Решение № 139 от 03.05.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. С., 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440101616 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Б.

Ж. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес град ***, действащ чрез пълномощника си адвокат М. О. - АК С. срещу ответника Р. Г. град С. към Г., с адрес град С., бул. ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 7 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, след допуснато изменение на исковата претенция, на основание чл.214 от ГПК, както следва: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1357,22 € /2654,48 лв./. представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.01.2022 г. до 30.11.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 08.12.2025 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 303.00 € /592.61 лв./, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.01.2022г. до 30.11.2025г.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът работи по служебно 1 правоотношение по ЗМВР при Р. Г. град С. към Г., заема длъжността „***“ в *** в *** - С. като полага 12-часови смени, включително нощен труд. За периода 01.10.2022 г. – 30.11.2025 г. е положил 2000 часа нощен труд, който при преизчисляване с коефициент 1,143 възлиза на 2286 часа дневен труд.

Разликата от 286 часа не му е заплатена. Ищецът твърди, че съгласно ЗМВР, извънредният труд подлежи на допълнително възнаграждение. При липса на изрична уредба за преобразуване на нощния труд в действащите наредби, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда преобразуване с коефициент 1,143.

Липсата на такъв механизъм в специалната уредба представлява празнота, която следва да се запълни чрез прилагане на КТ и подзаконовите актове. Това се подкрепя и от чл.188, ал.2 ЗМВР, който препраща към закрилата по Кодекса на труда. Твърди, че непризнаването и незаплащането на този труд го поставя в неравностойно положение спрямо други служители. Това противоречи на принципите за равенство и на правото на ЕС, включително практиката на Съда на ЕС (дело С-262/2020), според която нощният труд следва да бъде адекватно компенсиран. Поради неизплащане на дължимото възнаграждение, работодателят е изпаднал в забава и дължи обезщетение под формата на лихва за периода 01.01.2023 г. – 08.12.2025 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Сочи, че ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чиито правоотношения се уреждат от специалния закон - ЗМВР. За процесния период той е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време, като при превишаване на нормата положеният труд е заплащан като извънреден по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР. Съгласно ЗМВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд е еднаква – 8 часа, поради което не е приложим коефициент 1,143, предвиден в Кодекса на труда.

В действащата уредба (чл.187, ал.4 ЗМВР и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г.) изрично е установено, че при сумирано изчисляване нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. Твърди, че не е налице празнота в правото, която да обосновава субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ.

Специалната уредба на ЗМВР е пълна и изключва прилагането на общите правила. Практиката на ВКС, включително Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г., приема, че разпоредбите на КТ и НСОРЗ не се прилагат при отчитане на нощния труд на служители в МВР. Ответникът сочи, че различният режим спрямо работниците по КТ е обоснован от спецификата на службата и се компенсира с редица социални и материални придобивки. Този подход е съобразен и с практиката на Съда на ЕС (дело С-262/2020 г.), която допуска различно третиране при наличие на обективни причини. Предвид липсата на основание за преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, не възниква и претендираното вземане. Счита и акцесорният иск за лихва по чл.86 ЗЗД за неоснователен, тъй като следва съдбата на главния иск 2

Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Поддържа иска чрез постъпила молба от процесуалния му представител адв. О.. Прави се искане за изменение размера на иска на основани чл. 214 ал. 1 от ГПК с оглед заключението по експертизата. Изразява становище по същество. Представя договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковете и след допуснатото изменение на техните размери.По съществото на спора моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. По делото е прието и заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е обявено за безспорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в процесния период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от заключението на вещото лице.

Спорно между страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора на исковата молба, както и дали е приложима методиката на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при която положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляване с коефициент 1,143 за процесния период.

За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в предприятието му през исковия период, се установява, че за исковия период са били положени от ищеца реално общо 1626 часа нощен труд, в т.ч. 1539 часа в работни дни и 87 часа в дни на официални празници.

Положените часове нощен труд за периода от 01.10.2022г. до 30.11.2025г. не са преизчислявани от ответника при заплащането на трудовите възнаграждения с коефициент 1.143. Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. При направените изчисления, положените общо 1539 часа нощен труд приравнени към дневни часове са общо в размер на 1857 часа, 3 като в т.ч. 1759 часа са положени в работни дни и 98 часа в дни на официални празници. Общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд, изчислена на база часова работна заплата, увеличена с 50% надбавка за редовни е в работни дни и 100 % надбавка в официални празници за периода 01.10.2022г. до 30.11.2025г. е в размер на 1 357,22 € /2 654,48 лв /. Законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд, подробно описана в справката Приложение №1 е в общ размер на 303,00 € /592,61лв./.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:

Ищецът е предявил иск за заплащане на възнаграждение представляващо разликата в дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен труд от 2000 часа, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за периода 01.10.2022г. до 30.11.2025г., ведно със законната лихва. Предявен е и акцесорен иск за мораторна лихва за забава върху дължимата на тримесечие сума за извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за който се дължи съответното месечно трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска 07.12.2025г. (вкл.)

Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.10 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.“.

В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-922/22.07.2011г., обн. в ВД бр.60/29.07.2022г„ в сила от 22.07.2022г. и действаща към момента, издавана от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Преди това е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в 4

Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр.

69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд. Поради противоречива съдебна практика по въпроса дали е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи е постановено Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което: при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. По преюдициално запитване от Районен съд 5 гр. Луковит относно тълкуването на чл. 12, буква а) от Директива 2003/888/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС, е постановено решение на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело № С262/20, според което член 8 и член 12, буква а) от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че те не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че минималната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня и че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или други сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях труд. С решението Съда на ЕС постановява още, че членове 20 и 31 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.