Решение № 4968 от 27.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4968 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20241100507630 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 46774/13.05.2024 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд, подадена от „А.“ АД с ЕИК **** - длъжник по изпълнително дело № 20248510400031 по описа за 2024 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд, срещу действията на ЧСИ в изпълнителното производство, както и срещу постановлението за разноски, обективирано в съобщение изх. № 30476/17.05.2024 г. на съдебния изпълнител за разноски по делото, възложени в тежест на жалбоподателя. Твърди, че поканата за доброволно изпълнение от 05.02.2024 г. не е връчена надлежно на „А.“ АД, поради което отнемането на движимите вещи /парични суми от банкови сметки/ на длъжника е незаконосъобразно. Излага съображения, че начислените по изпълнението разноски са необосновано завишени, тъй като по изпълнителното дело са извършвани действия, които не са били наложителни, а и предвид незаконосъобразното връчване на поканата, срокът за доброволно изпълнение не е започнал да тече, поради което счита, че начислените разноски за образуване на изпълнителното дело са недължими.

Взискателят Столична община - Дирекция „Общински приходи“, Отдел „Ревизии и събиране на вземания“ не е депозирал становище по жалбата в законоустановения срок.

ЧСИ М.П. е изложил мотиви на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които изразява становище, че жалбата е недопустима, а ако се приеме за допустима – неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и се запозна 1 с доказателствата по делото, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20248510400031 по описа за 2024 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, е образувано на 09.01.2024 г. въз основа на възлагателно писмо на взискателя Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „Ревизии и събиране на вземания“, за събиране на публични задължения на длъжника в размер на общо 84 046,00 лева, от които: 27 797,54 лева неплатен данък за недвижими имоти за периода 2016 г. - 2020 г.; 14 852,48 лева лихви върху дължимия данък; 27 199,48 лева неплатени такси за битови отпадъци за същия времеви период и 14 196,50 лева лихви върху дължимата такса за битови отпадъци. Публичните задължения са установени от кредитора с Ревизионен акт № СФД23-РД77-189/06.11.2023 г., връчен на длъжника на 20.11.2023 г.

С възлагателното писмо взискателят е поискал да бъде пристъпено към принудително изпълнение за събиране на дълга, като бъде проучено имущественото състояние на длъжника, да бъдат наложени съответните обезпечителни мерки, упълномощил е съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение по реда на чл. 18 ЗЧСИ и същевременно са посочени конкретни изпълнителни действия, в т.ч. запори върху вземания по банкови сметки, запор на движимо или недвижимо имущество, евентуално onuc, оценка и продан на установеното имущество. Взискателят е претендирал и разноските по изпълнението, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По изпълнителното дело е направено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, в т.ч. справка в регистъра на банкови сметки и сейфове на БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника, както и справка от НАП- ТД-София Област за наличие на публични задължения, обезпечителни мерки и декларирано имущество на длъжника.

Изготвена е покана за доброволно изпълнение с изх. № 1261/09.01.2024 г. и Постановление за разноски с изх. № 1263/ 09.01.2024 г., изпратени на адреса на управление на длъжника.

На 09.01.2024 г. от ЧСИ П. са изготвени и изпратени три броя запорни съобщения, съответно до „Юробанк България“ АД, „Инвестбанк“ АД и „Обединена българска банка“ АД, с искане за налагане на запор върху сметките на длъжника до размера на дълга в размер на 91 522,91 лева, с включени начислените по изп. дело такси и разноски.

На 10.01.2024 г. в изпълнение на наложен запор на вземанията на длъжника по банковата му сметка в „ОББ“ АД (л. 69 от ИД) по изпълнително дело № 20248510400031 по описа на ЧСИ М.П. е постъпила сума в размер на 91 522,91 лева, отговаряща на пълния размер на задължението. В резултат на това по искане на ЧСИ П. от 11.01.2024 г. до „Юробанк България“ АД, „Инвестбанк“ АД и „Обединена българска банка“ АД, запорите на сметките на длъжника са вдигнати.

На 23.01.2024 г. е извършена нова справка за актуално състояние на длъжника и на 25.01.2024 г. повторно са изготвени Покана за доброволно 2 изпълнение с изх. № 4761/ 25.01.2024 г. и Постановление за разноски с изх. № 4763/ 25.01.2024 г.

На 05.02.2024 г. от ЧСИ П. отново са изготвени Покана за доброволно изпълнение с изх. № 7120/ 05.02.2024 г. и Постановление за разноски с изх. № 7122/ 05.02.2024 г., заедно с копие от Ревизионен акт № СФД23-РД77189/06.11.2023 г., които са били изпратени до ЧСИ С.Л., per. № 927 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. София, за връчване на длъжника по делегация. На 20.03.2024 г. в кантората на ЧСИ П. е постъпил отговор от ЧСИ С.Л. с вх. № 29448/ 20.03.2024 г., към който е приложена Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 7120/05.02.2024 г., ведно с разписка към нея, на която от П.П. – съдебен призовкар, е отбелязано, че на 28.02.2024 г. е посетил гр. Ботевград и дружеството „А.“ АД не е намерено. Въз основа на това ЧСИ П. е приел, видно от обясненията му по жалбата, че поканата за доброволно изпълнение и постановлението за разноски се считат за връчени на 28.02.2024 г. на осн. чл. 50, ал. 2 от ГПК.

На 12.02.2024 г. по изп. дело № 20248510400031 е постъпила молба с вх.

