Решение № 8962 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8962 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110151177 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „********“ ЕООД срещу Й. А. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 511.29 евро /евровата равностойност на 1 000 лв./ – главница по Договор за потребителски кредит № ******/17.09.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 12.06.2025 г. до изплащане на вземането; 112.57 евро /евровата равностойност на 220.16 лв./ – възнаградителна лихва за периода от 17.09.2019 г. до 17.06.2020 г.; 176.15 евро /евровата равностойност на 344.52 лв./ – лихва за забава за периода от 17.06.2020 г. до 31.05.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34872/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските за заповедното и за исковото производства.

Ищецът твърди, че между „*******“ ООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ******/17.09.2019 г. по реда на ЗПФУР и при спазване на изискванията на ЗПК. По договора е предоставен на ответника заем в размер на 1 000 лв., а той се задължил да го върне на 9 вноски, всяка в размер на 245 лв., съгласно погасителен план, с краен падеж на 17.06.2020 г. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 48.03 %. Съгласно общите условия към договора ответникът се задължил да заплати лихва за забава при просрочване на задължението си. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

Вземанията на „*******“ ООД по договора за кредит били придобити от ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г., за което ответникът бил 1 надлежно уведомен, а евентуално уведомлението следва да се счита за достигнало до него с връчването на препис от исковата молба. Ответникът не извършил плащане на задълженията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Оспорва сключването на процесния договор за кредит, във връзка с което оспорва авторството на представения препис от него – твърди, че в него липсват подписи и на двете страни, а също така той не е подписан с квалифициран електронен подпис. Навежда възражение за нищожност на договора за кредит, като счита, че той не съдържа равноправни клаузи. Оспорва получаването на процесната главница. Изтъква за недоказано кои погасителни вноски са неплатени и какъв е техният размер. Оспорва да е изпаднал в забава и кредитът да е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем. Оспорва да е бил уведомен за цесията. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34872/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните факти: възникването на валидно облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № ******/17.09.2019 г., сключен между „*******“ ООД и Й. А. К., и неговото съдържание, включително приложимите към него общи условия; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на уговорената възнаградителна лихва за исковия период; изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по Договор за потребителски кредит № ******/17.09.2019 г.; размера на лихвата за забава за процесния период; прехвърляне на вземанията на „*******“ ООД в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г.; уведомяване на длъжника за извършената цесия.

За доказване на твърдението си за сключване на процесния договор за кредит и на неговото съдържание ищецът с исковата молба е представил на хартиен носител Договор за паричен заем „*******“ № ******, сключен на 17/09/2019 – индивидуални условия на договора. Съдът намира, че договорът за кредит, на който ищецът основава претенциите си, има характер на електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, респ. по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 2 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), като в случая представлява текстови запис, съхраняван в електронна форма. Този извод корелира на твърденията на ищеца, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В случая използването на средства за комуникация от разстояние при договарянето се потвърждава от писменото доказателство на 12 – 14 от делото. Поради това съдът приема, че на л. 9 – 11 от делото е представен хартиен препис на електронния документ, като какъвто е сключен договорът за кредит, на който ищецът се позовава.

Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страна, но при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая такова искане е своевременно направено от ответника, който оспорва и авторството на договора за кредит.

Поради това с Определение № 10471/16.03.2026 г. ищецът е задължен на основание чл. 184 ГПК в 1-седмичен срок от получаването му да представи на електронен носител ведно с електронни копия за ответника договора за паричен заем ведно с общите условия, като изрично му е разяснено, че при неизпълнение в срок преписите ще бъдат изключени от доказателствата по делото. Наред с това е указано с оглед оспорването от ответника да е подписал договора за кредит, че ищецът има възможността да докаже с други доказателствени средства кой е автор на Договор за потребителски кредит № ******/17.09.2019 г. в частта относно „заемател“. Препис от определението е връчен на ищеца на 18.03.2026 г., но указанията на съда по чл. 184 ГПК не са изпълнени, който извод не се влияе от субективното убеждение на ищеца, изразено в становище с вх. № 91082/23.03.2026 г., че документите вече са представени на съда на електронен носител.

