Решение № 510 от 22.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Благоевград, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Татяна Д. Богоева при участието на секретаря А.стасия Фотева в присъствието на прокурора Р. Г. К. като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500764 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от жалбоподателя Прокуратурата на Република България, чрез Г.И. – прокурор при Районна Прокуратура Благоевград, Териториално отделение Петрич, против Решение № 154/24.04.2026г., постановено по гр.д. № 1118/2025 г. по описа на Районен съд Петрич.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи се, че присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди не е съобразено с принципа за справедливост. Повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление, спрямо ищцата не е вземА. мярка за процесуална принуда.

Делото не е отлагано и спирано по искане на прокуратурата. Сочи се, че в хода на производството не са събрани доказателства за претърпени неимуществени вреди от ищцата и как воденото наказателно производство се е отразило негативно върху нея. В качеството на свидетели са разпитани само съпругът и синът на ищцата, които са заинтересовани от изхода на делото, което обстоятелство обаче не е коментирано от районния съд. Твърди се, че мотивите на районния съд са вътрешно противоречиви. Сочи се, че съдът е следвало да се отведе от разглеждане на спора, тъй като е разглеждал друг идентичен спор.

По отношение на иска за имуществени вреди се навеждат доводи за 1 недоказаност на същия.

Иска се въззивният съд да отмени решението и да отхвърли предявените искове, алтернативно да намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и за определената мораторна лихва.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата стрА..

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната стрА. – Р. Г. К., от която в срок, чрез процесуалния й представител, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва въззивната жалба. Сочи се, че при преценка на размера на неимуществените вреди са отчетени от районния съд – характерът и тежестта на повдигнатото обвинение, взетите мерки на процесуална принуда и други критерии по закон. Сочат се като неоснователни възраженията за заинтересованост на свидетелите на ищцата, тъй като свидетелите и ищцата заедно са преживели всички негативни емоции и срам от воденото срещу тях наказателно производство. Сочи се още, че правилно и в съответствие с представените доказателства по делото, районният съд е уважил претенцията за имуществени вреди.

Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички остА.ли обстоятелства по делото, намира за установено следното от фактическа и правна стрА.:

Ищцата Р. Г. К. е предявявала срещу ответника - Прокуратурата на Република България, два осъдителни иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ. В исковата молба сочи, че е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 НК във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради което претендира обезщетени за неимуществени вреди в размер на 9 000 лв. за причинените й емоционален дискомфорт и страдания и обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водените наказателни дела, по които е оправдА.. ПретендирА. е и законна лихва върху двете обезщетения, считано от дата 20.03.2025г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателно изплащане на двете суми.

Районният е уважил исковете изцяло. Недоволна е остА.ла ответната прокуратура, която атакува съдебния акт в неговата цялост.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В случая е налице влязла в сила присъда, по която ищцата е напълно 2 оправдА. по повдигнатото й обвинение. При това положение е изпълнен фактическият състав на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и следва да се определи размерът на справедливото обезщетение за причинените неимуществените вреди.

По иска за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение съдът определя обезщетението по справедливост след преценка на всички конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключилото наказателно дело. Съдът съобразява тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконното обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитетът, с който мерките на процесуална принуда са засегнали личната и/или имуществената сфера на увреденото лице, начинът, по който обвинението и взетите мерки са се отразили на личността, общественото доверие и професионалната реализация на увреденото лице.

Районният съд е уважил иска за неимуществени вреди, приемайки за справедливо обезщетение в размер на 9 000 лв. /4 601,63 евро/.

Настоящата съдебна инстанция споделя този извод и намира, че присъденото обезщетение е справедливо и не следва да бъде намалявано.

Установи се, че продължителността на воденото наказателно производство е било общо 4 години, 5 месеца и 20 дни, като за начало се взе предвид привличането на лицето в качеството му на обвиняем по ДП /29.09.2020г./, а за край влизане в сила на оправдателната присъда /20.03.2025г./.

Касае се за повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 97, т. 7 НК и за което са предвидени две санкции – лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба до 10 000 лв. Спрямо ищцата е постановена оправдателна присъда, която е протестирА. пред втора инстанция и същата е потвърдена от горния съд.

Обвиненото лице е било с чисто съдебно минало, към момента на повдигане на обвинението е било на 47 години, а към влизане в сила на оправдателната присъда на 53 години.

