Решение № 373 от 16.03.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Плевен, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20224430100101 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ.

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от СВ. Г. В. от гр. П. против „***“ ЕООД гр. П.. В молбата се твърди, че ищцата е работила при ответника на длъжността „***“ по силата на трудов договор от *** год. Твърди се, че със заповед № *** год. на *** на ответното дружество трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ- поради намаляване обема на работа. Ищцата счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, като излага подробни съображения в тази насока. В заключение ищцата моли съда да отмени заповед № *** год. на *** на „***“ ЕООД гр. П., да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и осъди ответника да й заплати сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето от 18. 11. 2021 год. до 18. 05.

2022 год. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът „***“ ЕООД гр. П., чрез своя процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

1

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че ищцата СВ. Г. В. е работила при ответника „***“ ЕООД гр. П. на длъжността „***”, с място на работа ***- П., до 19. 11.

2021 год., когато със заповед № *** год. е било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ /поради намаляване на обема на работа/.

По иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.

Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ предполага наличието на обективно и реално намаляване на обема на работа в цялото предприятие или отделни негови структури, както и прието по надлежния ред решение на компетентен орган за намаляване на обема на работата в предприятието и за намаляване на персонала в същото. Съгласно константната съдебна практика /срв. решение № 1853- 2004- ІІІ г. о., решение № 1720- 2005- ІІІ г. о., решение № 703- 2010- ІІІ г. о. и много други/ намаляването на обема на работа следва да се установи като обективен факт към момента на предприетото уволнение, като за него могат да свидетелстват както писмени, така и гласни доказателства и заключения на вещи лица, които доказателствени средства следва да ангажира работодателят, тъй като тежестта за доказване е негова. Фактическият състав на чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ изисква при изследване на елементите му проследяването на процеса на намаляване на обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. В конкретния случай по делото не са представени никакви доказателства, които да установяват, че през 2021 год. в ответното дружество е налице намаление на обема на работа в *** „***“ към район П., което налага съкращение на определени работници и служители. Не е представено и надлежно решение на управителния орган на предприятието в горната насока.

При това положение следва да се приеме, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 154 ал. 1 от ГПК и не е доказал по безспорен и категоричен начин осъществяването на хипотезата на намаляване на обема на работа, която е станала основание за прекратяването на трудовия договор на ищцата. Отделно от това следва да се има предвид, че по делото не се 2 установи по надлежния ред извършването на подбор преди процесното уволнение. С отговора на исковата молба са представени заповед № *** год. на *** на ответното дружество и протокол от същата дата, изготвен от комисия, за извършен подбор. Тези документи са били оспорени от ищцата в първото по делото заседание и е било открито производство по чл. 193 от ГПК. Въпреки, че са били наведени доводи за антидатиране на оспорените документи и за незаконосъобразност на извършения подбор ответникът не е ангажирал доказателства. Тук е мястото да се отбележи, че протоколът за подбор е частен свидетелстващ документ, който няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства, и при оспорването му в тежест на работодателя е да потвърди констатациите в протокола досежно квалификацията и нивото на изпълнение на работата на служителите, между които е извършен подбора, което в случая не е сторено.

В заключение може да се обобщи, че са налице условията за отмяна на заповед № *** год., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата СВ. Г. В., поради което предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да бъде уважен.

По иска за възстановяването на ищцата на предишната работа.

Искът по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ се явява акцесорен по отношение основния иск- този за отмяната на уволнението- и следва неговата съдба, поради което съдът намира, че претенцията на ищцата за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “***” се явява основателна и следва да бъде уважена.

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ.

Основателността на този, също акцесорен, осъдителен иск се намира в зависимост от наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението да бъде признато за незаконно по установения ред и поради него работникът или служителят да е останал без работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия случай е безспорно, че заповед № *** год. е незаконосъобразна. Налице е и втората изискуема предпоставка за уважаването на иска, доколкото видно от представената за констатация трудова книжка след уволнението й ищцата СВ. Г. В. не е работила по друго трудово правоотношение. Съгласно 3 заключението на вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, до момента на приключването на съдебните прения обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от 19. 11.

2021 год. до 04. 03. 2022 год. е в размер на 4 133, 86 лв. В този размер искът е основателен, а за разликата до 6 000 лв. следва да се отхвърли.

По възражението за прихващане с изплатените на ищцата обезщетения по чл. 220 и чл. 224 от КТ.

Между страните няма спор относно размера на изплатените на ищцата при прекратяването на трудовото й правоотношение с ответника обезщетения по КТ.

В практиката на ВКС на РБ /срв. решение № 770- 2010- ІІІ г. о., решение № 178- 2017- ІІІ г. о. и др./ безспорно се приема, че обезщетението по чл. 220 ал. 1 от КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения /оставането му без работа/.

Поради това възражението за прихващане на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ с изплатеното обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ се явява основателно и следва да бъде уважено.

Различно е положението с изплатеното обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ. По естеството си то е сурогат на неползвания от уволненото лице платен годишен отпуск за периода преди уволнението, но заплащането му не е обусловено от неговата правомерност. С решението по конститутивните искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало преди уволнението, но само за в бъдеще, каквото е действието на конститутивните съдебни решения. При успешното провеждане на иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ възстановяването на трудовоправната връзка е обусловено от явяване на уволнения служител в срока по чл. 345 ал. 1 от КТ да заеме длъжността, на която е възстановен, и ако той не стори това, трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 325 ал. 1 т. 2 от КТ. Със заплащане на обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ правото на служителя реално да ползва отпуска, за който му е изплатено, се погасява, поради което и при евентуалното му завръщане на работа той не може да го ползва. Затова с отмяната на уволнението като незаконно, 4 изплатената на това основание сума не подлежи на връщане, а оттам липсва активно по компенсацията вземане на работодателя, годно да бъде прихванато с това на работника/ служителя по чл. 225 ал. 1 от КТ /така: решение № 271- 2012- ІІІ г. о./.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски по компенсация в размер на 415, 95 лв. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 182, 15 лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 150 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № *** год. на *** на „***” ЕООД гр. П., с която е прекратено трудовото правоотношение на СВ. Г. В. от гр. П. на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ /поради намаляване на обема на работа/.

ВЪЗСТАНОВЯВА СВ. Г. В. от гр. П., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност “***”.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от *** ***, да заплати на СВ. Г. В. от гр. П., ЕГН **********, сумата от 3 053,

86 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставане без работа през периода 19. 11.

2021 год.- 04. 03. 2022 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /10. 01. 2022 год./ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 4 133, 86 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен чрез прихващане със сумата от 1 080 лв., представляваща изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 ал. 1 от КТ, а за разликата от 4 133, 86 лв. до 6 000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно направеното от „***” ЕООД гр. П. възражение за прихващане със сумата от 874, 31 лв., представляваща 5 изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от *** ***, да заплати на СВ. Г. В. от гр. П., ЕГН **********, сумата от 415, 95 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от *** ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 182, 15 лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 150, 00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6