Решение № 30 от 31.05.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. п. , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – п., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Албена Г. Палова

Венцислав С. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500259 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260024/25.01.2021г., постановено по гр.д.№867/2020г. по описа на РС- п. е прието за установено в отношенията между страните, че Т.

П. Т., ЕГН ********** от гр. п., ул.„Я.М.“ №74, вх.А, ет.2, ап.6, дължи на „БНП П.П.Ф.“, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република Б., клон „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК 204915054, седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.„М. Б.П. С., сграда 14, представлявано от законния представител Д.Т.Д., сумата от 3920,78лв., предоставена по Договор за потребителски кредит EMLN- 11146223 от 02.02.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 27.12.2019г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№5107/2019 г. по описа на РС- п., като е отхвърлен иска за главница, за разликата над 3920,78лв. до предявения размер от 8592,13лв,, както и исковете за признаване за установено в отношенията между страни е, че ответникът дължи на ищеца възнаградителна лихва в размер на 2 601,75лв. за периода от 20.05.2016г. до 20.03.2020г. и за мораторна лихва в размер на 1

845,63лв. за периода от 20.06.2016г. до 18.12.2019г. на основание договор за потребителски кредит EMLN-11146223 от 02.02.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№5107/2019г. по описа на РС- п..

Осъдена е Т. П. Т., ЕГН ********** от гр.п., ул.„Я.М.“ №74, вх.А, ет.2, ап.6, да заплати на „БНП П.П.Ф.“, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република Б. клон „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК 204915054, седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.„М. Б.П. С., сграда 14, представлявано от законния представител Д.Т.Д., разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 83,71лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 65,13лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 78,38лв.- държавна такса и 16,28лв.юрисконсултско възнаграждение.

Осъдена е „БНП П.П.Ф.“, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република Б., клон „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК 204915054, седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.„М. Б.П. С., сграда 14, представлявано от законния представител Д.Т.Д. да заплати на Т. П. Т., ЕГН ********** от гр.п., ул.„Я.М.“ №74, вх.А, ет.2, ап.6, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 775,49лв. и депозити за вещи лица в размер на 370,89лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „БНБ П.П.Ф.“ С.А, Париж, Франция чрез „БНБ П.П.Ф.“ С.А., Клон Б., гр.С., ж.к.“М. Б.П. С., сгр.14, чрез юриск. Н.М. в частта в която частично са отхвърлени предявените срещу Т. П.Т. установителни искове, а именно: в частта, с която е отхвърлен иска за главница за разликата над 3920,78лв. до предявения размер 8592,13лв., иска за възнаградителна лихва в размер на 2601,75лв. за периода от 20.05.2016г. до 20.02.2020г. и иска за мораторна лихва в размер на 845,63лв. за периода от 20.06.2016г. до 18.12.2019г.

Твърди се, че решението в неговата обжалвана част е неправилно.

Визира се, че за да отхвърли частично исковите претенции, съдът е приел, че процесния договор е недействителен по смисъла на чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ поради несъответствието му с нормата на 2 чл.10, ал.1 от ЗПК.

Счита се, че решаващият извод на съда не може да бъде споделен. В този смисъл се сочи, че ЗПК е приет през 2010г. с цел да се извърши транспониране на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

Цитира се първата директива в насока, че договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен носител, като договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин конкретни данни, които задължително следва да се съдържат в него, за да може потребителят да прецени обема на своето задължение.

Сочи се, че в ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят по еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора /чл.10, ал.1 ЗПК/.

Твърди се, че от съдържанието на обсъжданата директива в съдържанието на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, българският законодател е въвел допълнително изискване към договора за потребителски кредит, всички елементи по договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12.

При тези данни се приема, че законодателят е въвел изискване което не се съдържа в Директива 2008/48/ЕО, но което води до значителна санкция за кредитодателя- загубване правото да получи лихви и разноски по кредита. В тази насока се цитират актове на окръжни съдилища.

Ето защо се счита, че доколкото разпоредбата на чл.10, ал. от ЗПК в частта й на изискването на всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12, не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО, то не следва да се прилага този текст.

Твърди се, че от приетата по делото експертиза е установено, че договорът е изготвен в шрифт 11,3пункта, което отклонение е минимално- 3 т.е. налице е формално нарушение, което обаче не води до недействителност на конкретното облигационно правоотношение, на основание чл.22 от ЗПК.

Счита се, че в конкретния случай обаче, правата и интересите на кредитополучателя по никакъв начин не са нарушение, тъй като от представените към исковата молба и документи, вкл. и процесния договор за заем и общите условия са читаеми, съществува яснота относно съществените елементи на договора, като са ясно и недвусмислено формулирани.

