Акт от 24.10.2019, Районен съд - Омуртаг

Р Е Ш Е Н И Е

№ 98 24.10.2019 година град Омуртаг

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Омуртаг на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА

Секретар Стела Викторова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 370 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.

108 от ЗС.

Ищците Г.Е.А. и А.М.А., двамата с адрес: ***, действащи чрез пълномощника си адв. С.К.Д. ***, посочват в исковата си молба, уточнена с допълнителни молби, че са съпрузи и в режим на СИО придобили следния недвижим имот, находящ е в с. ***, общ. О., с административен адрес ул. *** № ***, а именно: ДВОРНО МЯСТО, с площ от 800 кв. м., съставляващо УПИ ІІІ-9, в квартал 16 по регулационния план на селото, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ 76 кв. м. Сочи се в молбата, че ответниците били собственици на съседния недвижим имот - УПИ ІІІ-9, в квартал 16 по регулационния план на с ***, общ. О., с административен адрес ул. *** № ***. Твърди се, че ответниците неправомерно и без правно основание завзели и владеели повече от 1/3 от имота на ищците – около 250 квадратни метра и че изградили ограда и стопанска постройка в тази част. Ищците посочват, че многократно правили неуспешни опити да постигнат съгласие с ответниците по въпроса къде минава границата между двата имота и за установяване на същата и описват, че при пристигане на геодезисти на място за трасиране на границата първият от ответниците не ги допуснал в имота си Поради изложеното в искова молба ищците молят да бъде признато за установено по отношение на ответниците правото им на собственост върху описания по-горе недвижим имот, да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението върху неправомерно завладените 250 кв. м. от същия и да бъдат осъдени ответниците да премахнат изградените в имота на ищците ограда и стопанска постройка. В съдебно заседание исковете се поддържат от пълномощника на ищците - адв. Д.. Представени са писмени бележки от адв. Д., в която са изложени подробни съображения относно основателността на исковете. Претендират се и деловодни разноски.

Ответникът Е.Ш.И., с адрес: ***, редовно призован не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Ответникът Н.А.И., с адрес: ***, редовно призована се явява лично и с адв. А.А. ***, който оспорва предявените искове и излага становище, че същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и подробни съображения в подкрепа на същото. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответнцата И. е подала писмен отговор, в който е посочено, че исковете са допустими, но неоснователни. Сочи се в отвора, че с описания в него договор за покупко – продажба на 07.08.2009 г. ответниците закупили подробно описания в отговора недвижим имот, дворно място, представляващо основна част от ПИ с пл. № 9, в квартал 16, по регулационния план на с. ***, общ. О., с площ от 700 кв. м., за което е отреден УПИ ІІІ-9, в квартал 16, по регулационния план на с. ***, общ.

О., с площ от 900 кв. м.. Ответницата И. твърди, че имота били закупен в състоянието му към момента на одобряване на плана със Заповед № 323 от 26.03.1965 г., като границите не били променяни и имота се владеел по старите граници от преде 1965 г., тъй като одобрения през същата година план не бил прилаган. Оспорва се в отговора твърдението, че ответниците местили ограда, изградили стопанска постройка и завзели част от имота на ищците. Уточнено е в отговора, че както имота на ищците, така и и мота на ответниците били неурегулирани и че когато ответниците закупували имота си било представено удостоверение за това от Общ.

О.. Посочено е в отговора, че никой от собствениците на имотите съседни на имота на ответниците не е правил постъпки в сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ за прилагане на действащия към 2001г регулационен план на селото. Сочи се в отговора, че ответниците владеели закупения от тях недвижим имот при граници от преди повече от 50 години, поради което исковите претенции били неоснователни.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е приложен Нотариален акт № 163 от 07.08.2013 г. за продажба на недвижим имот, том ІV, рег. № 3120, дело № 688/2013 г. на нотариус С. Г. с рег.

