Решение № 502 от 19.12.2022, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 976/2022
- Вид
- Решение № 502
- Подписан
- 19.12.2022
- В сила
- 12.04.2023
- Състав
- Светлана Кирилова Димова
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.102, ал.3 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 96, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 180, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 502 гр. С., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20222230200976 по описа за 2022 година Производството е по повод жалба от Д. Д. К. с ЕГН **********, против НП № F644709/18.04.2022 г. издадено от Директор Дирекция „Контрол“ ТД на НАП гр.Б., съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ- 1149 от 25.08.20 г., с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл.180, ал.2 във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 180, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателката, редовно призована не се явява, представлява се от адвокат А. А. от АК - град С., надлежно упълномощена от 22.08.2022 г. с пълномощно приложено по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
Претендира разноски.
В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт Ж. Д.. Моли съда НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По повод на извършена проверка от св. Х. Д. - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Б., било установено, че за периода от 01.08.2020 г. до 1
31.07.2021 г. жалбоподателката е реализирала облагаем оборот от 54 659,60 лв. и не е спазила срока по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, в случая от 01.08.2021 г. до 09.08.2021 г.
Жалбоподателката не се е регистрирала по ЗДДС до 09.08.2021 г. и не е начислила ДДС. Задълженото лице Д. К. подала заявление за регистрация на 03.09.2021 г., като е регистрирана на 15.09.2021 г. с издаден Акт за регистрация по ЗДДС с № 200422102969552/15.09.2021 г., връчен на същата дата. Проверяващите приели, че на основание чл.102, ал.3 т.1 от ЗДДС задълженото лице дължи данък за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата на която е регистрирано от орган по приходите. ЗЛ не било начислило дължимия данък за извършените облагаеми доставки на селскостопанска продукция за периода от 24.08.2021 г. до 14.09.2021 г., които били в общ размер на 560,00 лева и се дължало ДДС в размер на 93,33 лева.
Нарушението било установено на 06.12.2021г. по повод на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства приключила с протокол № П-02002021171260-073-001/06.12.2021 г. До жалбоподателката била изпратена покана с изх.№ П-326/06.12.2021 г. за явяване в сградата на ТД НАП Б., офис С. в 7-дневен срок от получаването й, която била получена по електронен път на 15.12.21 г. В указания срок жалбоподателката или упълномощен неин представител не се явили, поради което на осн. чл.40, ал.2 от ЗАНН бил съставен АУАН № F644709/04.03.2022 г.
Въз основа на установеното по време на проверката на жалбоподателката бил издаден Акт за установяване на административно нарушение № F644709/04.03.2022 г. за извършено нарушение на чл.180, ал.2 във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС. На 16.03.2022 г. акта бил връчен на упълномощено от жалбоподателя лице , който вписал в него възражения.
На 21.03.2022 г до ТД на НАП Б. - офис С. било входирано възражение срещу съставения АУАН, в което е признала ,че е извършила нарушението като обяснила, че фактура издадена от 29.07.2021 г. била платена на 02.08.2021 г. и тя е взела в предвид облагаемия оборот на датата на плащането, което я е подвело. Заявява, че не е действала умишлено и не е ощетила бюджета. Възразила, че при проверката, сумата на дължимото от нея 2
ДДС за периода от 24.08.2021 г. – 15.09.2021 г. било начислено и внесено с Декларация за ДДС за м.11.2021 г. Обяснила, че е изряден платец, спазва законодателството и няма други нарушения, това било за първи път. С подаденото възражение искала да бъде отменен издадения срещу нея АУАН.
АНО приел, че изложените от жалбоподателката обстоятелства не изключват административнонаказателната й отговорност и оставило възражението без уважение.
Въз основа на съставеният АУАН било издадено НП №
F644709/18.04.2020 г. от Директор Дирекция „Контрол“ ТД на НАП гр.Б., в което е посочено, че е налице нарушение на разпоредбите на чл.180, ал.2 във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС, като на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с чл.
180, ал.1 от ЗЗД на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500лева. НП било връчено на упълномощен представите на жалбоподателката на 20.08.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на актосъставителя Х. Д. , доколкото същите са безпротиворечащи и взаимно допълващи се относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а по същество е основателна.
Както в акта, така и в наказателното постановление е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.
3
По делото безспорно се установява, че жалбоподателката е извършила описаното в НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.180, ал.2 във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС.