№ 1547 от „А.“ АД, в която се иска събраните по делото суми да не бъдат разпределяни. В молбата се твърди, че търговското дружество не е получавало документи и съобщения по изп. дело № 20248510400031 по описа на ЧСИ П., вкл. и покана за доброволно изпълнение. Молбата е подадена чрез адв. Н.Н., като към нея не е приложено пълномощно.

На 21.03.2024 г. събраните суми са разпределени и преведени на взискателя и изпълнителното дело е приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК с разпореждане изх. № 20070 от 27.03.2024 г. поради пълно погасяване на задължението.

Н а 09.05.2024 г. в СГС е постъпила жалба от длъжника по изпълнителното дело срещу действията на ЧСИ, която с разпореждане от 10.05.2024 г. на заместник-председателя на СГС е изпратена на ЧСИ М.П. с указания за администрирането й по реда на чл. 436 и сл. от ГПК. Жалбата е регистрирана в кантората на ЧСИ П. с вх. № 46774/13.05.2024 г. До жалбоподателя е изпратено съобщение № 30476/17.05.2024 г. от ЧСИ П. с указния за отстраняване на констатирани нередовности по процесната жалба, като в съдържащото се в съобщението постановление за разноски по изпълнителното дело, съдебният изпълнител се е произнесъл по искането на длъжника за намаляване на приетите за събиране такси и разноски.

Съобщението със съдържащото се в него постановление за разноски е връчено на процесуалния представител на „А.“ АД на 29.05.2024 г.

На 06.06.2024 г. длъжникът е депозирал молба с вх. № 55766/06.06.2024 г. по описа на ЧСИ П., с която в срок са отстранени допуснатите нередовности и се поддържа депозираната жалба.

Жалбата е изпратена от ЧСИ П. на взискателя за становище, но такова не е постъпило в указания срок.

С процесната жалба длъжникът оспорва действията на съдебния изпълнител и възложените му разноски по изпълнението като неправилни и незаконосъобразни и претендира отмяната им.

3

Настоящият въззивен състав намира, че жалба с вх. № 46774/13.05.2024 г. по описа на ЧСИ , подадена от „А.“ АД с ЕИК **** - длъжник по изпълнително дело № 20248510400031 по описа за 2024 г. на ЧСИ М.П., рег.

№ 851 на КЧСИ, в частта с която се обжалват действията на ЧСИ е процесуално недопустима тъй като е подадена срещу действия на съдебния изпълнител, които не подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 475; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Действията на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол са лимитативно изброени в разпоредбите на чл. 435, чл. 463 и чл. 503 от ГПК, а налагането на запор на банковата сметка на длъжника и принудителното събиране на таксите по съдебното изпълнение, не са сред тях. Не е налице хипотезата на чл. 435, ал. 2 т. 3 ГПК - отнемане на движима вещ с налагането на запор върху банкови сметки на длъжника. Тази хипотеза има предвид чл. 521, ал. 1 от ГПК и се отнася до присъдени движими вещи (така: Опр. № 1109 от 28.05.2018 г. по в.гр.д. № 1000/2018 г. на ОС – гр. Пловдив, потвърдено с Опр. № 400 от 21.09.2018 г. по в.ч.гр.д. № 415/2018 г. на АС – гр. Пловдив). Предвид гореизложеното, жалбата, в частта й срещу действията на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК, е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

В останалата част, досежно разноските по изпълнението, жалбата на „А.“ АД е процесуално допустима, но по същество - неоснователна.

Действително, разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК дава право на длъжника да обжалва пред окръжния съд разноските по изпълнението.

Въпросът за реда за упражняване правото на длъжника да иска намаляване поради прекомерност, респ. недължимост на разноските по изпълнителното производство, каквито възражения се излагат в подадената жалба, е разрешен в редица актове на Върховния касационен съд - определение № 403/1.12.2008 г., по ч.гр. д. № 1762/2008 г. на V-то г.о.; определение № 465/29.9.2010 г. по ч.гр. д. № 397/2010 г. на III-то г.о.; определение № 89/27.1.2012 г. по ч.гр. д. № 604/2011 г. на ВКС, IV-то г.о., в които е прието, че длъжникът разполага с процесуалното право да претендира недължимост на разноските пред съдебния изпълнител, а не направо пред съда, като постановеният по искането акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда (в т.см. определение № 170 от 25.03.2011 г. на ВКС по ч.гр. д. № 297/2010 г., IV г. о., ГК).

От приложените към настоящото дело материали по изп. дело № 20248510400031 по описа за 2024 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ , е видно, че по повод депозираната от длъжника „А.“ АД жалба е изпратено 4 съобщение изх. № 30476/17.05.2024 г., получено на 29.05.2024 г., с което последният е уведомен за начислените и дължими по изпълнението такси и разноски, индивидуализирани по основание и размер.

В посоченото съобщение се съдържа произнасяне на ЧСИ М.П. по отношение искането на длъжника за намаляване на разноските по изпълнението, което е обжалвано от длъжника. В жалбата, обаче, не са наведени конкретни оплаквания относно вида и размера на начислените такси по изпълнението, а искането е за отмяната им изцяло като неправилно и незаконосъобразно определени.

С възлагателното писмо за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя е посочил способи на принудителното изпълнение, вкл. и запор на банковите сметки на длъжника. Освен това взискателят е възложил на съдебния изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. определяне на способите на изпълнение, а длъжникът не е заплатил дълга си в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК. Жалбата срещу постановлението от 17.05.2024 г. в частта, в която съдебният изпълнител е отказал да намали начислените такси и разноски по изпълнението е бланкетна – в нея не са посочени никакви пороци на действието на ЧСИ, а юрисконсултското възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство е начислено законосъобразно, като същото е в размер на 100 лв.