№ 327 от регистъра на Нотариалната камара, в който е обективиран договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът А. закупил от лицата С.И.М. и Ф.Я.М. следния недвижим имот, находящ се в с. ***, общ. О., а именно: ДВОРНО МЯСТО, за което е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІV-9, 10, в квартал 16 по регулационния план на селото, с площ от 800 кв. м., заедно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 76 кв. м., при граници на имота: улица, УПИ ІІІ-9, край на регулация и УПИ V-11, за сумата от 3 900.00 лева, която била изплатена напълно от купувача на продавачите преди подписване на договора. От приложения по делото заверен препис от удостоверение за сключен граждански брак от 24.09.2005 г., издадено от Общ. О., въз основа на акт за сключен граждански брак № 3 от 24.09.2005 г., е видно, че ищците са съпрузи от 24.09.2005 г., когато сключили граждански брак пред длъжностно лице по гражданското състояние при Кметство с. ***, общ. О.. Следователно описания по-горе недвижим имот е бил придобит от ищците в режим на СИО. В приложената по делото скица № 343/03.08.2018 г. е отразен имота на ищците, находящ се в с. ***, общ. О.. Приложено е и удостоверение за данъчна оценка на имота на ищците. От приложения по делото Нотариален акт № 74 от 07.08.2009 г. за продажба на недвижим имот, том ІІІ, рег. № 3041, дело № 388/2009 г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 от регистъра на Нотариалната камара, в който е обективиран договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът И. закупил от лицата Е.Х.Ш. и Х. З.Ш. следните недвижими имоти, находящи се в с. ***, общ. Омурта и в землището на същото село, а именно: 1. ДВОРНО МЯСТО, представляващо основна част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 9, в квартал 16 по регулационния план на селото, с площ от 700 кв. м., за който е отреден ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІІІ-9, в квартал 16 по регулационния план на селото, с площ от 900 кв. м., заедно с построената в имота ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 60 кв. м., при граници на имота: улица, ПИ ІІ-8, ПИ с пл. № 8, ПИ с пл. № 9 и ПИ ІV-9, 10; 2. НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 040009, извън регулационния план на с. ***, общ. О., с площ от 1 377 кв. м., в местността ***, при граници на имота имот № 040008, имот № 000067, имот № 040010, за сумата общо в размер на 2 810.00 лева, която била изплатена напълно от купувача на продавачите. От приложения по делото заверен препис от удостоверение за сключен граждански брак от 18.10.2018 г., издадено от Общ. О., въз основа на акт за сключен граждански брак № 0002 от 06.05.1990 г., се установява, че ответниците са съпрузи от 06.05.1990 г., когато сключили граждански брак пред длъжностно лице по гражданското състояние при Кметство с. ***, общ. О.. Следователно описания по-горе недвижим имот е бил придобит от ответниците в режим на СИО. В приложената по делото скица № 498/12.11.2018 г. са отразен имота на ответниците, находящ се в с.

***, общ. О.. Приложено е и удостоверение за данъчна оценка на същия имот. С приложеното по делото удостоверение изх. № 176/03.08.2009 г., издадено от Общ.