Моли се да се вземе предвид, че на стр.№5 и №6 от договора, кредитополучателят е потвърдил, че се е запознал, разбира и приема условията и параметрите на договора за потребителски кредит и че е запознат с обстоятелството, че подписването на този договор води до встъпване в договорна обвързаност при условията на договора за потребителски кредит, подписан с цел да създаде такава договорна обвързаност, като потвърждава, че е получил екземпляр от договора, преддоговорна информация по ЗПК.

Твърди се, че посочената част от договора за кредит има декларативен характер, целящ да обективира волята на кредитополучателя, че е наясно с правните последици, възникващи от договора.

Приема се, че процесният договор има характер на частен свидетелстващ документ, носещ подписа на ответника и като такъв се ползва с обвързваща го сила, досежно съдържащите се в него неизгодни факти.

Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените срещу Т.Т. искове.

Моли се в полза на „БНБ П.П.Ф.“ С.А. да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100лв.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Т. П. Т., чрез пълномощника й адв.С..

В него се излагат подробни съображения в насока неоснователност на подадената въззивна жалба.

4

Искането е същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди решението в обжалваната му част.

Моли се за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателят- „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на процесуалния му представител- юриск. е постъпило писмено становище, в която на се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно.

Моли се за присъждане на разноски, като се прави възражение за прекомерност при условие, че те са определени над минималния адвокатски хонорар.

Ответникът по жалбата- Д.Л.А. не се явява. Не се явява и особения му представител адв.В.Т.а. От страна на последната е постъпило писмено становище, в което се излагат доводи в насока неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли се за постановяване на решение, с което да се потвърди в обжалваната част първоинстанционото решение, като правилно и обосновано.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Пред първоинстанционният съд от страна на ищецът „БНП П.П.Ф.“ СА.

Париж, Франция чрез клона си в Б., представляван от юрисконсулт М. е подадена искова молба, с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК.

Твърди се същата от страна на ищецът, че е сключил с ответника Т. П.

Т. в качеството й на кредитополучател договор за потребителски паричен кредит № EMLN-11146223 от 02.02.2015г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника потребителски заем в размер на 10 000лв. за срок от 60 месеца или до 20.03.2020г., а ответникът се е задължил да върне сумата на 60 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 270,23лв. при ГПР в размер на 17,29 %.

Твърди се, че е изпълнил задължението си да предостави на ответника 5 отпуснатата в заем сума, но той от своя страна погасил едва пет вноски и преустановил плащанията на 20.05.2016г.

Сочи се, че поради спиране на плащанията, договорът е станал предсрочно изискуем в пълен размер, за което на длъжника е изпратено уведомление.

Визира се, че за дължимите суми по договора, от които: главница в размер на 8592,13лв., възнаградителна лихва в размер на 2601,75лв. за периода от 20.05.2016г. до 20.03.2020г. и мораторна лихва в размер на 845,63лв. за периода от 20.06.2016г. до 18.12.2019г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5107/2019г. по описа на РС- п.. Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника се предявява иск за установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца посочените суми за главница, възнаградителна и мораторна лихва, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнениетo окончателното изплащане.

Алтернативно, в случай, че установителните искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост прели подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми, като исковата молба се счита волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.

Постъпил е в срок писмен отговор от страна на ответникът Т. П. Т., чрез пълномощника й адв.С.. В него се изразява становище в насока, исковата молба за нередовна поради непредставяне на доказателства за актуалното състояние на ищеца. Приема се, че ищецът следва да уточни какъв иск предявява- установителен или осъдителен, с оглед преценката на правния интерес от предявяването му.

Счита се, че е недопустимо изменението на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК в осъдителен, а ако се касае до съединяване на нов иск, то същият трябва да се предяви по реда на чл.210, ал.1 от ГПК. Оспорва се датата на настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като конкретна дата 6 не е посочена от ищеца, нито може да се изведе от съдържанието на договора за потребителски кредит. Моли се да бъде задължен ищецът да посочи датата на предсрочната изискуемост, с оглед защитата на ответника. Оспорва се размера на претендираните суми. Прави се възражение за изтекла давност.

Прави се възражение за нищожност на клаузите, регламентиращи размера на договорените лихви поради противоречие с морала и добрите нрави и неравноправност. Излагат се съображения за нищожност и прекомерност на неустойката (макар същата да не е включена в предмета на делото). Оспорва се истинността на всички представени с исковата молба писмени доказателства, тъй като не са заверени. Прави се възражение за недействителност на договора за потребителски кредит по съображения, че не е подписан от надлежна странa, представляваща ищеца и в договора липсват подробно изброени в отговора на исковата молба клаузи.