Определение № 1196 от 28.10.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1431/2025
- Вид
- Определение № 1196
- Подписан
- 28.10.2025
- В сила
- 28.10.2025
- Състав
- Георги Димов Пепеляшев, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, Георги Христов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 213 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1196 гр. Бургас, 28.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Д. Пепеляшев
Членове:
Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20252100601431 по описа за 2025 година Производството е образувано по протест от прокурор при Апелативна прокуратура Бургас срещу определение № 2251 от 24.09.2025 г. на Районен съд- Бургас по НЧД № 3039/2025 г. В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт и се претендира неговата отмяна, както и връщане на делото на същия съд за произнасяне по същество по жалбата.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази закона, прие следното:
С постановление от 17.02.2025 г. прокурор при Районна прокуратура - Бургас на основание чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК отказал да образува досъдебно производство по преписка № 21268/2024 г. по описа на същата прокуратура. В постановлението изрично е отбелязано, че то подлежи на обжалване пред Окръжна прокуратура - Бургас.
Лицето, подало сигнала до районната прокуратура - Р. Д. Я. от гр.В., е сезирало с жалба по-горната прокуратура. С постановление от 23.06.2025 г. прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас потвърдил постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 17.02.2025 г. по преписка № 21268/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас. В постановлението е указано на жалбоподателя, че актът може да се обжалва пред Апелативна прокуратура - Бургас.
Жалбоподателя обжалвал и това постановление, като в Апелативна прокуратура Бургас е входирана жалба от Я. на 14.07.2025 г. Жалбата е адресирана конкретно до Апелативна прокуратура-Бургас с искане за отмяна на постановлението от 23.06.2025 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, с което е потвърдено постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 17.02.2025 г. по преписка № 21268/2024.
С писмо изх. № 877/2025 от 26.08.2025 г. на прокурор при Апелативна прокуратура Бургас жалбата от Р. Я. срещу постановлението на ОП-Бургас била изпратена на основание чл. 213, ал. 4 от НПК на Районен съд-Бургас. В писмото изрично е посочено, че в атакуваното постановление на прокурора при БОП не само не била указана на лицето възможността да обжалване постановлението на прокурор при БРП за отказ да се образува ДП пред съда в седем дневен срок от узнаване на потвърдителното постановление, но и в противоречие с разпоредбата на чл.213, ал.4 от НПК била посочена Апелативна прокуратура-Бургас.
След постъпване на материалите в Районен съд-Бургас, било образувано ЧНД №3039 /2025 г., в хода на което Р. Я. е депозирал молба, в която е посочил, че не желае да се образува дело пред Районен съд-Бургас. Уточнил, че е получил постановлението на 1
Окръжна Прокуратура-Бургас, за което приложил пощенски плик от 24.06.2025 г. Изрично посочил, че иска жалбата му да се разгледа от Апелативна прокуратура-Бургас и че е жалил постановлението на прокурор при Окръжна прокуратура-Бургас, а не това на прокурор при районна прокуратура.
След като е разгледал изпратените му материали, състав при Районен съд-Бургас е приел, че е бил сезиран с жалба срещу постановление от 17.02.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, с което е било отказано на основание чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК да се образува досъдебно производство по преписка № 21268/2024 г.
Констатирал е, че жалбоподателят е пропуснал срока за обжалване по чл.213, ал.4 от НПК, който бил изтекъл на 09.07.2025г., доколкото е приел, че на Я. е било връчено копие на постановлението на Окръжна прокуратура-Бургас на 02.07.2025 г., а той е депозирал жалбата на 14.07.2025 г. Предвид тези свои изводи, съдът оставил без разглеждане жалбата на Я. срещу постановление на Окръжна прокуратура-Бургас от 23.06.2025 г. по пр.с вх.
№1299/2025г., с което било потвърдено постановление на РП-Бургас за отказ да се образува ДП. Със същия съдебен акт е прекратил съдебното производство по делото и е върнал жалбата, заедно с материалите на Апелативна прокуратура-Бургас. Посочил е също така, че това определение подлежало на обжалване пред Окръжен съд-Бургас в седем дневен срок от съобщаването му.
