Решение № 584 от 19.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300500402 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. В. С., ЕГН **********, от ***, чрез адв.Д. М. от АК Пловдив срещу решение № 5072/17.12.2024г. по гр.д.

№3984/2024г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Р. В. С., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. Д. М., против “ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. Х. К., евентуални обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 100 лева, платена от него на ответника без основание договорна лихва, както и сумата 100 лева, платена от ищеца на ответника без основание такса за разглеждане по сключен между страните недействителен Договор за кредит № ****/07.03.2023г., заедно със законната лихва върху двете главници, а, при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли тези искове – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 100 лева, недължимо платена от ищеца на ответника без основание такса за разглеждане по недействителна клауза за заплащане на такса за 1 разглеждане по Договора за кредит, заедно със законната лихва, както и направените разноски за производството по делото и адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д. М. при условията на чл.38 от ЗАдв. като неоснователни и недоазани.

Решението се обжалва като неправилно, необосновано, с извършени процесуални нарушения от първата инстанция. Сочи се, че съдът неправилно не е посочил като безспорен факта, че жалбоподателят е платил сумата от 2 500 лв. главница, 100 лв. лихва и 100 лв. такса по договора. Сочи се, че по направено доказателствено искане по чл.190 от ГПК да се задължи другата страна да представи справка за плащания, то това не е доведено до край, като не е приложена разпоредбата на чл.161 от ГПК. Иска се назначаване на съдебно-счетоводна експертиза относно плащанията по договора за кредит, което се обосновава с процесуално нарушение – отказ от назначаване на експертиза от първата инстанция. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове с плащане на разноските по делото. Претендира си разноските по делото с включен ДДС.

От въззиваемата страна “ЮтеКредит България” ЕООД не е постъпил отговор по въззивната жалба в срок. С молба вземат становище по делото претендират разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

За да постанови решението си РС Пловдив е приел, че между страните по делото е бил сключен договор за кредит № ***/07.03.2023г., с който ответното дружество е отпуснало на ищеца кредит в размер на 2 500 лева, платими на 36 месечни вноски, считано от 06.04.2023г. Според РС Пловдив от събраните по делото доказателства не се установява нито договорът, нито отделните негови клаузите да са недействителни, а оттук – платените от ищеца 2 суми по договора да са заплатени от Р. С. на ответника без основание.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя Р. С., чрез адв.Д. М. от АК Пловдив, че договора за потребителски кредит е нищожен, защото по договора няма погасител план. Такъв погасителен план по делото има и ищецът лично го е представил на съда. В същия противно на твърденията в исковата молба на ищеца му е изяснено ясно какво дължи за главница, лихва и такса.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя Р. С., чрез адв.Д. М. от АК Пловдив, че липсва в договора ясно разписана методика за формирането на ГПР, които компоненти са включени в него и как се формира същия.

Неправилно от жалбоподателя се сочи нарушение по чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК.

Видно от чл.10 б.“з“ и „и“ от Директива 2008/48/ЕО н а Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити договорът за кредит следва да посочва кратко и ясно размера, броя и периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато е уместно, реда на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването и правото на потребителя да получи при поискване и безвъзмездно и по всяко време през целия срок на действие на договора за кредит извлечение под формата на погасителен план. Като планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент.

По повод на тълкуването на тази правна норма действие има Решение на съда на ЕС от 09.11.2016г. по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Okresný súd Dunajská Streda (Районен съд, Дунайска Стреда, Словакия). Според това решение член 10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба. Тоест и тук нарушение на ЗПК няма, а изводите на РС Пловдив са в синхрон с практиката на съда на ЕС, която е 3 задължителна за съда по силата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.

