Решение № 341 от 28.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Варна, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100502185 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4954/05.07.2024г., подадена от И. В. И., ЕГН ********** и С. С. И., ЕГН ********** срещу решение № 148/17.06.2024г., постановено по гр.д. № 1474/2022г. по описа на РСПровадия, 5 състав, с което е прието за установено по отношение на И. В. И., ЕГН ********** и С. С. И., ЕГН **********, че Р. С. Ч., ЕГН **********, Н.

Н. Ч., ЕГН ********** и Н. Ч. Ч., ЕГН **********, са собственици на 256 кв.м. реална част от УПИ ***** по рег. план на с. В., намираща се между точки A, Б, В, Г и обозначена с кафяв контур в комбинирана скицаприложение № 3в към СТЕ (л.186 от делото), при граници: останалата част от УПИ № ********, при квоти и основания, както следва: 1/3 ид.ч. за Р. С. Ч.

ЕГН:**********, придобити по наследство от Н.Ч.Ч., поч. на 13.06.2016 г.; 1/3 ид. ч. за Н. Н. Ч. ЕГН:**********, придобити по наследство от Н.Ч.Ч., поч. на 13.06.2016 г.; 1/3 ид.ч. за Н. Ч. Ч. ЕГН:********** придобити по наследство от Ч.Н.Ч., поч. на 18.07.2020 г., на основание чл. 124 от ГПК и са осъдени И. В.

И. ЕГН, ********** и С. С. И. ЕГН, ********** да преустановят осъществяваното от тях неоснователно въздействие върху 256 кв.м. реална част от УПИ VII-156, в кв. 15, по регулационния план на село В., при граници: останалата част от УПИ № *******, чрез премахване на поставените върху 1 реалната част движими вещи, на основание чл. 109 от ЗС.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без да са взети предвид и обсъдени всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и зависимост. Въззивникът излага, че първоинстанционният съд е приел писмени доказателства в голям обем, представени от ищеца в хода на първото заседание след обявяване на доклада по делото, без да даде срок на ответника за запознаване със същите, като по този начин е ограничил правото му на защита. Като съществено процесуално нарушение сочи и допускането на съдебно-оценителна експертиза от вещо лице, което не притежава нужната квалификация за изготвянето й. Излага още, че съдът е кредитирал единствено показанията на свидетелите на ищцовота страна, поради което е достигнал до погрешни изводи. Счита, че с уважаване на предявения иск е легитимирано противоправно поведение на ищците, които притежавайки жилищна сграда, не са я отразили в плана на селището. Моли обжалваното решение да бъде отменено в цялост.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни Р. С. Ч., ЕГН **********, Н. Н. Ч., ЕГН ********** и Н. Ч. Ч., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемите оспорват да са допуснати твърдените от въззивника процесуални нарушения. Сочат, че възможността за представяне на доказателства в първото съдебно заседание не е преклудирана, а освен това на ответниците е предоставен срок за изразяване на становище. Излагат, че вещото лице разполага с необходимата квалификация. Считат, че съдът е извършил всестранен анализ на събрания по делото доказателствен материал в неговата съвкупност и по отделно. Излагат съображения относно правилността на извода, че ищците са собственици на процесната реална част от недвижим имот. Молят решението да бъде потвърдено, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Постъпила е още частна жалба вх.№ 5851/07.08.2024г., подадена от И.

В. И., ЕГН ********** и С. С. И., ЕГН ********** срещу определение № 684/25.07.2024г., постановено по гр.д. № 1474/2022г. по описа на РСПровадия, 5 състав, в частта му, с която е изменено решение №148/17.06.2024г., постановено по гр.д. № 1474/2022г. по описа на РСПровадия, 5 състав в частта относно разноските, като е увеличен размера на присъдените в полза на Р. С. Ч., Н. Н. Ч. и Н. Ч. Ч. съдебно-деловодни разноски от 2980 лева на 4480 лева, на основание чл.248 от ГПК.

В жалбата се сочи, че тримата ищци са необходими другари в процеса и имат идентична позиция, поради което организирането на защитата им не изисква тройно повече работа от страна на техния процесуален представител, като заплащането на три адвокатско хонорара се явява прекомерно. Излага се още, че съпоставен с материалния интерес от 311,28 лева, адвокатският хонорар се явява диспропорционално висок. Сочи се, че спорът не се характеризира с извънредна правна сложност, както и че делото е протекло в едно открито съдебно заседание. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение.

2

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещните страни, с което същата се оспорва като неоснователна. Сочат, че в производството са предявени общо шест иска /по два на брой за всеки от ищците/, като ниската стойност на имота не намалява обема на положения от адвоката труд. Молят жалбата да бъде оставена без уважение.

Постъпила е и частна жалба вх.№ 5977/14.08.2024г., подадена от Р. С.

Ч., ЕГН **********, Н. Н. Ч., ЕГН ********** и Н. Ч. Ч., ЕГН ********** срещу определение № 684/25.07.2024г., постановено по гр.д. № 1474/2022г. по описа на РС-Провадия, 5 състав, в частта му, с която е оставено без уважение искането на ищците Р. С. Ч., Н. Н. Ч. и Н. Ч. Ч. за изменение на решение №148/17.06.2024г., постановено по гр.д. № 1474/2022г. по описа на РСПровадия, 5 състав в частта за разноските, като се присъдят разноски за разликата над сумата от 4480 лева до 5980 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението.

Жалбоподателите считат, че в съдът неправилно е тълкувал практика на СЕС.