О., се удостоверява, че ПИ ІІІ-9 и ПИ ІV-9, 10, в квартал 16 по плана на с. ***, общ. О. одобрен със Заповед № .32/26.03.1965 г., не са урегулирани и не са дължими обезщетения съгласно § 6 от ПР на ЗУТ. Приложен е Протокол за трасиране, означаване и координиране поземлен имот 501.9 по кадастралната карта на с. ***, общ. О. от 17.09.2013 г., в който е налична скица на имот ІІІ-9, но протокола не съдържа подписи на правоспособно лице и заинтересовани лица, както и данни на собствениците. По делото като свидетели са разпитани водените от ищцовата страна Ф. Х. и К. А. и водените от ответната страна М. Я. и М. М.. Св. Х. заявява, че от 1981 г. в продължение на много години била кмет на с. ***, общ. О.. Заявява, че познавала имотите на страните и описва, че имота на ищците първоначално бил собственост на физическо лице, което построило къщата в същия, но след като това лице катастрофирало, поради негови задължения имотът преминал в собственост на общината и там се помещавала здравната служба на селото. Свидетелката сочи, че нейният син закупил този имот през 2009 г., като дворното място било с площ от 8 ара, а впоследствие синът й га продал на ищците. Свидетелката заявява, че къщата в имота на ответниците била построена преди тази в имота на ищците и че лицето, от което ответниците закупили имота преместило оградата на същия към съседния имот, понастоящем собственост на ищците, още по времето, когато този имот бил общинска собственост и в него се помещавала здравната служба на селото. Твърди, че до преместването на оградата тя била перпендикулярно спрямо улицата, а след това по диагонал. Св. А. заявява, че познавал страните и техните имоти в с. ***, общ. О. и че от две – три години косял имота на ищците. Свидетелят е категоричен, че ответниците не са местили оградата между двата имота и че същата е била поставена така, както е и към момента. Св. Я. посочва, че познавал страните и че от 1979 г. до 1983 г. бил секретар на Кметство с. ***, общ. О., а от 2003 г. до 2015 г. бил кмет на същото село. Заявява, че знаел имотите на страните, като уточнява, че като кмет поддържал имота на ищците, тъй като бил на общината. Описва, че в имота на ответниците имало построени отдавна - от предишен собственик, една къща и малък сайвант, който свидетеля определя като навес, тъй като нямал стени и не представлявал сграда. Свидетелят е категоричен, че през годините никой – нито настоящите собственици, нито предходните собственици, не е местил оградата между двата имота, която била от бетонни стълбчета и оградна мрежа и бала поставена по диагонал спрямо улицата. Св. М. посочва, че познава страните и имотите им, като уточнява, че ищците закупили бившето здравно заведение, което преди това било закупено от св. Х. за дъщеря й, а впоследствие било продадено на ищеца А.. Заявява, че след като общината продала имота на физическо лице продавачът искал парцела да се урегулира, но не се установило да има протокол от заседание на общински съвет и да са платени обезщетения и парцела не бил урегулиран. Свидетелят заявява, че в имота на ищците била обособена здравна служба през 1976 г. – 1978 г. и че водил децата си за имунизации там ката е категоричен, че оградата между имотите на ищците и ответниците още тогава била поставена на същото място, където се намирала и сега и че не била местена.

По делото е извършена съдебно – техническа експертиза, според заключението по която на място границата между УПИ IV- 9,10 в квартал 16 по регулационния план на с ***, общ. О. и ПИ с пл. № 9, за който е отреден УПИ III-9, в кв. 16 по регулационния план на с. ***, общ. О. е по кадастралната граница между двата имота, която не била идентична с границата предвидена по регулация в действащия план на селото. Посочено е в заключението, че регулация по отношение на УПИ IV- 9,10 в квартал 16 по регулационния план на с. ***, общ. О. и по отношение на ПИ с пл. № 9, за който е отреден УПИ III-9, в квартал 16 по регулационния план на с. ***, общ. О., е частично приложена, но предвидената по плана регулация по отношение на границата между двата процесии имота не е приложена. Според заключението част от УПИ IV- 9,10 в квартал 16 по регулационния план на с ***, общ. О. - с площ 263 кв. м. оцветена в червено на приложената към заключението скица, се владее от ответниците, а част от имота на ответниците - с площ 7 кв. м. оцветена в жълто на приложената скица, се владее от ищците и е налице изградена стопанска постройка от ответниците в ПИ с пл. № 9, за който е отреден УПИ III-9, в квартал 16 с площ 32 кв. м., като част от същата - около 8 кв. м., попада в „завзетата“ от ответниците част от УПИ IV-9,10 в квартал 16. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението като уточнява, че е допусната техническа грешка на стр. 2 от заключението по отношение на годината, в която е издадена заповедта за одобряване на регулационния план на селото, а именно Заповед № 323/26.03.1965 г. Описва как точно са разположени на място границите на имотите на ищците и ответниците и посочва, че последните владеят имота си по кадастрална карта и че регулацията по ЗУТ не е приложена.