Недоказани са възраженията на жалбоподателя Р. С., чрез адв.Д. М. от АК Пловдив, че размира на ГПР в действително е много повече от 51,03%, защото в този ГПР не е е включена таксата за разглеждане от 903,32 лева. В тази насока ищецът С. не е ангажирал никакви доказателства. Също така нормалната логика сочи, че при годишна лихва по кредита от 24% изразена в 1 032,94 лева, то е нормално при ГПР от 51,03%, то за стойността над 24 % в тази стойност да е включена и таксата за разглеждане от 903,32 лева. Тоест размера на ГПР не е подвеждащ. Ето защо искът за чл.55 от ЗЗД за 100 лева недължимо платена за договорна лихва е недоказан, защото договора за потребителски кредит е действителен. Ето защо този иск правилно е бил отхвърлен, в тази му част решението следва да се потвърди.

Основателно е възражението на жалбоподателя Р. С., чрез адв.Д. М. от АК Пловдив, че отделна клауза от договора за потребителски кредит е нищожна поради проиворечие със закона. Уговорената в договора за потребителски кредит такса за разглеждане налага на потребителя да плати 903,32 лева за разглеждане на искането му за отпускане на заема. Това е в пряко противоречие с норамата на чл.10а ал.2 от ЗПК, която сочи че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата за разглеждане е именно такава такса, която е свързана с обикновените действия на всеки един кредитор по приемането, разглеждането и решаването на въпроса дали да се отпусне кредита или не. Възнаграждението за тази дейност е свързано с лихвения процент, който е инкорпориран в годишния лихвен процент и от там в ГПР на всеки кредит. Също така на основание чл.10а ал.3 от ЗПК тази такса се явява повторна цена за едни и същи действия на кредитора. Тоест таксата за разглеждане, която налага на потребителя да плати 903,32 лева за това е нищожна като договорка в противоречие с императивна норма на закона чл.10а ал.2 от ЗПК. Видно от приетата ССЕ пред настоящия съд потребителя е платил по тази такса много повече от 100 лева. Ето защо искът по чл.55 от ЗЗД за 100 лева недължимо платена сума по таза клауза в договора е основателен, поради което решението в тази му част следва да се отмени и иска да се уважи.

С оглед на новия резултат по делото следва да се отмени 4 първоинстанционното решение в частта относно разноските. Следва да се присъдят разноските на ответника по иска Юте Кредит България за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78 ал.8 от ГПК и чл.25 ал.1 от НЗП или по 50 лева за двете инстанции или общо 100 лева, защото исковете са отхвърлени наполовина. На адвокат Д. М. следва по реда на чл.38 от ЗА, за осъществена безплатна правна помощ на ищеца, следва да се присъдят по 150 лева за адвокатска защита за всяка от двете инстанции, защото исковете са уважени наполовина или общо 300 лева. Исканията за начисляване на ДДС върху това възнаграждание са неоснователни, защото не са налице условията на ЗДДС за начисляване на този данък от съда, като няма никакво значение дали адвоката е регистриран или не по ЗДДС. На пълномощника адвокат Д. М. се дължи и половината от внесената лично от него сума от 400 лева за депозит за възнаграждението на вещото лице пред ПОС, а именно 200 лева /л.44/.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5072/17.12.2024г. по гр.д. №3984/2024г. по описа на РС Пловдив, В ЧАСТТА В КОЯТО са отхвърлени предявените от Р. В. С., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. Д. М., против “ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя И. Х. К., обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 100 лева, платена от ищеца на ответника без основание такса за разглеждане по сключен между страните като недействителна клауза по Договор за кредит № ***/07.03.2023 г., заедно със законната лихва върху главницата, както и в частта относно разноските, като вместо това:

ОСЪЖДА “ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Р. В. С., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. Д. М. сумата о т 100 лева, платена от ищеца на ответника без основание по недействителна клауза предвиждаща такса за разглеждане инкорпорирана в сключен между страните Договор за кредит № ***/07.03.2023г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 5 завеждане на иска 01.03.2024г. до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА “ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да плати на адвокат Д . В . М. от АК Пловдив, *** сумата от 300 лева възнаграждение за безплатната правна помощ по чл.38 от ЗА оказана на Р. В. С. за двете съдебни инстанции и 200 лева за внесен депозит за възнаграждението на вещото лице лично от адв.М. пред ОС Пловдив.

ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: *** , адв.

Д. М. да плати на “ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК за защита пред двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6