Решение № 4214 от 08.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4214 гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110143586 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно субективно съединени искове с правно основание по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС.

Ищците И. Т. М. и И. В. М. са предявили срещу ответницата П. В. П. искове за признаване на установено по отношение на последната, че са придобили по давностно владение собствеността върху притежаваната от ответницата ½ част от ===, находящ се в ==========, с идентификатор: ======, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 47,87 кв.м., с принадлежащо избено помещение №28, с полезна площ 3,24 кв.м., ведно с 2,2622 % ид.ч. от сградата, заедно със съответно право на строеж върху терена, при съседи: на жилището: от север ап. №30, от юг ап. № 28, от изток тревна площ, отгоре таван и отдолу ап. №25, на избеното помещение - от север коридор, от юг коридор, от изток мазе №30 и от запад коридор.

Твърди се в исковата молба, че ищецът И. М. и ответницата П. са сключили брак на 31.07.1988 г., с == на НС ===. Във връзка със сключения брак и с оглед съвместното им съжителство, те закупили процесния апартамент чрез договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, като договорът е бил сключен на 05.03.1992 г., в гр. София между подп. инж. =====, началник на КЕ и ГЖЧ, от една страна, и от друга И. Т. М. и П. В.

М.. Сочи се, че имотът бил закупен за сумата от 10 051 лева, заплатена към момента на подписване на договора от И. М., като той е използвал личен кредит в размер на 5000 лв. Останала част от цената на имота била покрита отново от М., който взел назаем 5000 лв. от негов колега и приятел. Сочи се, че владението върху имота е предадено въз основа на договора и от сключването му съпрузите И. М. и П. М. /понастоящем П./ започнали съвместен живот в процесното жилище. През м. юни 1993 г. П. М. напуска процесното жилище поради разрив в отношенията между съпрузите. Впоследствие, с решение ===ския районен съд от 28.10.1993 г., влязло в законна сила на 06.12.1993 г., бракът между двамата бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен. Със съдебното решение ползването на семейното жилище в г==== било предоставено на И.

1

М..

Излага се, че след като ответницата напуснала процесния апартамент през м. юни 1993 г., ищецът започнал да владее целия апартамент, като още същата година сключил брак с втората ищца - И. В. М., като семейството ползва апартамента като семейно жилище заедно с родената от брака им дъщеря. В този период, продължил над 30 г., двамата извършили редица необходими и полезни разноски за имота, включително заплащане на дължимите данъци и такси към МДТ. Извършвали и ремонтни дейности в апартамента. През м. 04.2021 г. ответницата отправила до ищеца покана за заплащане на наем за ползваната нейна ½ част от имота.

Ищците твърдят, че владеят процесния имот повече от тридесет години, като и двата елемента на придобивната давност са осъществени. Сочат, че в случая е приложима на общо основание презумпцията на чл. 69 ЗС. Считат, че в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС, т.е. този от съсобствениците, който упражнявал фактическата власт върху чуждите идеални части, е възможно да превърне с едностранни действия държането им във владение. Намират, че ищецът М. го е осъществил в случая, доколкото самостоятелно е владял процесния имот и не е допускал ответницата до същия. Сочат, че владението им през този повече от 30годишен период е било непрекъснато, не им е било отнето от трето лице, било е несъмнено и спокойно, доколкото не са били повдигани каквито и да било спорове по негово отношение. Считат, че е било и явно по отношение на ответницата. Поради тези и останалите изложени съображения молят предявеният иск да бъде уважен.

Претендират разноски.

В срочно постъпил отговор ответницата оспорва основателността на предявените искове. Признава факта, че с ищеца са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение по гр. д. № 132/ 1993 г. на PC - ===. Не оспорва и факта, че имотът е придобит по време на брака помежду им, като с решението за развод, по споразумение между страните, е бил предоставен за ползване на ищеца. Оспорва твърдението в исковата молба, че апартаментът бил закупен изцяло с лични средства на ищеца, като счита въпроса за ирелевантен за спора. Признава и факта, че напуснала семейното жилище кратко време преди развода. От прекратяването на брака им до 2020 г. сочи, че не се е чувала с ищеца и не са поддържали никакъв контакт. Сочи, че през 2020 г. ищецът отишъл в с. Стряма, за да потърси ищцата, но там открил нейната сестра, тъй като П.

