Решение № 1500 от 25.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1500 гр. Варна, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

И.нка Д. Дрингова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100501861 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 55819/12.08.2022г. от Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“-гр. Суворово, БУЛСТАТ 000082944, представлявано от директора Д.Т. Д., чрез мл.адв. И. Д., срещу Решение №

2242/07.07.2022г. по гр.д. № 20223110104956/2022г. на 40-ти състав на ВРС, с което е признато, на осн. чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ за незаконно уволнението на Д. Р. К., ЕГН **********, извършено на основание чл.328 ал.1 т. 5 от КТ със Заповед № РД06163/18.02.2022г. на Началника на Регионално управление на образованието – Варна, считано от 18.02.2022 г. и е отменена заповедта, с която е наложено, възстановен е на осн. чл. 344 ал.

1 т. 2 от КТ Д. Р. К., ЕГН ********** на заеманата от него преди уволнението длъжност „Директор” в Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, обл. Варна; на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, обл.

Варна, Булстат: 000082944 е осъдено да заплати на Д. Р. К., ЕГН ********** сумата от 2000 лв . /две хиляди лева/, представялваща направените от него в производството пред ВРС разноски за адвокатско възнаграждение и на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Суворово, обл. Варна, Булстат: 000082944 е осъдено да заплати в полза на държавата и бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 160 лв. /сто и шестдесет лева/ - дължима държавна такса.

Въззивникът изразява становище за това, че обжалваното решение е неправилно, 1 незаконосъобразно, постановено без да е направен съвкупен анализ на доказателствения материал, то е немотивирано и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила.

Неправилен е изводът на ВРС, че към датата на издаване на уволнителната заповед К. е била член на ръководството на национален синдикален орган- Председател на СО „Образование и наука"-област Варна към Синдикат „Спартак" и ползва сииндикална закрила по чл. 333, ал. 3, предл. 3 от КТ.

Съгласно длъжностната характеристика, връчена на К. на 04.11.2021г. за длъжността, която заема-Директор на СУ, той се явява орган на управление и контрол, прилагащ държавна политика в областта на предучилищното и училищното образование. Той ръководи и отговаря за цялостната дейност на образователната институция и в тази своя функция сключва, изменя и прекратява трудовите договори, като работодател, в съответствие с КТ, а неговият трудов договор се сключва и прекратява от по-горния спрямо работодателя орган-РУО-Варна. К. обаче недобросъвестно, съгласно разпоредбата на чл.

125 от КТ не е уведомил РУО –Варна за това кога е приет за член на Синдикат „Спартак“ и съответно е избран за председател на Синдикалната организация „Образование и наука“област Варна при Синдикат „Спартак“. Към датата на уволнението и до подаване на въззивната жалба в РУО-Варна няма постъпила информация за датата, на която К. е избран за Председател на СО и на коя дата този негов избор е утвърден с решение на УС на синдиката. Защитата на К. е изкуствено въведена, за да бъде поставен РУО-Варна в условията на нарушител. Всички документи, свързани със закрилата-удостоверения и др. са антидатирани и целят обслужване на тезата на ищеца. Отрича, началникът на РУО-Варна да е действал при уволнението при злоупотреба с права и в нарушение на принципа на добросъвестност, като правото на защита на ответника, настоящ въззивник е било нарушено от ВРС.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д.

Р. К. ЕГН ********** от гр. Суворово, чрез адв. К. Г., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

В с.з. на 25.10.2022г. въззивното СУ „Никола Йонков Вапцаров“-гр. Суворово, чрез адв. Алб.П. поддържа въззивната си жалба, а въззИ.емият Д. Р. К., чрез адв. Кр.Г.-писменото си становище, поддържано и в подадените писмени бележки по спора № 25718/03.11.2022г.

ВОС констатира следното:

В исковата си молба ищецът Д. Р. К., чрез адв.Кр.Г. излага, че с влязло в сила на 01.11.2021г. решение № 1000/01.06.2021г. по в.гр.д. № 1010/2021г. на ВОС-ГО, 5-ти състав е 2 било признато за незаконно уволнението му, извършено със Заповед № РД-0765/26.10.2020г. на началника на Регионален инспекторат по образованието-Варна и е той е бил възстановен на заеманата до уволнението длъжност-„директор“ на СУ „Н.Й.Вапцарив“гр. Суворово, обл. Варна. На 04.11.2021 г., с оглед издадената Заповед № РД 061326/04.11.2021г., след надлежно подадено заявление.

Със Заповед № РД-131/10.02.2022г. на Началника на РУО-Варна, в училището е назначена проверка, за резултатите от която е бил съставен КП № КМОД 11-36/18.02.2022г. , на експерт от РУО-Варна, оспорен от страната по съдържание и по същество, връчен му на 18.02.2022г. По повод на извършената проверка, със Заповед № РД 06-162/17.02.2022г. на Началника на РУО-Варна, връчена на 18.02.2022г. на Директора Д. К. са дадени задължителни предписания, които поради настъпилото уволнение, не е изпълнил.

Уволнителната заповед препраща също и към доклад № 80- 62/18.02.2022г. и жалба № 94168/09.02.2022г., подадена в РУО-Варна. Без да са му искани обяснения по реда на чл. 193 от КТ се е пристъпило към уволнение. Не му е била предоставяна и методическа подкрепа, на осн. чл. 9 ал. 1 и сл. от Правилника за устройството и функциите на РУО.