Именно този съдебен акт е атакуван в настоящото производство.
Въззивният съд намира, че подаденият протест е процесуално недопустим, поради което се налага да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Това е така, доколкото, макар погрешно да са дадени указания за обжалваемостта му, съдебният акт на първоинстанционния съд е необжалваем. Той не е сред съдебните актове, подлежащи на въззивна проверка нито по реда на глава двадесет и първа, нито по реда на глава двадесет и втора от НПК. След като е достигнал до извод, че жалбата срещу постановлението на окръжна прокуратура следва да бъде разгледана от апелативна прокуратура, съдът е следвало да прекрати производството и да я изпрати по подведомственост на съответната прокуратура, както е и направил, но без да я оставя без разглеждане. Посочвайки погрешно в диспозитива на съдебния си акт, че оставя жалбата на Я. без разглеждане, не променя факта на необжалваемостта на съдебното определение, както и евентуално подадена жалба срещу него не поражда деволутивен ефект.
За пълнота следва да се отбележи, че жалбата не е насочена срещу акта на районната прокуратура, а срещу този на окръжна прокуратура, с който е потвърдено постановлението за отказ да се образува ДП. Поради това и жалбата е адресирана директно до Апелативна прокуратура-Бургас. Нещо повече, жалбоподателят е уточнил допълнително пред Районен съд-Бургас, че не желае да се образува производство пред този съд, а желае жалбата да му се разгледа от Апелативна прокуратура-Бургас. Я. е посочил в молбата си, адресирана до БРС, че изричното му желание е не да атакува постановлението за отказ да се образува ДП на БРП пред БРС, а постановлението на окръжната прокуратура, както и че е получил постановление на последната преди повече от седем дни, за което е ангажирал доказателства. Освен това неуведомяването на лицето изрично чрез вписване в постановлението на Окръжна прокуратура-Бургас, че то в седем дневен срок от получаване на преписа на акта на окръжна прокуратура има право да обжалва потвърденото постановление за отказ да се образува ДП на съответната районна прокуратура, не го лишава от това право, както и не препятства изтичане на срока по чл.213, ал.3 от НПК.
Последният започва да тече от получаване на преписа, който факт е доказано реализиран в настоящото производство.
Действително с измененията и допълненията в НПК ДВ, бр. 48 от 02.06.2023 г. в ал. 4 на чл. 213 НПК се предвиди възможност потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс, както и за други, конкретно изброени престъпления, да се обжалва от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.
Същевременно обаче непроменена остана възможността, предвидена в чл. 46, ал. 4 от НПК - прокурорът от по-горестоящата прокуратура да може служебно писмено да отмени или измени постановление на прокурор от по-ниската по степен прокуратура, което не е било разгледано по съдебен ред. По настоящото дело постановлението на БРП не е било обжалвано пред съответния съд в срок, поради което и възможността за това е преклудирана, а постановлението на БОП не подлежи на съдебна санкция, поради което за него е възможно 2 да бъде разгледано от по - горестоящата прокуратура.
В конкретния случай жалбата на Я., както ясно е посочено в самата нея, е насочена не спрямо постановление на РП-Бургас, с което се отказва образуване на досъдебно, а срещу постановлението на БОП.
При това положение съдът счита, че волята на жалбоподателя е била да се сезира Апелативна прокуратура-Бургас, който по реда на чл. 46, ал. 4 от НПК да упражни служебен контрол върху постановлението на прокурора от БОП, а не се касае за обжалване по реда на чл. 213, ал. 4 от НПК.
С оглед на това и макар неправилно да е посочено, че жалбата на Я. следва да бъде оставена без разглеждане, то крайният съдебен акт на състав при Районен съд-Бургас като резултат е правилен. Поради това и жалбата заедно с материалите към нея правилно са изпратени на Апелативна прокуратура-Бургас за произнасяне по подведомственост.
Доколкото обаче този акт е необжалваем, то протестът срещу него следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протест на прокурор при Апелативна прокуратура Бургас срещу определение № 2251 от 24.09.2025 г. на Районен съд- Бургас по НЧД № 3039/2025 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 1431/2025 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3