Поради това с протоколно определение от 16.04.2026 г. хартиените преписи от договора за паричен заем и общите условия към него са изключени от доказателствата по делото, респ. те не могат да бъдат ползвани при изграждане на фактическите и правните изводи по настоящото дело.

Същевременно не е проведено от ищеца доказване с други доказателствени средства на твърденията му за сключване на сочения договор за кредит и на неговото съдържание.

Писменото доказателство на л. 12 – 14 установява единствено това, че е извършено договаряне от разстояние, но не и между кои правни субекти е осъществено то, а още помалко – какви договорки са постигнати между тях. Не следва различен извод от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Макар да го кредитира като обективно, компетентно и обосновано и да приема за установено въз основа на него, че „*******“ ООД е извършило банков превод в полза на ответника на сума в размер на 1 000 лв. с посочено 3 основание на превода „заем съгласно Договор № ******“, съдът счита, че от факта на предаване на сумата на ответника не следва категоричен извод за конкретното основание, на което тя му е предадена, респ. не следва категоричен извод за сключване на процесния договор за паричен заем. Така е, защото основанието за банковия превод е едностранно посочено от заинтересованото дружество, за което се твърди да има качеството на заемодател, но по никакъв начин не е потвърдено от ответника. Във връзка с последното следва да се посочи, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че ответникът не е извършвал плащания нито към „*******“ ООД, нито към „********“ ЕООД за погасяване на задълженията по такъв кредит, поради което не може да се формира извод за признаване от него с конклудентни действия, че е получил сумата от 1 000 лв. именно по процесния договор за паричен заем.

Щом процесните вземания се претендират от ищеца въз основа на сключен между ответника и „*******“ ООД конкретен договор за паричен заем, чието сключване и съдържание обаче останаха недоказани по делото поради процесуалното бездействие на ищеца, то предявените искове са неоснователни.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че исковете са неоснователни и поради следните съображения:

В случая ищецът обосновава активната си материалноправна легитимация при твърдения, че е придобил вземанията на „*******“ ООД срещу К. по процесния договор за паричен заем /какъвто съдът не приема за доказано да е сключен, за което вече бяха изложени мотиви/ въз основа на договор за цесия, сключен със заемодателя „*******“ ООД.

С Определение № 10471/16.03.2026 г. изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства за това, че процесните вземания са му прехвърлени от „*******“ ООД по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен между двете дружества. Съгласно § 2 от него цедентът „*******“ ООД прехвърля и продава на цесионера „********“ ЕООД портфолио с вземания и акцесорни права, описани в Анекс 1 към договора за цесия, а цесионерът купува и приема прехвърлените вземания, описани в Приложение 1, във вида, в който съществуват към цедента към момента на сключване на договора за цесия.

С исковата молба е представено изготвено от ищцовата страна извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия. Преценявайки, че документът не е представен в надлежен вид, доколкото извлечението се състои от избрани от ищеца части от документа, а не е представен целият документ, с определението за насрочване съдът е указал на ищеца до първото открито заседание да представи Приложение № 1 в заверен препис в цялост, предупреждавайки го, че в противен случай документът няма да бъде приет. Препис от определението за насрочване е връчен на ищеца на 18.03.2026 г. Със становище с вх. № 91082/23.03.2026 г. той не е изпълнил съдебните указания, нито е изразил каквото и да е 4 становище по отношение на тях. Указанията не са изпълнени и в първото открито заседание, за което ищцовото дружество не е изпратило процесуален представител. Поради това с протоколно определение от 16.04.2026 г. извлечението не е прието като писмено доказателство. Ето защо посоченият документ не може да бъде ползван при изграждане на фактическите изводи относно правно релевантните факти.

Предвид изложеното твърдението на ищеца, че е цесионер на вземанията /дори да се приеме, че такива вземания на „*******“ ООД срещу ответника са възникнали по сочения в исковата молба договор за кредит/, се явява лишено от доказателствена опора поради собственото му процесуално бездействие. По делото е доказано единствено сключването между него и „*******“ ООД на твърдения договор за цесия, но не и това, че процесните вземания са част от неговия предмет, респ. недоказано е ищецът да се явява кредитор на ответника на твърдяното в исковата молба основание – по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. При това положение не може да бъде формиран и обоснован извод за доказаност на неговата активна материалноправна легитимация.