Присъда № 39 от 07.11.2024, Районен съд - Червен бряг

МОТИВИ към присъда № 39 от 07.11.2024 г. постановена по НЧХД № 104/2024 г. по описа на РС Червен бряг:

Производството е образувано по тъжба с вх.№ 1739/04.04.2024 г. по описа на РС Червен бряг подадена от А. Е. С., с ЕГН ********** живущ в ........, подадена чрез адв. П. К. от АК Плевен, с обвинение по чл.130, ал.1 от НК против Е. А. М., с ЕГН **********, живущ в ........ за престъпление осъществено на 24.12.2023 г. в с. Горник. На основание чл. 84, ал.1 от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от тъжителя против подсъдимия за сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 24.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените по делото разноски. Тъжителя е конституиран по делото и като граждански ищец.

В съдебно заседание гражданският ищец А. Е. С., редовно призован се явява лично и с адв. Иван Вачев – АК Плевен, който моли съда да постанови осъдителна присъда по посочената в тъжбата правна квалификация по отношение на подсъдимия и уважи изцяло гражданския иск като излага подробно становище по същество.

В съдебно заседание подсъдимия Е. А. М., редовно призован, не се явява. За него пълномощника адв. Т. Т. - АК-Плевен, който от името на повереника си моли съда да го признае за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимия Е. А. М., с ЕГН **********, живущ в ........, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, безработен. Не е осъждан към дата на извършване на деянието.

Подсъдимия и тъжителя са близки родственици, като последния е вуйчо на първия.

На 24.12.2023 година около 17.30 часа в домът на тъжителя дошъл подсъдимия Е. М., който казал, че дошъл да види баба си – майка на тъжителя, което е възрастна пенсионерка.

Било Бъдни вечер. Тъжителя и племеника му били в лоши отношения, тъй като първия дълго време бил в чужбина, но след неговото идване, семейството на брат му трябвало да освободи неговия етаж от къщата. За пореден път влезнали в словесен конфликт по ежедневни теми и подсъдимия взел брадва и замахнал с тъпото към тъжителя, като му нанесъл удар в областта на главата и тялото. Окървавен А. С. се обадил на тел.112, и дошли линейка и полиция. Тъжителя бил откаран в ФСМП – Червен бряг, а на подсъдимия бил съставен протокол по ЗМВР и той си тръгнал. С тъжба с вх.№ 1739/04.04.2024 г. е инициирано настоящето производство по НЧХД № 104/2024 г. по описа на РС Червен бряг.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства вкл. Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор от РП – Плевен; заверено копие на медицинско удостоверение № 701/2023 г. издадено от доц. Д-р ........ – дм. началник на ОСМ при УМБАЛ „д-р Г. Странски“ гр. Плевен и фиш за оказана спешна медицинска помощ.

От писмените доказателства разгледани по отделно, съдът установи следните факти и обстоятелства: Установява се от заверено копие на Д-р ........ – дм. началник на ОСМ при УМБАЛ „д-р Г. Странски“ гр. Плевен и фиш за оказана спешна медицинска помощ, че А. Е.

С., с ЕГН ********** на 28.12.2023 г. бил освидетелстван с травматични увреждания – разкъсно-контузна рана по кожата на главата, в областта на челото, зашита с хирургически конци, с петнисто охлузване около разреза, оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на дясната предмишница и кръвонасядане по гърба на дясната длан. Раните са резултат от удари с твърд тъп предмет и може да бъде получена по начина, срока и обстановката, за която се съобщава. Описаните травми са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

1

Видно от справка за съдимост рег. № 240507005000195051/07.05.2024 година /л.34 от делото/, Е. А. М., с ЕГН ********** не е осъждан за престъпления от общ характер. По делото е изготвена съдебно медицинска експертиза от д-р П. Т. – вещо лице при ОС Плевен, от която е видно, че на тъжителя са причинени травматични увреждания – разкъсноконтузна рана по кожата на главата, в областта на челото, зашита с хирургически конци, с петнисто охлузване около разреза, оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на дясната предмишница и кръвонасядане по гърба на дясната длан. Раните са резултат от удари с твърд тъп предмет и може да бъде получена по начина, срока и обстановката, за която се съобщава. Причинено е разстройство на здравето – временно и неопасно за живота, поне за 30-35 дни съпроводено с болки и страдания.

Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от приобщените по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели на тъжителя Т.

Х. Брайков и полицейските служители посетили инцидента – С. В. Д., Л. Ц. В. и М. А..

Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни и обективни, предвид съответствието им с приобщената медицинска документация.

