Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2651 от 05.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 161/2024
Вид
Решение № 2651
Подписан
05.06.2024
В сила
01.11.2024
Състав
ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137а, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 170, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 207 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2651 гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110200161 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. И. А. против наказателно постановление (НП) № 23-4332-025284/20.10.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП, както и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят изразява несъгласие с изложената в наказателното постановление фактическа обстановка. Твърди, че е бил лишен от възможността да се защити, тъй като не знае дали АУАН е съставен в съответствие с разпоредбите на ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Е., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В допълнение посочва, че не му е дадена възможност да изложи възражения срещу АУАН, който му е бил предоставен за подпис готов с отбелязване, че 1 няма възражения, както и не му е връчен препис от акта. Излага доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като свидетелят, присъствал при установяване на нарушението, е също така свидетелят, удостоверил отказа да се подпише АУАН. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от юрк. Х. се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна се установява следното:

На 04.10.2023 г., около 14.07 часа, в гр. София, М. И. А. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № **** по ул. „Житница“ с посока на движение от бул. „Никола Мушанов“ към бул. „Цар Борис III“, като бил без поставен обезопасителен колан по време на движение при наличие на такова оборудване в автомобила. Това обстоятелство било възприето непосредствено от полицейските служители Г. И. Б. и И. С. Д., които се намирали на уширение на пътното платно и осъществявали контрол за спазване на правилата за движение по пътищата. Свидетелят Б. подал на водача ясен и видим сигнал за спиране чрез стоп-палка по образец „МВР“, но жалбоподателят А. не изпълнил нареждането на контролния орган. Това наложило полицейските служители да го последват със служебен автомобил и водачът спрял около 100 м. преди ул. „Костенец“. В този момент в близост, на автобусна спирка, се намирал свидетелят П.А.А..

Свидетелят Г. И. Б. – на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, съставил срещу М. И. А. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1064170/04.10.2023 г. за извършени нарушения на чл.103 от ЗДвП и на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Нарушителят се запознал със съдържанието на акта и отказал да подпише същия и да получи препис от него, което било удостоверено с подписа на свидетеля на И. С. Д.. В законоустановения срок не постъпило писмено възражение срещу акта.

2

Въз основа на съставения АУАН и при идентични фактически констатации началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал атакуваното наказателно постановление № 23-4332-025284/20.10.2023 г., с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП, както и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. И. Б., И. С. Д. и П.А.А., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – справка картон на водача А., заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи, акт за встъпване в длъжност.

От показанията на свидетелите Б. и Д. се установяват както обстоятелствата относно извършените от жалбоподателя нарушения, така и процедурата по съставяне на АУАН. Показанията им са ясни, последователни и взаимно непротИ.речиви, поради което съдът ги кредитира. Полицейските служители единодушно заявяват, че лично и непосредствено се възприели, че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан, което е била и причината за подаване на сигнала за спиране, на който не се е подчинил А..

От показанията на свидетеля Б. се установява, че контролните органи са били ситуирани на уширение на пътното платно, към което водачът е имал добра видимост, в този момент не е имало други движещи се автомобили, поради което пред жалбоподателя не е имало каквито и да било пречки да възприеме подадения му сигнал със стоп палка. Б. и Д. нямат добре съхранен спомен относно всички обстоятелства, което е житейски логично предвид изминалия период от време и естеството на служебните им задължения, но съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци. Същевременно от страна на жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на процесния АУАН. Свидетелят А. не се 3 явява свидетел-очевидец на извършените нарушения, а единствено е възприел процедурата по съставяне и връчване на АУАН – в каквато връзка заявява, че А. е прочел акта и е казал, че не е съгласен с него. А. посочва, че жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан, но се касае за последващ момент на вмененото административно нарушение, като е налице промеждутък от време, в който не може да се изключи поставянето на колан, още повече след възприемането от водача на следващия го полицейски автомобил. В тази връзка съдът даде вяра на показанията на свидетеля А., като постави същите в основата на изводите си относно обстоятелството, че актът е бил предявен за запознаване на нарушителя, но не и относно фактът на извършените нарушения по ЗДвП.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжности и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Oбстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на жалбоподателя да разбере за какви нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като са посочени и нарушените разпоредби. Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН при съставянето и предявяването на акта. Съгласно 4 посочената разпоредба актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Запознаването със съдържанието на АУАН представлява предявяване на обвинение за извършване на административно нарушение и се удостоверява от нарушителя с подписването на акта.

Подписът представлява изявление на нарушителя, с което потвърждава, че е запознат с повдигнатото му обвинение. Законодателят е предвидил в чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, че отказът да се подпише акта се удостоверява с трите имена и подписа на един свидетел, който да замести липсващото изявление, потвърждаващо изпълнение на процедурата по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. В случая процедурата е спазена, тъй като удостоверяването на горното обстоятелство- отказът да се подпише актът, е установено с подписа на един свидетел, нарушението е констатирано, съставен е АУАН, който е предявен на нарушителя за запознаване, но той не е бил съгласен с констатациите в него, поради което съдът намира, че жалбоподателят е бил надлежно запознат с административнонаказателното обвинение (в този смисъл Решение № 4743 от 13.07.2023 г. на АССГ по адм. д. № 4372/2023 г.). Обстоятелството, че едно и също лице е едновременно свидетел при съставянето на АУАН и на отказа на нарушителя да го подпише, не е процесуално нарушение, тъй като липсва нормативно правило, което да го забранява. В случая са били постигнати целите на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 43 ЗАНН да бъде известен нарушителят за предприетите действия и да бъде гарантирано правото му на защита, т. е. съответните органи са проявили дължимата процесуална активност да запознаят нарушителя за започналото производство.

Обстоятелството, че в акта е било вписано, че няма възражения, не препятства жалбоподателя да подаде писмени такива в законоустановения срок, както и да разгърне доводите си в рамките на настоящото съдебно производство. Не се споделят и доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, тъй като не му бил връчен препис от акта, което не зависело от отказа му да го подпише. Предявяването на акта за запознаване с неговото съдържание е задължение на контролните органи, което се изпълнява, чрез връчване на препис в момента на неговото съставяне, ако нарушителя присъства. Съдържанието на думата „предявява“, използвана в чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, се разкрива в чл. 43, ал. 5 от същия закон, представляваща хипотеза на 5 предявяване на акт, който е съставен в отсъствие на нарушителя, поради което не може едно и също задължение да бъде изпълнявано чрез различни действия. Оттук и предявяване на акта означава връчване на препис, след което актът се подписва от нарушителя – това е удостоверителното му изявление, че препис му е предоставен на разположение, като дали той ще го вземе е негов избор, не задължение (в този смисъл Решение № 6287 от 2.11.2021 г. на АССГ по адм. д. № 7571/2021 г.).

Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като жалбоподателят А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му административни нарушения.

Относно нарушението по 137а, ал.1 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По делото се установява, че жалбоподателят като водач на МПС се е движел в гр. София, по ул.

„Житница“ с посока на движение от бул. „Никола Мушанов“ към бул. „Цар Борис III“, без поставен обезопасителен колан. Не се установява и не се оспорва от жалбоподателя, че процесното МПС е било оборудвано с обезопасителни колани, както и водачът му да попада в някоя от посочените в чл.137а, ал.2 от ЗДвП хипотези.