Решение № 3141 от 09.05.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

09.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3538 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Л.И. *** твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 19.07.2014г. са й причинени телесни увреждания.

Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС Х.Х.Т..

Ищцата е била пътник в автомобила. В резултат на описаното ПТП тя е получила травми на меките тъкани на лицето, счупване на носните кости, сериозни лицево-черепни травми, счупване на горната челюст, счупване на двете орбити. Претърпява операция на челюстта. За два месеца се хранела само пасирана храна и течности. Продължава да диша затруднено през носа, спи с отворена уста, хърка. Като последица от мозъчното сътресение понякога се чувства дезориентирана, с разфокусирано зрение. Не може да се съвземе от стреса, страхува се да излиза сама от вкъщи.

Ищцата сочи, че увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие от 17.07.2014г. до 16.07.2015г., валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 50 000лв., ведно с лихвата от деня на увреждането. Процесуалният й представител претендира за разноски.

Ответникът З.К.„Л.И.” АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличие на вина у водача на МПС, тъй като образуваното срещу него наказателно производство е било прекратено, като едно от основанията за това било несъставомерност на деянието. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Алтернативно, прави възражение за съпричиняване, като счита че ищцата има изключителната вина за настъпване на вредоносните последици, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан. Отделно е и майка на водача на увреждащото МПС. Намира размера на иска за прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в страната.

Претендира за разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.07.2014г. около 19,42ч. по автомагистрала Тракия се е движел л.а. „Мицобиши Шогун“ с ДК№ ********, управляван от Х.Х.Т.. Скоростта му била около 122 км/ч. Като пътник в автомобила на задната седалка в ляво е пътувал ищеца, майка на водача. В автомобила пътували и още две пътнички. В района на км. 351 в участъка за изхода за гр.Българово, телефонът на водача позвънял. Той си отклонил вниманието от пътя, за да погледне телефона. Когато отново върнал погледа си върху пътя установил, че е много близо до мантинелата, вляво от него. Тогава рязко завъртял волана, за да насочи автомобила в противоположната посока. МПС поднесло, водачът загубил контрол върху него. Автомобилът напуснал пътното платно, преминал през аварийната дясна лента и се ударил в мантинелата. Скъсал част от мантинелата , скъсал част от оградата, обърнал се на лявата си страна и преустановил движението си . След инцидента ищцата била хоспитализирана в МБАЛ Бургас.

Назначената по делото съдебно медицинска експертиза с вещо лице специалист по орална хирургия установява, че в резултат на ПТП ищцата е претърпяла следните увреждания : сътресение на мозъка, кравонасядане и разкъсно-контузни рани по лицето /двустранно около слепоочната област/, счупване нагорната челюст с раздробяване на орбитите-подове и литерални страни в дясно, счупване на дясната ябълчна кост, счупване на сравния израстък на долната челюст в ляло, счупване на носните кости, травматичен кръвоизлив в горночелюстите синуси, сфеноидален синус и етмоидални клетки. На ищцата била извършена оперативна интервенция – репозиране на горната челюст, яблъчната кост в дясно и орбитата в дясно и долната челюст и фиксиране чрез метална остеосинтеза, ревизия на раните и хирургичен шев. В след оперативния период на ищцата е била необходима чужда помощ за обгрижване при хранене, тоалетни необходимости , което е причинило известен дискомфорт през оздравителния период. Според вещото лице при счупване на лицевите кости се изпитват силни болки с по-голяма интензивност, отколкото в други анатомични области на човешкото тяло. От медицинска гледна точка зарастването на счупените кости трае около 3 месеца, в случай че не настъпят възпалителни изменения.Според вещото лице счупването на носните кости, костите на очната орбита, както и кръвоизливите в горночелюстните синуси не изключват като последствие от травмата да са налице смущения при дишането по време на сън, нарушено зрение и могат да бъдат в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, въпреки изминалото време от инцидента. Пълно възстановяване на челюстните кости няма да има. Синтезата ще остане завинаги, защото последващото изваждане е много травмиращо и рисково. По отношение на твърдяното двойно виждане вещото лице счита, че то се появява в следоперативния период, но след това отшумява. Според него обективни данни за такива последици към настоящия момент липсват.

Назначената по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза, с вещо лице съдебен медик и вещо лице специалист по автотехнически експертизи, е категорична, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. При фиксирано тяло с поставен предпазен колан ищцата не би политнала напред и надясно и не би получила установените при нея увреждания. Тези увреждания са получени при удар на лицето в части от интериора на автомобила.

Св.Х.Т., съпруг на ищцата, установя, че видял съпругата си в деня след катастрофата.

