните компоненти, които го формират. Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22, постановено по тълкуване на Директива 2008/48, същата следва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

С оглед на изложеното и като е зачел приложението на чл. 23 от ЗПК, присъждайки само чистата стойност на кредита, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно разпореждане.

Необосновано е становището на жалбоподателя за невъзможността в производството по чл. 410 от ГПК и сл. да се извършва проверка за действителността на договарянето. Подобен довод е в пряко противоречие с нормата на чл. 411, ал. 2, т.

2 т. 3 от ГПК. Проверката за накърняване на правилата за потребителска закрива е именно така за съответствие на договарянето с императивни правни норми.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №41879/10.10.2024г., постановено по ч.гр.д. № 12209/2024г., по описа на Варненски районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против Р. П. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: *************************************** за сумите:

1276.27 лева- договорна лихва от 20.08.2023 год. до 05.08.2024 год., върху неиздължена главница по договор за потребителски кредит №40007719843, 519.72 лева – лихва за забава до датата на предсрочната изискуемост за периода от 21.01.2023 год. до 05.08.2024 год., 135.24 лева- законна лихва след датата на предсрочната изискуемост за периода от 05.08.2024 год. до 26.09.2024 год., както и съответната част от разноските.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4