Решение № 489 от 25.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Видин, 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320101304 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Е.

И. Е., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ******** против „„Ай Ти Еф Труп“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление : гр.София, р-н „Лозенец“,ул.“Сребърна“№ 16,бл.“Парк Лейн“ офис „Център“,ет.8 с правно основание чл. 26, ал. 1 пр.1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД Твърди се, че на 09.08.2024 г. Е. Е. сключил Договор за потребителски кредит № 700496, по силата на който „Ай Ти Еф Груп” АД му предоставило в заем сумата от 1 500,00 лв. при фиксиран ГЛП от 29.06 % и ГПР от 65.00 %.

Следвало да внесе общо дължима сума от 3 029,29 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставено обезпечение.

Посочва, че Договор за потребителски кредит № 700496 Е НИЩОЖЕН,като същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:съобразно Част II, т.8 от Стандартния европейски формуляр, неразделна част от процесния договор, до края на следващия ден от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:

I) банкова гаранция в размер на дължимата главница и лихва, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения или 2) две физически лица- поръчитЕ., всеки от които да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания: да имат нетен размер на 1 осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по- малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатЕ. или поръчитЕ. по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитополучателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат- кредитната история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от „редовен“.

При неизпълнение в срок на посоченото задължение, в тежест на длъжника е да заплати на кредитора неустойка съобразно Погасителния план, неразделна част от Анекс № 700635.

Счита, че размерът не самата неустойка не е посочен в договора за кредит, а фигурира единствено в погасителния план към него. В графа „неустойка“ от погасителния план, към всяка анюитетна вноска се прибавя сумата от 132, 44 лв. / неустойката за съответния месец /, като за период от двадесет и четири месеца общо дължимата от потребителя неустойка възлиза па сумата от 1 191,96 лв.

Поддържа, че в процесния случай, твърденията за нищожност на Договора за кредит следва да бъдат разгледани съобразно процентната стойност на ГПР, разписана в Част III, т. 2 от Стандартния европейски формуляр към договора, доколкото са неразривно свързани. Съгласно Част II, т.8 от Стандартния европейски формуляр, се възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: две физически лица поръчитЕ.

(които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер на усвоената сума за главница по договора и дължимата възнаградителна лихва. При неизпълнение на това задължение, съобразно погасителния план към договора, длъжникът дължи на кредитора неустойка в размер от 1 191, 96 лв. Прочитът на съдържанието на клаузите на Част II, т.8 от Стандартния европейски формуляр, неразделна част от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора ( което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка).

Счита, че изискванията, които клаузата на Част II, т,8 възвежда за 2 потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в размер ( 1 500 лв.).

Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на пълната усвоена стойност на кредита и дължимата възнаградителна лихва (което като вЕ.чина явно представлява повече от чистата стойност на получения финансов ресурс и за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поръчитЕ., които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях (така. както са отразени във фактическата част от настоящото изложение).

Навежда на мисълта, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цЕ. да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като „неустойка“.

Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка“ към договорната лихва, дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в погасителния план към договора, изначално разсрочва вземането за „неустойка при липса на обезпечение“ като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за „неустойка“. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение.

Счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони. възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Посочва, че съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са 3 известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в Част III, т. 2 от Стандартния европейски формуляр към договора е посочено, че ГПР е 65, 00 %, но същият не съответства на действителния процент на разходите. Предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в погасителния план към Договора „неустойка“, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Счита, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /директивата адресира нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означавало, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § I от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. В конкретния случай сочи, че, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в процесния договор за кредит, неустойката дължима при непредоставяне на обезпечение, не фигурира като ясно обозначена стойност (стойността на неустойката може да се изведе едва от погасителния план).

Последното обстоятелство, също следва да бъде окачествено като заблуждаваща търговска практика.

Излага, че същевременно, съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато 4 договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона, следвало да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК „Недействителност па договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. I, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума. дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Излага, че по отношение на изготвеният погасителен план към вече подписания Анекс към Договора за потребителски кредит е упомената сума, която сума ищецът е трябвало да заплати, като са включени в нея таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредставяне на обезпечение.

Поддържа че, кумулирането на таксата за експресното разглеждане и неустойката за непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 65.00 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони. възнаграждения от всякакъв вид. в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.

По отношение на неустойката сочи, че тя сама по себе си представлява акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по 5 правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.

Излага, че съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна.

Счита, че клаузата за неустойка освен това има и за цел да заобиколи изискванията на закона, който в чл. 71 от ЗЗД регламентира, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на което е нищожна и по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Прави извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора. Неустойката е за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, като няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, което също сочи, че неустойката излиза извън присъщите си функции и цЕ. единствено постигането на неоснователно обогатяване.