Решение № 193 от 28.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Перник, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720102454 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Предявен е обратен регресен иск, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ от страна на ответника към третото лице помагач, които е приет за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск и е обективно и кумулативно съединен със същия.

Производството е образувано по искова молба на Л. А. Х., ЕГН: ********** от гр. П., ул.

„Т.“ № ** срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и цена на иска от 3000 лв., като същият е частичен иск от иск в общ размер на 8000 лв. Ищецът твърди, че на 02.01.2023 г. било настъпило ПТП в гр. София, на път Е79 км.

387+600 между л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР и л.а. марка „Ш.“, модел „О.“, с рег. № РК **** ВН. Виновен за настъпване на ПТП бил водача на л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР, които на сух път и при условие на нормална видимост поради алкохолно опИ.е, моментно отвличане на вниманието и неупражняване на достатъчен контрол върху управляваното от него МПС бил напуснал предназначената за него лента за движение, прегазил кюлчетата и другите прегради на осевата линия на пътя, които били отделяли лентите за различните посоки на движение една от друга бил навлязъл челно срещу движещия се правомерно в другата лента за движение л.а. марка „Ш.“, модел „О.“, с рег. № РК **** ВН и го бил ударил. Посочва, че водачът на л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег.

№ Е**** ВР бил нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 20, ал.1, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и за ПТП бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № К20231046-5 от 11.01.2023 г. Ищецът бил собственик на л.а. марка „Ш.“, модел „О.“, с рег. № РК**** ВН. Вследствие на удара на този автомобил били нанесени множество увреждания, които били описани от служителите на ответното дружество. Твърди, че за л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР към момента на ПТП била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответната страна, като същата имала застрахователно покритие за периода от 06.06.2022 г. до 05.06.2023 г. В тази връзка ищецът бил завел преписка/щета№ 1

1500118320 на 25.01.2023 г. при застрахователя на виновния водач, а именно ответното дружество. Посочва, че по претенцията по чл. 380 КЗ ищецът бил предоставил два пъти автомобила си за оглед на служителите на ответното дружество и бил предоставил всички налични и необходими документи без съдебно решение и прокурорско постановление, които счита, че не били необходими, тъй като се касаело за деликт. Заявява, че ответното дружество неоснователно било отказало да му заплати дължимото застрахователно обезщетение. Имуществените вреди били в общ размер на 8000 лв., от които претендира в настоящия процес сума в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба-05.06.2023 г. до окончателното заплащане на сумата.

Претендира разноски.

Ответникът депозира отговор в срок чрез процесуалния си представител. Оспорва основателността на предявения иск и описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, като твърди, че настъпилите имуществени вреди не били в пряка причинна връзка със същото и не били последица от неправомерното поведение на водача н а л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР. При условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият се бил движил с несъобразена скорост спрямо пътния участък, като не бил спазил съответната странична дистанция за да могат двете превозни средства да се разминат по безопасен начин. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с третото лице помагач на негова страна Т. З. М. към датата на настъпване на ПТП-02.01.2023 г., като същият бил употребил алкохол, като концентрацията му в кръвта му била 1,22 промила, което се било установявало от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, като били посочени в същия резултатите от протокол за химическа експертиза № 8 от 06.01.2023 г. Моли иска по делото да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът предявява обратен иск с правно основание чл. 500, ал.

1, т. 1 КЗ срещу конституираното от съда с определение от 01.08.2023 г. на основание чл.

219, ал. 3 ГПК трето лице помагач Т. З. М., като претендира при условие, че бъде уважен иска по чл. 432, ал.1 КЗ същият да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 3000 лв., като частично дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП от общ размер на 8000 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и претендираните от ищеца съдебноделоводни разноски по първоначалния иск и сторените от ответника разноски по обратния иск.

В обратният иск се твърди, че по силата на застрахователен договор от 06.06.2022 г. сключен между ответника и третото лице помагач на негова страна застрахователното дружество се било задължило да обезпечи гражданската отговорност на последното, която би могла да възникне по повод на ползването на притежавания от Т. З. М. л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР. Периодът на застрахователното покритие на застраховката бил от 06.06.2022 г. до 05.06.2023 г. На 02.01.2023 г. било настъпило процесното ПТП, като пострадали от същото били Т. З. М. и управлявалия л.а. марка „Ш.“, модел „О.“, с рег. № РК ******** ВН собственост на ищеца К. Д. П. Посочва, че местопроизшествието било посетено от контролните органи, които били тествали всеки един от участниците за наличието на алкохол в кръвта, като резултата от кръвната проба на Т. М. бил положителен.

При кръвният анализ било установено, че същият бил управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта от 1,22 промила. Изследването било отразено в химическа експертиза № 8 от 06.01.2023 г. и в констативния протокол от 11.01.2023 г. В резултат на ПТП били настъпили имуществени вреди на автомобила на ищеца, които били пряка последица от неправомерното поведение на третото лице помагач, поради което ищецът бил предявил претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение към ответното 2 застрахователно дружество и същото имало правен интерес при евентуалното му осъждане да предяви обратен иск срещу виновния водач по чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ.

