Разпореждане № 1182 от 14.04.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1182 гр. Несебър, 14.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Частно гражданско дело № 20252150100467 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по подадено от „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. А. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за сумата от 1500 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем /потребителски кредит/ № 846082 от 17.04.2023 г.; сумата от 111,64 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.04.2023 г. до 24.07.2023 г.; сумата от 331,83 лева, представляваща договорна компенсаторна неустойка за периода от 17.04.2023 г. до 24.07.2023 г.; сумата от 269,18 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.06.2023 г. до 01.10.2024 г.; сумата от 375 лева, представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на 01.02.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 311,75 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 260 лева – юрисконсулско възнаграждение и 51,75 лева за заплатена държавна такса.

Със свое разпореждане № 1070/03.04.2025 г. съдът на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 вр. чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 410, ал. 3 от ГПК във връзка със служебната проверка на съда по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и на основание решения на СЕС по дело C-714/22 и дело дело С-425/23 е указал на заявителя да посочи начина на формиране на ГПР по договора за потребителски кредит и размера на извършените погашения, както и последиците при неизпълнение – отхвърляне на заявлението изцяло или отчасти.

В предоставения от съда срок заявителят е депозирал уточняваща молба вх. № 3591/10.04.2025 г., с която е посочено, че чистата стойност на предоставения кредит е в размер на 1500 лева с краен срок на издължаване 24.07.2023 г. Заявява се, че общия размер на извършените по кредита плащания възлиза на сумата от 310 лева. Излага се становище, че ГПР по кредита е посочен ясно в чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора и няма нужда да бъде поясняван допълнително. Посочва се, че ГПР на включва неустойки и разходи по кредита, които се явяват санкция за неизпълнението.

Съдът като разгледа подаденото заявление прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането за главница в размер на 1190 лева, както и законна лихва за забава върху нея от датата на постъпване на заявлението до окончателното изплащане. Изложени са твърдения, че между С. А. Д. и „Сити Кеш” ООД бил сключен Договор за паричен заем /потребителски кредит/ № 846082 от 17.04.2023 г. Твърди се, че предоставеният по договора кредит възлиза на сумата от 1500 лева с краен срок на издължаване 24.07.2023 г., като длъжникът извършил плащания по кредита в размер на 310 лева. С оглед уточнението на заявлението, съдът намира, че е налице основание за издаване заповед за изпълнение за част от претендираната главница от 1190 лева, вземайки предвид направените погашения по 1 кредита, ведно със законната лихва върху нея и съответната част от сторените разноски.

Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение не следва да бъде уважавано в частта относно претенциите за начислени договорни и мораторни лихви и неустойки, поради съмнение, че се основават на нищожен договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител /какъвто е настоящият случай/, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Същевременно чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК повелява, че съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът извършвайки преценка за на заявлението и приложенията му по реда на чл.

411, ал. 2 от ГПК установи, че искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено право за кредитора, в случай, че кредитополучателят не му предостави обезпечение по кредита по чл. 5 от договора, да начисли неустойка в размер на 558,36 лева. Видно от разпоредбата на чл. 5 от договора за паричен заем /потребителски кредит/ № 846082 от 17.04.2023 г., длъжникът-заемател се е задължил да предостави на кредитора в кратък тридневен срок от сключването му едно от три вида обезпечения – 1. поръчителството на две физически лица, които да отговарят на конкретни условия; или 2. банкова гаранция. Договорът с кредитна институция, предоставяща преимуществено „бързи кредити“ в сравнително ниски размери, не предвижда по същество възможност за потребителя да изпълни задължението за даване на обезпечение, доколкото осигуряването на две физически лица – поръчители, които да покриват специфичните критерии на заемодателя е времеемко, а сключването на договор за банкова гаранция предполага наличие и на време и на парични средства за заплащане на възнаграждение за банката. Така, потребителят е изправен реално пред единствената възможност да понесе предвидената по договора санкция и да заплати договорената в твърд размер неустойка в размер на 558,36 лева, която по същество съставлява скрито възнаграждение по договора за заем, платимо разсрочено с дълга по заема и в полза на заемодателя.

Същевременно, заявителят посочва, че обезщетителната неустойка във фиксиран размер от 558,36 лева е била начислена по договора и включена за разсрочено плащане в погасителния план, съгласно Приложение № 1 от договора, но не е била включена като компонента при определяне на ГПР /годишния процент на разходите/ по кредита. Нещо повече, претендира ведно с нея и неустойка за забава и обезщетение за забава – две различни обезщетения за един и същ вид неизпълнение – забава, което е недопустимо.

Съобразно даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на 2 договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК повелява, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като изрично с пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК е посочено, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В допълнение и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид цитираното решение на СЕС и приложимото европейско и българско законодателство за съда се налага извода, че предвидената в процесния договор компенсаторна неустойка несъмнено е била известна на кредитора, като тя предвидливо е била включена в погасителния план, но не е била надлежно отчетена при определянето на ГПР по кредита. Същата съставлява разход, който следва да бъде заплатен от страна на кредитополучателя-потребител във връзка с договора за кредит, предвид което съставлява общ разход по кредита и компонента на ГПР. Неправилно посочения в договора ГПР съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и влече съгласно чл. 22 от ЗПК и цитираното решение на СЕС недействителност/нищожност на договора за потребителски кредит.

За пълнота следва да се посочи, че настоящият състав намира, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит се явява неравноправна тъй като покрива критериите, заложени в чл.

143, ал. 2, т. 5, т. 19 и т. 20 от ЗЗП – задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка за неизпълнение на задължение по договора с изначално заложени от кредитора прекомерно завишени критерии и изисквания, по същество предопределящи неизпълнението - и нищожна на основание чл. 10, ал. 5 от ЗПК. Нещо повече, кредиторът претендира ведно с нея и неустойка за забава и обезщетение за забава – две различни обезщетения за един и същ вид неизпълнение – забава, което е недопустимо, съгласно ЗЗД и константната съдебна практика.

Налага се извод, че в процесния случай се установява единствено дължимостта на главното част от заявено вземане за главница в размер на 1190 лева – усвоена сума по договора за кредит, при отчитане извършените погашения от 310 лева, върху която се следва и заявената законна лихва от датата на заявлението.

Що се отнася до претенцията за разноски, то тя следва да бъде уважена единствено до сумата от 46,79 лева, съразмерно на уважената част от заявлението. При определянето и съдът съобрази, че сторените от заявителя разноски по делото възлизат на общ размер от 101,75 лева и включват 51,75 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – полагаемо юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 37, ал. 1 от ЗПП е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 26 от цитираната Наредба за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 180 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото заповедно производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната със заявлението сума, съдът 3 достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 50 лв.