При определяне на справедливото обезщетение се взе предвид и това, че в резултат на деянието, за което е повдиганото обвинение, ищцата според свидетелите е търпяла значителни негативни емоции, стрес, притеснение и то за относително дълъг период от време – почти четири години и половина.

Няма спор и относно това, че всяко едно наказателно производство неминуемо води до изпитване на негативни емоции и стрес у обвиненото лице, с оглед очакване на бъдеща репресия.

Това, че свидетелите са роднини – син и съпруг на ищцата, не е основание техните показания да не бъдат кредитирани. Съдът отчете възможната тяхна заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК, но същевременно отчете и това, че показанията им са логични, последователни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло.

С оглед степента на засягане на моралните ценности и неимуществени 3 права, изхождайки от общия критерий за справедливост, предвид съществуващите в стрА.та обществено - икономически условия за живот, справедливо и достатъчно е обезщетението да се определи в размер на 4 601,63 евро. Според настоящата съдебна инстанция този размер на обезщетението съответства на характера и интензитета на претърпените морални вреди.

Това, че спрямо ищцата не са налагани мерки за процесуална принуда не е основание за определяне на по-ниско обезщетение.

По иска за имуществени вреди:

Ищцата претендира заплащане на имуществени вреди – общо 800 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, по които 500 лв. сочи, че са заплатени по НОХД № 798/2020г. по описа на Районен съд Петрич и 300 лв. по ВНОХД № 58/2025г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

Пред настоящата съдебна инстанция в хода по същество представителят на Окръжна прокуратура Благоевград направи искане за потвърждаване на решението в частта, относно присъдените имуществени вреди. Доколкото обаче не е оттеглена въззивната жалба в тази част, то съдът дължи произнасяне по възраженията във въззивната жалба относно недължимостта на това обезщетение.

Видно от материалите по делото по ВНОХД № 58/2025г. по описа на Окръжен съд Благоевград е представен договор за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Като страни по договора за посочени две лица - Марио Георгиев Костадинов и Р. Г. К.. От така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение ищцата претендира половината - 300 лв. и то е дължимо, доколкото касае само нейното представителство и са налице данни, че то е заплатено. ОстА.лите 300 лв.

/заплатени от Марио Костадинови/ не са претендирани, поради което възраженията във въззивната жалба в тази насока са напълно неоснователни.

Другото заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв. и е по НОХД № 798/2020г. по описа на Районен съд Петрич. Това дело е образувано по обвинителен акт на прокуратурата срещу ищцата и касае процесното обвинение. Това, че делото е прекратено и обвинителния акт е върнат на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, след което е образувано ново наказателно дело под нов номер не е основание за неприсъждане на исканото възнаграждение по първоначално образуваното дело.

Ето защо правилно районният съд е присъдил обезщетение за имуществени вреди – за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 800 лв. /409,03 евро/.

Правилно районният съд е присъдил върху двете обезщетения и законна лихва, която по предявените искове по чл. 2 ЗОДОВ се дължи от влизане в сила на оправдателната присъда – в случая от 20.03.2025г., до окончателното им заплащане.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за това, че съдията 4 е следвало да се отведе от разглеждане на делото, доколкото е разглеждал друг спор с друг член от семейството /сина на ищцата/. Соченото не е основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК,. Обстоятелството, че един и същи съдия - докладчик разглежда две дела, по които се претендират обезщетения от различни ищци за обвинение, за което са оправдани не е основание за отвод, доколкото не се касае за напълно идентични правни спорове.

С оглед на изложеното по-горе ще следва решението на районния съд да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

За настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 460 евро.

От насрещната стрА. е направено възражение за прекомерност, което е неоснователно. Касае се за дело, по което са предявени два иска - единият с цена 4601,63 евро, а другият 409,03 евро. Исканото адвокатско възнаграждение в размер на 460 евро и е в по-нисък размер от минималните размери посочени в Наредба от 10.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Пред настоящата инстанция въззиваемият е представил подробен писмен отговор, адвокатът му се е явил в с.з. Ето защо настоящата съдебна инстанция не намира претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154/24.04.2026г., постановено по гр. д. № 1118/2025 г. по описа на Районен съд Петрич.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ЕИК 121817309, с административен адрес гр.С. бул. В.№*, да заплати на Р. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с. К. общ.П., разноски за въззивната инстанция в размер на 460 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.