Преди уволнение, още със заявление № 94-1098/03.11.2021г., подадена в РУО-Варна, ищецът е декларирал закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ, като член на ръководен изборен синдикален орган, изграден на териториален и отраслов принцип-Председател на СО „Образование и наука“-област Варна към Синдикат „Спартак“. Преди връчване на уволнителната заповед Началникът на РУО-Варна е поискал от К. да попълни декларация, заведена с вх.№ 0613-65/18.02.2022г. в РУО-Варна, в която К. е декларирал закрила по чл.

333, ал. 3 от КТ. Поискано е било деклараторът да представи документ-удостоверение от Синдикат „Спартак“, което е било изпратено и представено от Синдиката на 18.02.2022г. и заведено с вх.№ 18-55/18.02.2022г. в РУО-Варна. Въпреки декларираната закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ, Началникът на РУО-Варна е уволнил К.. Още същият ден последният е входирал нарочно искане да бъде отменена уволнителната заповед и възстановен на работа, но без положителен за него резултат.

Поискал е от съда да бъде отменено незаконното уволнение и възстановен на заеманата до уволнението длъжност, ведно с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“-гр. Суворово, обл. Варна, представлявано от директора Д.Т. Д., чрез мл.адв. И. Д., като излага съображения за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че Д. Р. К. е бил в трудово правоотношение със СУ, като е заемал длъжността „директор“ до 18.02.2022г., когато е било прекратено, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на качества на работника или служителя за ефективното изпълнение на работата. Не е спорно също така ,че със заповед № РД-07-65/26.10.2020г. е било прекратено и преди това трудовото му правоотношение, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, че цитираната заповед е била отменена от съда и, че от 04.11.2021г. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност, след подадено заявление и явяване да заеме длъжността „директор“ на СУ „Никола Йонков Вапцаров“-гр. Суворово. Оспорват се всички наведени други 3 твърдения на ищеца. Исковите претенции са неоснователни и се моли да бъдат отхвърлени, с присъждане на сторените разноски.

Липсата на качества на директора Д. К. да изпълнява заеманата от него длъжност е установена в периода, начиная от 04.11.2021г. до 10.02.2022г.-датата на проверката, инициирана със Заповед № РД-131/10.02.2022г. Извършените в периода проверки са установили невъзможност директорът да създаде организация и извършва последващ контрол за присъствието на учениците, обучаващи се в електронна среда от разстояние и присъствено, както и за установяване на броя на учениците в Национална електронна информационна система за предучилищно и училищно образование /НЕИСПУО/. Не е в състояние да организира контрола на процесите на планиране, администриране и организиране на образователния процес, като се достига до разминаване на броя на учениците в електронния дневник и действително отразеното в НЕИСПУКО. На 11.02.2022г., при проверка за посещаемост на учениците е установено ,че само 15% са присъствали, а директорът не е дал обяснение за отсъствието на 85% от тях. Той не притежава качества като ръководител, при издаване на заповеди да съобразява срокове и планира провеждането на учебни часове. Липсва му съобразителност, като конкретно посочени заповеди, не са връчени на вписаните в тях лица за сведение и изпълнение. В периода не е създал и актуализирал заповеди и вътрешни правила за обучение, възпитани и труд на персонала в условията на епидемична обстановка. Не е създал и въвел в Правилник за вътрешния ред конкретните правила и задължения на персонала за провеждане на обучение в електронна среда от разстояние. Не е създал и издал заповед за запознаване на педагогическия и непедагогическия състав с Етичен кодекс на училищната общност и Етичния кодекс на работещите с деца и те не са публикувани в сайта на училището. В следствие на това се е стигнало до създаването на звукозапис на 07.02.2022г. в електронна среда ТИЙМС в часа по руски език от акаунта на Г.И.-учител в училището, на който учениците са станали свидетели. Поради липса на управленски качества Д. К. не е създал организация за обучение на персонала за работа в платформата ТИЙМС. Оспорва се, че ръководителят на РУО не е оказал методическа подкрепа на директора. Относно твърдението, че е допуснато нарушение на чл. 333, 3 от КТ, е посочено, че към 18.02.2022г.

Д. К. не е уведомил РУО кога е бил приет за член на Синдикат „Спартак“ и за датата на която е бил избран за председател и кога този избор е утвърден от с решение на УС на Синдиката. По тези съображения, работодателят оспорва твърденията на ищеца, че е избран за председател на Синдиката и изборът му е утвърден с решение на УС. Налице е недобросъвестно упражняване на права и задължения от негова страна по чл. 8от КТ. Няма недобросъвестно поведение от страна на работодателя-Началника на РУО-Варна при прекратяване на трудовото правоотношение, без искане на разрешение по чл. 333, ал. 3 от КТ.

Моли се да бъдат отхвърлени предявените от Д. К. искове, както и за присъждане на разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

4

Не се спори между страните и се установява от представените пред ВРС доказателства, че между РИ на МОН-Варна и Д. Р. К. е било налице от 06.07.1998г. валидно трудово правоотношение, по силата на което последният е заемала длъжността Директор на СОУ „Н.Й.Вапцаров“-гр. Суворово.

След уволнение, с влязло в сила на 01.11.2021г. решение № 1000/01.06.2021г. по в.гр.д. № 1010/2021г. на ВОС, уволнението е било признато за незаконно и Д. Р. К. е бил възстановен на заеманата от него до уволнението длъжност-Директор.

На 03.11.2021г. Д. Р. К. е подал заявление до Началника на РУО-Варна, с което, позовавайки се на влязлото в сила решение на ВОС е поискал да бъде възстановен на работа и е заявил, че ще се яви на 04.11.2021г. в СУ „Н.Й.Вапцаров“-гр. Суворово. Уведомил е работодателя си и за това, че към момента е член на ръководен изборен синдикален орган, изграден на териториално и отраслово ниво-Председател на СО „Образование и наука.област Варна към Синдикат „Спартак“.