П. от 10 години живеела в чужбина. Ищецът обяснил на сестрата на ответницата, че иска да закупи дела на ответницата от процесния имот, за да го прехвърли на дъщеря си. Малко след това бившите съпрузи се свързали по телефона, като се разбрали П. да прехвърли на М. собствената й ½ идеална част срещу цена, която трябвало да бъде определена от оценител. Тъй като около една година след разговора не били предприети никакви действия от страните, 2021 г. ответницата изпратила писмена покана до М.. Сочи, че ищецът в нито един момент не е оспорвал притежаваната от ответницата ½ част от имота. Сочи, че след прекратяването на брака, ответницата не е искала достъп до апартамента, тъй като още със споразумението по делото за развод страните се разбрали, че ищецът ще го ползва, а и тя живеела в чужбина от много години. Твърди обаче, че по никакъв начин ищецът не е показал/манифестирал пред ответницата, че е престанал да държи идеалните й части от апартамента и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Счита, че съпругът, който живее в семейното жилище на основание предоставено право на ползване на семейното жилище, следва да демонстрира явно и категорично по отношение на бившия си съпруг, че променя намерението си и започва да владее за себе си, каквито действия 2 ищецът не е осъществил. Относно претенцията на ищцата М. сочи, че не я познава и никога не я е виждала, поради което намира, че не са осъществени признаците на владението, съответно хипотезата на придобивна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът като прецени по реда на чл. 12 ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на предявения иск, в тежест на ищците е да установят правото си на собственост върху описания имот, придобито на основание давностно владение – упражняване на фактическа власт върху имота, което законът свързва с владеене /непрекъснато, спокойно и явно с намерение да го свои/, изтеклия период от поне 10 години на непрекъснато упражняване на фактическата власт, както и че са манифестирали пред ответницата, че са започнали да държат идеалните й части от имота за себе си с намарение да ги своят.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 24.12.2023 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 15.02.2024 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че: ищецът И. М. и ответницата П. П. са сключили граждански брак на 31.07.1988 г., който е прекратен с решение от 28.10.1993 г., постановено по гр. д. № 132/1993 на РС ===, влязло в сила на 06.12.1993 г.; че процесният имот е придобит от страните по време на сключения между тях брак с договор от 05.03.1992 г.; че с решението за прекратяване на брака процесният имот е предоставен за ползване на ищеца И. М.; че ответницата е напуснала процесния имот през м. юни 1993 г.; че през м. април 2021 г. ответницата е изпратила до ищеца покана за заплащане на наем за ползването на собствената й ½ част от имота.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените като безспорни факти за доказани. Същите се установяват и от приетите по делото доказателства: договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредба за държавните имоти от 05.03.1992 г.; решение от 28.10.1993 г., постановено по гр. д.

№ 132/1993 на РС ===, влязло в сила на 06.12.1993 г.; покана от м. април 2021 г., с която ответницата кани ищеца да й предостави реален достъп до притежаваната от нея ½ част от имота, респ. заплащането на наем за ползването на тази част.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак между И.

Т. М. и И. В. Т.а, се установява, че ищците са в граждански брак, считано от 23.04.1994 г.

Събрани в производството по делото са гласни доказателствени средства чрез разпита на трима свидетели. От показанията на свидетеля ===== – приятел на ищеца, се установява, че И. М. живее в процесния апартамент от момента на придобиването му през 1992 г. Първоначално там живеела и ответницата, но за кратко – докато двата се разделили през 1992 г. През есента на 1992 г. ищецът заживял в процесния имот с ищцата И. М.. Сочи, че ответницата преди около 12-13 години е искала достъп до имота, но ищецът И. М. не я е допуснал. Пред свидетеля ответницата П. П. никога не била изявявала каквито и да е претенции относно имота, като казвала че ищецът си е платил за имота и е поел разходите за него. Споделя за среща между ищеца И. М. и сестрата на ответницата при тяхна обща роднина в === през 2021 г., след което ищецът получил нот. покана от ответницата. Свидетелства, че през годините ищецът правил редица ремонти в имота.

От показанията на свидетеля === – съсед, живеещ на ===== на процесния жилищен блок. Сочи, че с ищеца имали по-чести контакти до преди 2-3 години, от 3 когато ищците не пребивават на адреса, тъй като понастоящем там живеела дъщеря им, заедно с нейния съпруг и дете. Свидетелят сочи, че се нанесъл в жилищния блок през 2006 г., към който момент в процесния апартамент живеели двамата ищци.

Заявява, че не е виждал и не познава ответницата П. П.. Споделя, че през годините И.

М. правил редица ремонти в процесния имот.

Разпитана в производството е и свидетелката === – сестра на ответницата. Сочи, че нейната сестра живяла в София преди около 30 – 40 години, докато се разделила с ищеца И. М., след което не е ходила в имота. Сочи, че след раздялата им, бившите съпрузи не са поддържали никакъв контакт – нито по телефона, нито на живо. Заявява, че сестра й живее повече от 20 години в чужбина. Сочи, че пред 2-3 години срещнала ищеца И. в дома на общ роднина в с. Стряма, като той я помолил да предаде телефонния му номер на ответницата, за да се свърже с него и да се разберат за апартамента. Свидетелства, че предала телефонния му номер на сестра си, като ответницата й споделила, че се свързала с ищеца. Свидетелката не знае за провеждан преди това разговор между страните, в който нейната сестра да е искала достъп до имота. Сочи, че до момента, в който И. предал телефонния си номер на свидетелката, за да го предаде на сестра си, бившите съпрузи нямали никакъв контакт, не знаели дори телефонните си номера.

Съдът кредитира свидетелските показания, като счита същите за пълни, логични и непротиворечиви – както помежду си, така и с останалите събрани в производството доказателства. Показанията на свидетелите ===== и =====, в частта, в която свид.

===== сочи, че преди 12-13 години ответницата искала достъп до имота, но такъв не й бил осигурен от ищеца, не противоречи на показанията на свид. =====, която заявява, че такъв случай не й е известен.

Други относими доказателство в производството не са събрани. Представените документи за платени МДТ не са относими. Съдът споделя трайната практика на ВС и ВКС, че владението следва да се манифестира по отношение на собственика и носителя на вещни права върху имота, а не по отношение на държавните органи и местната администрация.