От показанията на свидетелите се установява автора на престъплението, както и за времето и мястото на осъществяване на изпълнителното деяние. Свидетелите излагат логично и последователно възприетото от обективната действителност и внасят в наказателния процес доказателства за елементите на състава на престъплението както от обективна, така и от субективна страна свързани с изпълнителното деяние и автора на осъщественото обществено опасно деяние. Гласните доказателства в показанията на всички свидетели относно деянието и неговия автор кореспондират и със заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза, поради което съдът ги възприема изцяло като правдиви и достоверни и съответни на обективната действителност. Ето защо съдът приема, че установените по делото фактите и обстоятелства в показанията на свидетелите доказват по безспорен и категоричен начин механизма на изпълнителното деяние, времето и мястото на осъществяване на деянието, елементите на престъплението по чл.130, ал.1 от НК от субективна страна /умисъл и мотиви – влошени отношения между семействата/, както и авторите на обществено опасното поведение. С показанията и в процеса се внасят доказателства в подкрепа на предмета на повдигнатото обвинение, поради което и с оглед съответствието с писмени и гласни доказателства, както и със заключението на вещото лице, съдът ги кредитира като правдиви и достоверни и ги възприема изцяло.

От всички доказателства разгледани по отделно и в съвкупност съдът прави следните правни изводи:

Тъжбата е подадена в 6 месечния срок по чл. 81, ал.3 НПК, поради което е процесуално допустима. По съществото си тъжбата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да е налице състав на престъпление по чл.130, ал.1 НК е необходимо да са осъществени признаците на състава както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна е необходимо да бъде доказано, че на процесната дата и място на тъжителя са причинени телесни увреждания. В конкретния случай от писмените доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза, по безспорен и категоричен начин се установява, че на 24.12.2023 година около 17.30 часа в с. Горник, обл. Плевен, в къща, находяща се на ул. „Искър“ № 11 чрез нанасяне на удари с тъпото на брадва по главата, в областта на челото, по гръбната повърхност на дясната предмишница и гърба на дясната длан от подсъдимия на тъжителя, с което му е причинил разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК.

По делото са налице и множество косвени доказателства относно изпълнителното деяние на престъплението по чл.130, ал.1 НК, съдържащи се в показанията на свидетелите полицейските служители посетили инцидента – С. В. Д., Л. Ц. В. и М. А., в писмените доказателства – Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор 2 от РП – Плевен; заверено копие на медицинско удостоверение № 701/2023 г. издадено от доц.

Д-р ........ – дм. началник на ОСМ при УМБАЛ „д-р Г. Странски“ гр. Плевен и фиш за оказана спешна медицинска помощ.

Доказателство за механизма на изпълнителното деяние съдът установи и в заключението на вещото лице, което е категорично, че механизмът е следният – удари с твърд ръбест предмет, по време и място, както съобщава тъжителя. От субективна страна, подсъдимият е осъществил деянието си при пряк умисъл. Той е знаел, че причинява на тъжителя увреждания посредством удара с тъпата част на брадвата и е целял престъпния резултат.

Подсъдимия ясно е осъзнавал обществено опасния характер на деянието и неговите последици. Доказан по делото е и мотива за деянието – наличие на влошени отношения в разширеното семейство.

Изложеното дотук представлява основание, деянието на подсъдимия да бъде квалифицирано като такова по чл.130, ал.1 НК.

С оглед на горното съдът приема, че повдигнатите обвинения срещу Е. А. М. е доказано в пълнота по безспорен и категоричен начин и са осъществени всички елементи на състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, така и от субективна страна.

По отношение на индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Е. А. М.: За извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или с пробация. В настоящият случай са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК по отношение на подсъдимата. За деянието се предвижда наказания “Лишаване от свобода до 2 години или „Пробация“. Престъплението е умишлено.

Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди и доказателства за такива не са приобщени по делото.

Поради това подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.

При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, въз основа на което може да бъде направен извод, че настоящото деяние е изолиран и инцидентен случай. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчита. Предвид това, съдът приема, че с оглед наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание в размер на минимума предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на 1000.00 лв. Така наложеното наказание, по преценка на съда, съответства в пълна степен на обществената опасност на дееца и деянието. С налагането му последната ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

Относно гражданския иск: Подсъдимия е извършил деяние по чл.130, ал.1 от НК, с което е причинил на пострадалия неимуществени вреди, щетите от които следва да възмезди. С това деяние подсъдимия е осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което и дължи обезщетение за неимуществените вреди. Противоправното деяние, извършено от подсъдимия е в нарушение на правни норми, свързани с неприкосновеността на здравето на личността, охранявана от нормите на чл.130 и сл. от НК. Налице са и останалите визирани в закона елементи на състава на чл.45 от ЗЗД. Предвид това съдът приема, че в хода на съдебното производство предявеният граждански иск против Е. А. М. е доказан по своето основание. Съдът оценява неимуществените вреди на сумата от 2000.00 лв. Съдът приема, че по този начин в пълна степен ще бъдат репарирани причинените на пострадалия морални страдания, резултат от болката, огорчението, унижението и накърненото достойнство. Съдът счита това обезщетение за справедливо и съответно на обществената опасност на извършеното престъпление. Тази сума подсъдимия следва да заплати на гражданския ищец ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното й изплащане. За разликата до 10 000.00 лв. съдът отхвърли иска като 3 неоснователен и недоказан.

По разноските: С оглед изхода по делото, съдът осъди на основание чл.189, ал.3 НПК Е.