Нормата на чл.180, ал.1 от ЗДДС регламентира, че регистрирано лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените в ЗДДС срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. Алинея 1 на същия член се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок. Безспорно описаното в НП административно нарушение, се изразява в неизпълнение на задължение за начисляване на дължим данък, в период когато задълженото лице не е било регистрирано лице по ЗДДС.
Установи се, че жалбоподателката К. е регистриран земеделски производител и като такава за периода 01.08.2020 г. – 31.07.2021 г. е реализирала облагаем оборот, формиран от продажба на непреработена селскостопанска продукция в размер на 54 659,60 лева. При достигане на облагаем доход оборот от 50 000 лв. и повече за период по-дълъг последните 12 последователни месеца, какъвто е настоящия случай жалбоподателката е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на осн. чл.96, ал.1 от ЗДДС. Това е следвало да бъде извършено от жалбоподателката в срок 7-дневен от изтичането на данъчния период, през който са достигнати тези обороти, в настоящия случай това е било в периода от 01.08.2021 г. до 09.08.2021 г. Не е спорно по делото, че жалбоподателката е подала заявление за регистрация не в законоустановения срок, а именно на 03.09.2021 г. като същата е регистрирана на 15.09.2021 г. с издаден Акт за регистрация по ЗДДС с № 200422102969552/15.09.2021г., връчен на 15.09.2021 година.
Не е спорно и това, че жалбоподателката не е начислила дължимия данък в размер на 93,33 лв. за извършените облагаеми доставки на селскостопанска продукция за периода от 24.08.2021 г. до 14.09.2021 г., които са били в размер на 560 лв.
Съдът счита за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателката за приложение на чл.3 на чл.180 от ЗДДС.
Цитираната алинея се прилага, в случаите когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. В настоящия случай видно от представените по делото доказателства Протокол № П- 02002021171260 - 073 - 001/06.10.2021 г. проверката на задълженото лице е завършила на 06.10.2021 г., но тя касае 4 минал период от 24.08.2021 г. до 14.09.2021 г , за който категорично е установено че не е изпълнено задължение за начисляване на дължим данък от лице, което в периода в който не е изпълнило това задължение е имало качеството на нерегистрирано лице. В тази връзка е ирелевантно за съставомерността на нарушението, че в по-късен етап е извършена регистрация по ЗДДС, тъй като неизпълнението на задължението, за което е наложено наказанието е било осъществено.
Съдът счита за неоснователни и доводите на жалбоподателя за неизяснена фактическа обстановка. АНО достатъчно ясно е конкретизирал нарушението, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП е налице подробно описание на установените в хода на проверката обстоятелства, а именно ,че при наличието на основания за задължително регистриране по ЗДДС (реализиран оборот в размер на 54 659,60 лв. за последните 12 последователни месеца, а именно за период 01.08.2020 г.-31.07.2021 г. ) не е начислен дължимия данък за извършени от нея облагаеми доставки в размер на 560 лв. на селскостопанска продукция за периода от 24.08.21 г. до 14.09.2021 г.Посочен е размера на данъка , а именно 93,33 лв. Достатъчно конкретно е описано, кога жалбоподателката е подала заявление за регистрация и съответно кога е осъществен актът на регистрация по ЗДДС, както и това че посоченият от АНО оборот е определен от органа по приходите, съгласно представени документи. Описано е и за кой период задълженото лице не е начислила дължимия данък за извършени облагаеми доставки на селскостопанска продукция в размер на 560 лв.,а именно за периода от 24.08.2021 г. до 14.09.2021 г. , като е посочено и, че съгласно чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС това е следвало да бъде изпълнено както и ,че се дължи данък за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата на която е регистрирано от орган по приходите.
В настоящия казус, съдът счита, че макар да не е изпълнено задължение вменено от Държавата чрез ЗДДС и свързани с данъчното законодателство,предвид минималния срок на забава и липсата на вредни последици деянието се явява маловажно по смисъла на закона и като такова е следвало да не се ангажира административната отговорност на жалбоподателя. А Н О неправилно е приел, че липсват предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното административно нарушение като „маловажен случай“ като при съставяне на НП макар да е вписал, че липсват такива не е посочил каквито и да е съждения в подкрепа на този извод.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН/ в редакцията му в сила към момента на извършване на нарушението/ е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
5
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.