Решение № 599 от 17.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. Бургас, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100500511 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е висящо за втори път пред БОС след като с Решение № 50029/07.03.2023г. по гр.д.№ 2279/2022г. на ВКС, І-во г.о., е отменено р ешение № 260026 от 21.02.2022 г. по в. гр. д. № 23/2021 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него е постановено решение, с което са отхвърлени предявените от Е. И. Д. от гр.София, срещу „Орко“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:гр.Б*****, искове по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожност поради нарушаване на добрите нрави /нееквивалентност на престациите/ на осем договора от 01.07.2016 г. за поддръжка на общите части за апартамент D12, находящ се във вилно селище ****** в местността „*****“,, гр.С* и апартаменти ****; ****; ***; ***; ***; *** и ***, находящи се във вилно селище ****** в същата местност, както и за връщане на основание чл.34 ЗЗД на получената сума по тези договори - 6000 евро, с левова равностойност 11734,95 лв., както и е отхвърлен предявения при условията на евентуалност иск на Е. И. Д. от гр.София срещу „Орко“ ЕООД иск по чл.30 ЗЗД за унищожаване договор от 01.07.2016 г. за стопани сване и поддръжка на общите части на апартамент ****, находящ се във вилно селище ******* в местността „*****“, гр.С*, както и искането за връщане на основание чл.55, ал.1 ЗЗД на дадената сума по този договор в размер на 750 евро с левова равностойност от 1466,87 лв.

С така постановеното решение ВКС е върнал делото на Бургаския окръжен съд за разглеждане на исковете за нищожност на тези договори на останалите предявени основания , а при настъпване на процесуалното условие – и на евентуалните искове по чл.30 ЗЗД за унищожаване на посочените договори поради сключването им при заплашване, по които искове първоинстанционният съд и въззивната инстанция не са се произнесли предвид уважаване на исковете на първото заявено с исковата молба основание за нищожност, а именно: накърняване на добрите нрави/нееквивалентност на престациите/.

1

Бургаският Окръжен съд, като взе пред вид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови норми, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Е. И.

Д. от гр.София против „Орко” ЕООД, в която при условията на евентуалност са предявени обективно съединени искове по чл.124,ал.1 ГПК вр.чл.26,ал.1,предл.3 ЗЗД, чл.26,ал.2,предл.1 ЗЗД ;чл.26,ал.1,предл.1 ЗЗД ; искове за унищожаване на процесните договори за поддръжка на недвижими имоти с правно основание чл.27 вр. чл.30 ЗЗД; искове по чл.34 ЗЗД.

Предявеният инцидентен установителен иск за обявяване нищожност на решенията от 15.06.2012г., приети от ОСЕС във „*****”- ваканционен комплекс от затворен тип, изграден в поземлен имот с идентификатор ****., е оставен без разглеждане и производството по него е прекратено с определение №5391/17.07.2018г. по гр.д.№2181/18г. на БРС, потвърдено с Определение № I- 2337 по ч.гр.д.№1765/18г. на БОС, недопуснато до касационно обжалване с определение №214 от 13.05.2013г. по ч.гр.д.№426/2019г. на ВКС.

С постановено от първоинстанционния съд Решение 260209/14.09.2020г. е отхвърлен главният иск за нищожност на договора, касаещ апартамент ****, поради няколко основания - противоречие със закона, нарушаване на добрите нрави и липса на предмет,като в тази му част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Както се посочи по-горе,с Решение № 50029/07.03.2023г. по гр.д.№ 2279/2022г. на ВКС, І-во г.о., са отхвърлени искове по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, а именно : за прогласяване нищожност поради нарушаване на добрите нрави /нееквивалентност на престациите/ на осем договора от 01.07.2016 г. за поддръжка на общите части както следва: за апартамент D12, находящ се във вилно селище P. ***** в местността „*****“,, гр.С* и апартаменти ****; ****; ***; ***; ***; *** и ***, находящи се във вилно селище ***** в същата местност, както и за връщане на основание чл.34 ЗЗД на получената сума по тези договори - 6000 евро, с левова равностойност 11734,95 лв.. Отхвърлен е и иск по чл.30 ЗЗД за унищожаване договор от 01.07.2016 г. за стопани сване и поддръжка на общите части на апартамент ****, находящ се във вилно селище **** ***** в местността „*****“, гр.С*, както и искането за връщане на основание чл.55, ал.1 ЗЗД на дадената сума по този договор в размер на 750 евро с левова равностойност от 1466,87 лв.

Следователно,пред настоящата инстанция са висящи следните обективно съединени искове:

1/ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на осем броя договори за поддръжка на недвижими имоти, собственост на ищеца, всички сключени на 1.07.2016г., на следните евентуално заявени основания: 1 / поради противоречие с императивни норми на закона- чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД. 2/ поради невъзможен предметчл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД;

2/ иск с правно основание чл.27 вр. чл.30 ЗЗД за унищожаване на процесните договори за поддръжка на недвижими имоти поради това, че са били сключени при условията на заплаха,а именно: че в противен случай ще бъдат преустановени услугите електроснабдяване, водоснабдяване, интернет и телевизия, както и достъпът до обектите на ищеца и неговата наследодателка.

3/ При условията на евентуалност, ако бъде уважен иска за нищожност или унищожаемост на договорите за поддръжка, е предявен иск с правно основание чл.34 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 6750 евро, платени без основание / респективно- на отпаднало основание, по процесните договорите за поддръжка за периода от 1.08.2015г. до 1.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата.

