Решение № 11999 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11999 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110100196 по описа за 2026 година

Производството е образувано по депозира искова молба, уточнена с молба от 13.02.2026 г. от „***” ЕАД срещу П. Н. К., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 1182,90 евро, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот гр. С., район С., ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * с аб. № ***, за период от за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 02.10.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 205,85 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 26.09.2025 г., сумата 7,40 евро, представляваща незаплатена цена за услуга главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 02.10.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2,13 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2023 г. до 26.09.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 606/2025 г. по описа на Районен съд – Б..

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и 1 дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение ч. гр. д. № 606/2025 г. по описа на Районен съд – Берковица, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника, чрез процесуалния и представител, е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа, че не е налице реално потребление на топлинна енергия в процесния имот. Твърди се, че отоплителните тела са били демонтирани, като се сочи, че е направена заявка за спиране на топлоподаването, а според данни на фирмата за дялово разпределение същото е отчетено. В тази връзка се оспорва изобщо да е била доставяна топлинна енергия до имота през процесния период. Оспорва размера на претендираните суми, като поддържа, че начисленията са извършени на база прогнозни стойности, а не въз основа на реално отчетено потребление. Твърди се, че в претендираните суми са включени технологични загуби и други компоненти, които не следва да се дължат, както и че не е доказано формирането на задължението по начин, позволяващ проверка на неговата законосъобразност и точност. Ответницата оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца документи, като сочи, че същите не дават ясна информация относно това за кои конкретни периоди се отнасят начисленията, как са формирани изравнителните сметки и кои задължения са погасени. Поддържа се, че представените справки и фактури са неясни и не позволяват да се установи връзката между начислените суми и действително потребената топлинна енергия. Навеждат се и възражения, че имотът не е бил обитаван през процесния период и че липсват доказателства за реално доставена топлинна енергия, включително за отопление и битово горещо водоснабдяване. Оспорва се и дължимостта на сумите за дялово разпределение, като се поддържа, че липсват надлежни доказателства за извършването и начина на начисляване на тази услуга. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се и претенцията за мораторна лихва, като се поддържа, че не е доказано настъпването на забава, включително поради липса на данни за надлежно определен падеж и за публикуване на дължимите суми съгласно общите условия на дружеството. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „***“ ЕООД не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по 2 договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. *, находящ се в гр.София, ж.к. „***“ бл. *, вх.*, ет. *, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода. Самата ответница в отговора на исковата молба посочва, че през м.02.2023г поставените в имота радиатори са били демонтирани, т.е същата признава, че имотът се намира в сграда, която е топлоснабдена.

Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, доколкото са изложени подробни аргументи от ответницата в депозирания от нея отговор на исковата молба. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

Във връзка с това следва да се посочи, че по делото не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно, че ответницата П. К. /с предишна фамилия Й./ е собственик на процесния топлоснабден имот. Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот № *, том IX, дело № 1380/1984г, съгласно който родителите на ответницата и прехвърлят правото на собственост върху имот апартамент № *, находящ се в гр.С., ж.к. „***“ бл. *, вх.*, ет. *, като в замяна на това К. им прехвърля друг недвижим имот.Следователно през 1984г ответницата е придобила право на собственост върху процесното жилище. Не са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства след тази дата П. К. да се е разпоредила с притежаваните от нея права върху топлоснабденото жилище. Не са ангажирани и доказателства през исковия период да има учредено право на ползване върху имота в полза на трето за спора лице. Ето защо е налице основание да се приеме, че при условията на пълно и главно доказване по делото е установено от ищеца, че през исковия период именно ответницата П.

К. е притежавала право на собственост върху топлоснабденото жилище. Нещо повече, това обстоятелство е било признато от ответницата в подадено от нея до „****“ ЕАД заявление – декларация за открИ.не на партида, което съдът цени като извънсъдебно признание на 3 неизгоден за страната факт по реда на чл. 175 ГПК.

Съгласно действащата към 1984г, когато ответницата е придобила вещни права, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия (отм.)., а и приетата в последствие разпоредба на ч л . 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 (отм.) ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че ответницата се явява материално легитимирана да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственик на топлоснабден имот е придобила и качеството потребител на топлинна енергия. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства друго лице да е подало заявление за открИ.не на партида на негово име. Напротив, видно от представеното по делото заявление –декларация за открИ.не на партида с вх.№ Г-5-387/07.03.2017г., неоспорено от ответницата, същата сама е пожелала да бъде открита партида на нейно име за процесното жилище, с което е изразила и ясно волята си да встъпи в облигационно правоотношение с ищцовото дружество във връзка с осъществяването на доставка на топлинна енергия до имота.

ПридобИ.йки качеството потребител на топлинна енергия ответницата е обвързана с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.

Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила. Същевременно по делото не е установено и ответницата да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Ето защо следва да се приемат за неоснователни възраженията на ответницата К., че не съществува облигационна връзка между нея и „Топлофикация София“ ЕАД.

Обстоятелството, че радиаторите в имота са демонтирани също не означава, че между страните не е налице облигационна връзка. В действителност въз основа на приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, ценена от съда по реда на чл. 202 4 от ГПК, се установява, че след приключване на отоплителния период 2022/2023г. радиаторите в имота на ответника са били демонтирани, но това не освобождава същата от задължението да заплащат топлинната енергия – било то за БГВ, за топлинна енергия отдадена от монтираната в имота щранг-лира /за която не се твърди да е демонтирана/ и/или за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, нито я освобождава от качеството и на потребител на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Следователно единственият случай, в който клиент прекъснал топлоснабдяването към отоплителните тела в апартамента си не дължи заплащането на топлинната енергия, е когато топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване е прекъснато от абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, но това е възможно съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от Закона за енергетиката само когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване и декларират писмено това пред топлопреносното дружество с искане за прекъсване на топлоснабдяването. Доказателства за прекъсването на топлоснабдяването на цялата сграда-етажна собственост няма, а и липсват подобни твърдения. Предвид това, съдът намира, че П. К. през исковия период е притежавала качеството потребител на топлинна енергия и като такава дължи заплащането на стойността на доставената до имота и топлинна енергия, в това число и топлинната енергия доставена до отоплителните и тела преди демонтирането им, доколкото в отговора на исковата молба се твърди, че демонтирането е от м.02.2023г, а в случая е налице искова претенция за вземания касаещи и период преди демонтирането - от–01.05.2022г.