Била в окървавено лице, подуто, с разместена челюст, носът-подут и изкривен, едната скула-хлътнала навън, окото й- окървавено. Тъй като операцията била сложна, се наложило да се извърши в частна клиника. След операцията съпругата му трудно говорела, хранела се в течности и пюрета. Сега се върнала нормалната й физиономия, но продължава да има проблеми с очите, не може да се фокусира, но не е посещавала лекар. Отказва да шофира и да се вози в автомобил, изпитва страх от това. Според свидетеля ищцата има остатъчни проблеми на носа с дишането и обонянието. Лекуващият лекар обяснил, че обонянието ще се възстанови след около 2 години след операцията.

Срещу водача на МПС е било образувано наказателно производство по чл.343 ал.1 б.б във вр. с чл.342 ал.1 от НК за виновно нарушаване на правилата за движение по пътищата и причиняване на телесна повреда на пострадало лице Л.Т.. С постановление от 26.11.2014г. досъдебното производство е прекратено поради несъставомерност на деянието. Наблюдаващият прокурор е установил, че няма основание за повдигане на обвинение срещу водача Х.Т., тъй като на две от пътничките е причинена лека телесна повреда, а пострадалата със средна телесна повреда е майка на водача и не е подала тъжба за възбуждане на наказателно производство срещу него.

Причинените от деянието имуществени вреди не са в размер, който да обуславя съставомерност на същото.

Автомобилът е имал сключена ЗЗГО при ответника по полица № 22114001879384 покриваща 17.07.2014г.- 16.07.2015г., вкл. и датата на ПТП – 19.07.2014г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на изслушаните две съдебни експертизи – медицинска и комплексна автотехническа и медицинска, съдът приема, че е налице пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите травматични увреждания на ищцата.

Същите са й причинили болки и страдания. Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищцата по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата. Водачът на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата като е ползвал телефон по време на управление на МПС , което се е движело със скорост в рамките на максимално разрешената за магистрален път, в резултат на отклоняване на вниманието си към телефона е загубил контрол върху управлението на автомобила, който е излязъл извън пътя, мантинелата и оградата и се е обърнал странично. Нарушени са разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2 и на чл.104а от ЗДвП.

Обстоятелството че прокуратурата не е образувала наказателно производство срещу водача на МПС Х.Т. не означава, че той не е имал противоправно и виновно поведение, в резултат на което е реализирано процесното ПТП. Причината прокуратурата да не повдигне обвинение за престъпление от общ характер е липсата на съставомерност на деянието по см. на НК – липсва причинена средна телесна повреда за деяние, което се преследва по общия ред, липсват значителни имуществени вреди. Освен това, постановлението на прокуратурата не е задължително за настоящия граждански съд, който следва самостоятелно да изясни механизма на настъпване на ПТП, деянието, противоправността му, вредите за пострадалата и причинно-следствената връзка между деянието и вредите. Вината на водача се презумира до доказване на противното.

Въз основа на заключението на комплексната СМАТЕ съдът счита, че ищцата е имала поведение, което е довело до съпричиняване на увреждащия резултат – същата не е пътувала с предпазен колан. В резултат е получила увреждания по лицевата част на главата, които не би получила ако беше пътувала с поставен предпазен колан.

Съдът намира, че процентът на съпричиняване е 50.

В резултат на ПТП за ищцата са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от получените травми, от тяхното лечение и възстановителен период.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).

Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".

Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за процесния ден 19.07.2014г. Последният е основание за възникване на прякото право на ищцата срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Без значение е връзката между водачът на увреждащото МПС и увреденото лице –син и майка. Целта на КЗ /отм./ съответстваща и на общностното право досежно застраховката гражданска отговорност - Първа, Втора и Трета директива е да бъдат обезщетени всички пострадали от ПТП с изключение на водача на МПС / така вж. чл.3 /1/ от Първа директива на Съвета на ЕС, съображение 7 и чл.2 от Втора директива и чл.1 на Трета директива, така и решение по дело С-537/03 на Съда на ЕС/. Съдържанието и размерът на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.

Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава[1]. Преценявайки събраните по делото доказателства (съдебно медицински експертизи и свидетелски показания) за преживените от ищцата болки и страдания при получаване на травмите, последвалото оперативно лечение, продължителността на възстановителния период, който все още не е завършил по отношение на обонянието, комфорта при дишане и „двойното виждане“ , във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания, получени през 2014г., съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 40 000лв. Намалено с процента на съпричиняване, на ищца се следва обезщетение в размер на 20 000лв.

Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cb67903-8f94-4569-9914-2b0f8fc658cb