Решение № 497 от 06.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Перник, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. А.а Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720100527 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. А. Р. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д. № 6092/2011 г. по описа на Районен съд Перник за неплатени задължения в размер на 4965,44 лева - главница за периода от ********* г, ведно със законна лихва от 19.10.2021 г., сума в размер на 896,51 лева – обезщетение за забава в периода от ********** г. и сума в размер на 117,24 лева – разноски.

Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано и.д.

№ 27/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д., по което не били извършвани действия, водещи до прекъсване на давността.

Излага от правна страна разбирането си относно перемиране на изпълнителното дело, след което е започнала да тече погасителна давност, поради което вземането е погасено.

С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение, поради погасяването по давност, за сумите, за които е издаден изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д. № 6092/2011 г. по описа на Районен съд Перник.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Признава иска. Моли съда да не присъжда разноски на ищеца. Заявява, че изпълнителното дело е прекратено по негова молба с постановление на съдебният изпълнител ******* г., след като вече е било перемирано. Излага твърдения за наличието на други висящи между страните сходни производства.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. По делото е депозирана молба, с която ищецът желае съдът да се произнесе с решение съобразно направеното 1 признание на иска.

В съдебно заседание ответникът не се представлява като поддържа признанието с писмено становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.

439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).

Ответникът е признал иска, а ищецът е сезирал съда за постановяване на решение съобразно признанието.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска съдът прекратява съдебното дирене, не събира и не анализира доказателствата, установяващи въведените твърдения, и постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска, като го уважава така, както е предявен. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.

В случая е налице признание на исковете и не се установява да са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните – признание на исковете от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска.

Единствено следва да се посочи, че след извършена от съда справка не се установи настоящото производство да е с еднакъв предмет с тези по гр. д. №№№ 528, 534 и 535/2024 по описа на съда. Тези производства са между същите страни, но касаят други периоди, поради което не е налице в хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.

Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на настоящото производство.

Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По правилото на тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски. По делото се установи, че за оспорените с исковата молба суми е бил издаден изпълнителен лист и е било образувано и.д и.д. 27/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д.. Същото обаче е прекратено на основание. чл. 433, т. 8 ГПК като постановлението на съдебния изпълнител е от ******* г. (правно ирелевантна дата за настъпилото прекратяване), а искът е предявен на 31.01.2024 г.

2

Съдът намира, че са налице двете кумулативни предпоставки за прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски. В този смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК, позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно изпълнение по правилото на чл. 118 ЗЗД.

Ответникът не е претендира разноски и не е доказал такива.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , с ЕИК: 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу В. А. Р., ЕГН ********** за суми в размер на 4965,44 лева - главница за периода от ********* г, ведно със законна лихва от 19.10.2021 г., сума в размер на 896,51 лева – обезщетение за забава в периода от ********** г. и сума в размер на 117,24 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д. № 6092/2011 г. по описа на Районен съд Перник поради изтичане на законоустановения давностен срок.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3