Пред въззивната /както и пред първата/ инстанция са безспорни обстоятелствата във връзка с придобиването на правото на собственост върху процесните имоти от страна на наследодателката на ищеца, а впоследствие и от самия ищец, като същите са идентични с 2 твърденията, изложени в исковата молба и се установяват от събраните по делото многобройни писмени доказателства. Безспорни са и твърденията за обстоятелствата, при които са били сключени процесните девет договора за поддръжка между страните/ респективно- наследодателката на ищеца и ответника, като същите се потвърждават и от разменената кореспонденция между страните и показанията на св.Д.а. Ищецът е собственик по наследство и дарение на девет самостоятелни обекта, находящи се в сгради в режим на етажна собственост, като два от тях са в сграда „*****” и седем в сграда „*****”, които са част от курортен комплекс „****”. В случая производството по делото е висящо за осем от тези обекти, а именно: за апартамент D12, находящ се във вилно селище P. ***** в местността „*****“,, гр.С* и апартаменти ****; ****; ***; ***; ***; *** и ***, находящи се във вилно селище ***** в същата местност.

По делото не е установено комплексът или конкретните две сгради в режим на ЕС да отговарят на критериите за жилищен комплекс от затворен тип, чиято легална дефиниция се съдържа в §1, т.3 от ДР на ЗУЕС, с оглед на което следва да се приеме, че по отношение на общите им части е приложим режимът на управление по чл.1 от ЗУЕС – чрез общо събрание или чрез сдружение на собствениците, а не по чл.2 от ЗУЕС. В допълнение следва да се посочи, че това общо събрание следва да се състои от етажните собственици на всяка от сградите в режим на ЕС поотделно /а не за всички сгради в поземления имот/, като същото е компетентно да взема решения само за управлението и поддръжката на съответната сграда, а за обекти, които са извън сградата /например басейни и др. подобни- само ако ид.ч. от правото на собственост върху тях са прехвърлени като прилежащи към правото на собственост на съответния самостоятелен обект/.

Видно от приложените протоколи за проведени през 2011г. и 2012г. ОС на ЕС в двата процесни поземлени имота, във всеки от тях е формирана обща Етажна собственост за целия поземлен имот, като на тези събрания са приети решения за избор на управител на етажната собственост, решение за възлагане на поддръжката на етажната собственост на трето лицев случая ответното дружество, не е взето конкретно решение за размера на таксите, дължими към „Орко” ЕООД. ОС на ЕС в „*****” било проведено на 09.05.2011 г., а ОС на ЕС във „*****” било проведено на 15.06.2012 г. и тъй като взетите на тях решения не са били атакувани по реда на чл.40 от ЗУЕС, същите като влезли в сила обвързвали със задължителна сила членовете на всяка от двете етажни собствености, сред които ищеца и неговата наследодателка. Съгласно взетите решения за управител на ЕС на „*****” било избрано „****” ЕООД, а на ЕС на „*****” - „*****” ЕАД, като правата и задълженията им като управители били прехвърлени на ответника - „Орко” ЕООД.

В тази връзка и предвид оспорването на съдържанието на представения от ответника протокол от ОСЕС от 2012г., който се различава от приложения към исковата молба протокол в съдържанието на решението по т.3, в частта му, касаеща размера на таксите, въззивната инстанция намира, че за изясняване на фактите по делото следва да се кредитира протокола, приложен към исковата молба, който е бил предоставен на ищеца от ответника и който е идентичен по съдържание досежно решението по т.3 от дневния ред с протокола от проведеното пред предходната година общо събрание събрание в другия поземлен имот.

Решенията на ОСЕС не се оспорени по реда на чл.40 ЗУЕС и са влезли в сила, като въз основа на тях, както и на договорите за заместване на страна, ответникът формално се явява легитимиран да извършва поддръжката на общите части в отделните сгради и на общите части /т.нар в договорите „инфрактруктура”/ в отделните поземлени имоти, част от ваканционен комплекс „****”.

Не е спорно, че ответникът е извършвал поддръжката на общите части в изпълнение на задълженията си по осемте процесни договора, както и че ищецът, а преди смъртта йнеговата майка, са заплащали дължимите такси за тези услуги, като това се установява и от приложените платежни документи. Установява се и съдържанието на правата и задълженията на страните по процесните договори. Наследодателката на ищеца- лично и като негов пълномощник, са възложили, а ответното дружество, в качеството на изпълнител е приело да извършва срещу заплащане стопанисване и поддръжка на общите части в 3 жилищен комплекс от затворен тип – Вилно селище **** ***** /разположено върху имот с идентификатор **** според договора, а според СТЕ- в имот с идентификатор ****- стар, а понастоящем имот с идентификатор ****/ относно апартамент D 29 с площ 71,04 кв.м., както и стопанисването и поддръжката на общите части в жилищен комплекс от затворен тип- вилно селище **** **** / разположено върху имот с идентификатор ****/ относно за останалите седем апартамента.

Конкретното съдържание на задълженията на ответника е уговорено в раздел II от договорите. Възложителите са се задължили да заплащат на ответника годишна такса в размер на 250 евро без ДДС – така раздел IV, т.10 от договорите, като са поели и допълнителни задължения, описани в раздел III.

В хода на делото ищецът е отправил изявление до ответника за прекратяване на процесните договори. Както изпълнението на договорите от страна на възложителите, така и изявлението за прекратяването на договорите не съставляват действия по признание действителността на договорите, нито могат да санират тези договори, в случай, че същите са нищожни, респективно- унищожаеми поради сключването им под заплаха.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното.

По исковете за нищожност на договорите поради противоречие със законачл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД: