Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20194 от 26.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8942/2026
Вид
Определение № 20194
Подписан
26.09.2026
В сила
26.09.2026
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, Ина Емилова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 ал.1 т.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.10 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.10 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20194 гр. София, 26.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Ина Ем. Костадинова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508942 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от В. Л. С. в лично качество и като майка и законен представител на К.Н.К., малолетна, срещу определение № 28715/07.08.2026г. по гр.д. № 22528/2026г. на Софийски районен съд , ГО, 37 състав.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молба за защита подадена от жалбоподателката по ЗЗДН и е прекратил производството по делото.

Възраженията в жалбата са, че първоистанционният съд неправилно е приел, че молбата за защита е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН и неправилно е прекратил производството по делото като недопустимо. Моли определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице и което има правен интерес от обжалването срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Пред Софийския районен съд е молба за защита от домашно насилие от В. Л. С. в лично качество и като майка и законен представител на К.Н.К., малолетна срещу Н. О. К. с вх. № 249493/07.08.2026г. и по която е образувано гр.д. № 22528/2026г. по описа на Софийски районен съд, БО, 37 състав. В молбата акта за насилие, който е описан като извършен от ответника спрямо ищците е на дата 15.03.2026г. т.е. пет месеца преди подаването на молбата пред Софийски районен съд.

Съгласно чл. 10 ЗЗДН, молбата или искането за защита се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от 6 месеца. В 1 настоящият случай несъмнено молбата е депозирана в районния съд извън тримесечния срок,но в 6-месечния такъв.

На първо място, първоинстанционният съд, след като е счел, че не е спазен тримесечния срок по чл.10 ал.1 от ЗЗДН е следвало да даде указания до молителя за изложение на обстоятелства, които имат извънреден обективен характер за неспазване на тримесечния срок и едва след това да извършва преценката за допустимостта на производството с оглед цитираната разпоредба.

В случая обаче, същественото е, че в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, е още същия ден молителката е подала жалба в 5 РПУ за извършения акт на домашно насилие, описан и в сезиращата съда молба и е направила изрично искане за изискване от 5 РУ на МВРСофия на преписката по подадена от нея молба с вх. № 229000-5712/15.03.2026г. т.е. в случая е налице индиция, че е налице хипотезата по чл.10 ал.2 от ЗЗДН, според която срокът по ал. 1 /на чл.10/ не се смята за пропуснат, когато молбата до съда е подадена чрез общината, кметството или органите на Министерството на вътрешните работи.

Едва след като изиска и се запознае със съдържанието на молбата/жалбата с вх. № № 229000-5712/15.03.2026г., съдът би могъл да извърши преценка дали тя касае идентичен случай и налице ли е основание за прекратяване на производството на основание чл.10 от ЗЗДН.

Предвид изложеното, изводът на първоинстанционният съд, че молителката не е спазила срока по чл.10 ал.1 от ЗЗДН е незаконосъобразен и преждевременно направен, преди съдът да изпълни служебните си задължения по движение на делото, респ. даване на указания за отстраняване нередовности, поради което и определението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 28715/07.08.2026г. постановено по гр.д. № 22528/2026г. на Софийски районен съд , ГО, 37 състав, с което производството по делото на основание чл.10 ал.1 от ЗЗДН е прекратено и ВРЪЩА делото на първоистанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2