Излагат, че в производството са предявени общо шест иска /по два на брой за всяка от ищците/, както и че по вина на ответниците по делото са проведени 4 на брой съдебни заседания. Сочат, че по делото са събрани голям обем от доказателства, както и че се отличава с фактическа и правна сложност.

Въпреки това ищците са претендирали само по 1500 лева /като за по един иск/.

Считат, че дори и съдът да не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, адвокатът има право на възнаграждение за всеки отделен иск за всяка представлявана от него страна, както и за всяко следващо проведено заседание в случай, че са повече от две. Молят определението да бъде отменено в обжалваната му част.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещните страни.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Р. С.

Ч., ЕГН **********, Н. Н. Ч., ЕГН ********** и Н. Ч. Ч., ЕГН ********** срещу И. В. И., ЕГН ********** и С. С. И., ЕГН **********, с която са предявени субективно и обективно съединени искове както следва: искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между сраните, че ищците са собственици на по 1/3 ид.ч. от 256 кв.м. реална част от УПИ ***** по рег. план на с. В., намираща се между точки A , Б, В, Г и обозначена с кафяв контур в комбинирана скица-приложение № 3в към СТЕ (л.186 от делото), при граници: останалата част от УПИ № ******** /след изменение в петитума на исковата молба/, придобити по наследяване и упражнено давностно владение от общия наследодател Н. В. Ч., упражнявано в периода от 1955г. до смъртта й през 2001г., след това от наследодателя им Н.Ч.Ч. до смъртта му през 2016г. и след това лично от ищците до подаване на исковата молба през 2022г.; искове по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат поставените от тях движими вещи върху гореописаната реална част.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на по 1/3 ид.ч. от дворно място с площ от 1360 кв.м., съставляващо УПИ VII-156, 3 в кв.15 по регулационния план на с. В., придобит по наследство от Н. В. Ч., която от своя страна е придобила имота по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 1955г. до снабдяването й с констативен нотариален акт за същия през 1976г. и впоследствие до смъртта й през 2001г. След това имотът бил владян от общия на ищците наследодател Н.Ч.Ч. до смъртта му през 2016г., а след този момент лично от ищците. Твърдят още, че ответникът И. В. И. е собственик на УПИ IX-156 в кв.15 по регулационния план на с. В..

Излагат, че ответникът ги възпрепятства да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях имот в пълен обем, тъй като е поставил свои лични вещи върху реална част от собствения им имот с площ от 381 кв.м., ситуирани по южната регулационна линия на УПИ VIII-156.

Твърдят, че правото на собственост на ищците е придобито в границите на дворищно-регулационния парцел по действащия регулационен план на село В., приет със Заповед № 5859 от 05.09.1964г., който е приложен. Впоследствие регулацията била изменена със заповед № 1589 от 02.11.1982г. без данни изменението да приложено.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника И. В. И. е депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че е придобил УПИ IX-156, в кв. 15 по плана на с. В. през 1999 г. От тогава владеел имота в границите и квадратурата му по документ за собственост. Сочи, че неговият праводател е придобил имота през 1987г., от който момент също не са настъпвали промени. Твърди, че никога не е имало физическа ограда между неговия имот и този на ищците, тъй като са били в добри отношения. Поддържа, че регулацията, изменена със заповед № 1589/02.11.1982 г., е приложена. Излага, че проблемът е възникнал поради обстоятелството, че ищците не са изпълнили задължението си да регистрират и отразят по плана построената от тях сграда. Поради това регулационната линия от 1982 г. между двата имота минава през средата на жилищната сграда.

Затова ищците разбрали през 2016г., когато подготвяли разпоредителна сделка, като от този момент многократно предлагали на ответника да уредят проблема с нов ПУП. Ответникът счита, че по този начин са демонстрирали, че считат тази част от имота за негова, а не за своя собственост. Навежда твърдения, че вещите се поставят именно в неговия имот, върху който упражнява фактическа власт непрекъснато от придобИ.ето му.

След конституирането на С. С. И. като ответник по делото същата е депозирала писмен отговор, с който се присъединява към изложеното в отговора на съпруга й И. В. И..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 9, том I , дело № 17/1976г. на Районен съд гр. Девня, Н. В. Ч. е призната за собственик на по наследство и давностно владение на дворно място с площ от 1360 кв.м., съставляващо парцел VIII-156 в квартал 15 по плана на с. В., Варненски окръг.

От представените от ищците три броя удостоверения за наследници от 30.07.2020г. се установява, че Н. В. Ч. е починала на 23.04.2021г. и е оставил 4 за наследник сина си Н.Ч.Ч.. Последният е починал на 13.06.2016г. и е оставил за наследници съпругата си Р. С. Ч., дъщеря си Н. Н. Ч. и сина си Ч.Н.Ч., който също е починал на 18.07.2-2-г. и е наследен от дъщеря си Н. Ч. Ч..

От нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 52, том I, дело № 131/1987г. на Районен съд гр. Провадия И. А.В. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно място в с. В., Варненско от 4500 кв.м., за което са отредени парцели IX-156 в кв.15 от 1290 кв.м., X-156 от 1600 кв.м. и XI-156 от 1540 кв.м.

Видно от нотариален акт № 177, том III, рег. № 2711, дело № 1164/1999г. на нотариус Илко Кънчев, на на 23.09.1999г. е сключен договор за покупкопродажба, по силата на който И. А.В. и съпругата му Г. В. В. са продали на внука си И. В. И. собствения си недвижим имот, а именно празно дворно място, находящо се в св. В., обл. Варненска, с площ от 1290 кв.м., представляващо парцел IX-156 в кв.15 по регулационния план на с. В..