В срока по чл. 131 ГПК третото лице помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск е депозирало отговор на обратния иск наименован становище. Счита, че правилно ищецът бил търсил обезщетение за причинените му от ПТП имуществени вреди от застрахователя, тъй като затова била сключена и задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди, че не следва да бъде конституиран като трето лице помагач на страната на застрахователя в настоящия процес. След настъпилото ПТП било образувано във Второ РУ на МВР-Благоевград досъдебно производство, което още не било приключило. Счита, че не бил виновен за настъпилото ПТП и неговата съпричастност все още не била доказана, поради което не следвало да участва като трето лице помагач в настоящия процес.

Съдът с определение по чл. 140 ГПК от 27.10.2023 г. е отделил като обстоятелства, които се признават или не се нуждаят от доказване: Валидността и покритието на застрахователната полица на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на авотомобилистите сключена между ответника и третото лице помагач към датата на настъпване на ПТП-02.01.2023 г.

Със същото определение съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по следния начин:

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ищецът трябва в условията пълно и главно доказване да установи настъпване на пътнотранспортно произшествие, виновният водач има сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответника към датата на ПТП; настъпили вреди (имуществени и/или неимуществени ) и причинната им връзка с деянието, размера на вредите, както и че е била предявена т.нар.

"застрахователна претенция" по чл. 380, ал. 1 КЗ – арг. чл. 498, ал. 3 КЗ. Ответникът следва да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното, като в негова тежест е да установи пълно и главно твърдяното съпричиняване.

По обратния регресен иск, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ от страна на ответника към третото лице помагач ищецът трябва в условията пълно и главно доказване да установи настъпване на пътнотранспортно произшествие на територията на Република България, като виновният водач е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма; виновно и противоправно деяние на ответника довело до застрахователно събитие; настъпили вреди и причинната им връзка с деянието, както и че е заплатил обезщетение за причинените вреди на увредено от настъпило застрахователно събитие лице. Ответникът следва да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното. Следва да установи прекратяване на образуваното по повод на процесното ПТП наказателно производство.

В о.с.з. ищецът редовно призован не се явява лично, представлява се от адв. Г. от САК, който поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи като основателен и доказан. В о.с.з. на 26.02.2025 г. изменя размера на предявения иск по реда на чл.214 ГПК, а именно съда да се счита за сезиран за частичен иск в размер на 8000,00 лв. от вземане в общ размер на 13100,00 лв. Претендира лихвата върху увеличената част на иска от 26.02.2025 г. на която дата е изменен размера на иска. Претендира сторените по делото разноски.

В о.с.з. ответното застрахователно дружество редовно призовано изпраща в открито съдебно заседание на 31.01.2024 г. представител по пълномощие юрисконсулт Б. Г., който оспорва иска по чл. 432 ГПК предявен от ищеца срещу тях, поддържа предявения обратен иск срещу третото лице помагач по чл. 500 КЗ. С молба от 25.02.2025 г. изменя размера на предявения обратен иск по реда на чл.214 ГПК , като съда се счита за сезиран с частичен иск в размер 7781,42 лв., като част от иск в общ размер на 8000,00 лв., ведно със законната лихва върху увеличеният размер от 26.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, 3

Претендира сторените по делото разноски.

В о.с.з. третото лице помагач Т. З. М. редовно призовано не се явява лично и не се представлява.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20231046-5 на 02.01.2023 г., около 15:00 ч. е настъпило ПТП на път Е79 км. 387+600 между л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР с водач Т. З. М. и л.а. марка „Ш.“, модел „О.“, с рег. № РК **** ВН с водач К. Д. П. Виновен за настъпване на ПТП е водача на л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР, Т. З. М. който на сух път и при условие на нормална видимост поради алкохолно опИ.е, моментно отвличане на вниманието и неупражняване на достатъчен контрол върху управляваното от него МПС бил напуснал предназначената за него лента за движение, прегазил кюлчетата и другите прегради на осевата линия на пътя, които били отделяли лентите за различните посоки на движение една от друга бил навлязъл челно срещу движещия се правомерно в другата лента за движение л.а. марка „Ш.“, модел „О.“, с рег. № РК **** ВН и го бил ударил. Водачът на л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 20, ал.1, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и за ПТП е съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № К20231046-5 от 11.01.2023 г. Ищецът е собственик на л.а. марка „Ш.“, модел „О.“, с рег. № РК **** ВН, което се установява от представеното Свидетелство за регистрация част I от 10.05.2017 г. относно същия автомобил. Вследствие на удара на този автомобил са нанесени множество увреждания, които били описани от служителите на ответното дружество. За л.а. марка „С.“, модел „И.“, с рег. № Е**** ВР към момента на ПТП е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответната страна, като същата има застрахователно покритие за периода от 06.06.2022 г. до 05.06.2023 г., което се установява от представената от ответното дружество комбинирана застрахователна полица. В тази връзка ищецът е завел преписка/щета№ 1500118320 на 25.01.2023 г. при застрахователя на виновния водач, а именно ответното дружество. Видно от представеното уведомление от застрахователното дружество до ищеца от 25.04.2023 г. същото отказало да му заплати дължимото застрахователно обезщетение, тъй като не били представили влязло в сила решение или прокурорско постановление.