Определение № 14732 от 08.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14732 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503923 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца Г. А. Н., ЕГН ********** - чрез пълномощник адв. М. срещу определение № 10279/14.03.2026 г., постановено по гр.д. № 64545/2024 г. по описа на СРС, 140 с-в, с което е оставено без уважение искането за изменение решението по делото в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с присъждане в цялост на сумата 2200 лв. с ДДС - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, вместо присъдените 300 лв., или искането е да се присъдят допълнително още 1900 лв. /971,45 евро ДДС над присъдените 300 лв. /153,39 евро с ДДС.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като първоинстанционния съд е приложил неправилно материалния закон и е нарушил процесуалните правила. Следвало е съда да присъди разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК за адвокатско възнаграждение заплатени в производството в размер на 2200 лв. с ДДС за предявените искове в тежест на ответника. Твърди се съда незаконосъобразно, при липса на заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждание, да го е редуцирал служебно.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна Би Енд Джи Кредит“ ООД, с който е заявено становище за нейната неосноателност.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, порида следите съображения:

Отговорността за разноски, макар и обусловена от изхода на делото по главния спор, 1 има относителна самостоятелност, като съдът се произнася, само ако е надлежно сезиран.

С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските. Първата хипотеза е за изменение на решението в частта за разноските. Втората хипотеза е за допълване на решението в частта за разноските. Разликата между тях е в това дали съдът е формирал воля по отговорността при наличието на валидно сезиране с такова искане. В случая е налице първата хипотеза, тъй като с постановеното по делото решение, съдът се е произнесъл по искането на страните за присъждане на разноски, недоволен от което е останал ищеца.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Г. А. Н. против „Би Енд Джи Кредит“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 170,03 лв. – поручена при изначална липса на правно основание и представляваща заплатена от ищцата такса „динамично плащане“ по договор за кредит от 29.04.2020г., която клауза е прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва от 30.10.2024г. до окончателното плащане.

С постановеното по делото решение съдът е уважли изцяло предявения иск, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил „Би Енд Джи Кредит“ ООД да заплати на Г. А. Н., сумата от 350 лв. - разноски по делото, от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските с присъждането на пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 2200 лв. с ДДС, по съображения изложени в постановеното решение, към които е препратил, сочейки, че искането представлява злоупотреба с права по см. на чл. 3 ГПК, тъй като предвид цената на иска би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващи размера на исковата сума.

Настоящият състав намира обжалваното определение за неправилно, поради следните съображения:

Съдът не следи служебно за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в какъвто смисъл е и застъпеното становище в определение № 2428/14.05.2025 г. по ч.гр.д. № 2845/2024 г. на ВКС, което се възприема от настоящия състав.

Освен това в мотивите на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК е прието, че съдът намалява разноски само при направено искане на страната за това. С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. При липсата на възражение за прекомерност, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение не подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, 2 вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко - фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване на решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС.

В случая ищецът е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв. с ДДС, като е отправено и искане за присъждането им. Съответно, от страна на ответника не е било подадено възражение срещу искането за разноски и не е отправено искане за намаляване размера на присъжданите в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

С оглед на това, съдът намира че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца се дължи в цялост заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв. с ДДС.

За обосноваване на този извод съдът съобрази, че в посочения случай не е установена злоупотреба с процесуални права по см. на чл. 3 ГПК при договаряне и заплащане от страна на ищеца на адвокатско възнаграждение в размер надвишаващ цената на иска по предмета на спора.

Предявяването на иск поначало е правомерно действие, като израз на упражняване на законоустановена възможност за защита на нарушени материални права, като титулярът на процесуални права е този, който преценява дали и кога да ги упражни. Противоправно упражняване на процесуалното право на иск по смисъла на чл. 3 от ГПК е налице, когато сезирането е извършено не с цел твърденията в молбата да бъдат проверени и въз основа на това страната да получи съответна защита, а когато ищецът преследва или забранена от закона цел, или постига същата цел по непозволен начин. Когато предоставените на страните процесуални права не се упражняват добросъвестно (например при липса на материално право или за да бъдат увредени права и законни интереси на други лица), е налице злоупотреба с процесуално право. Злоупотреба с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други правни и когато правото се упражнява в противоречие с интересите на обществото /в т. см. решение № 189/20.06.2014 г., постановено от ВКС по гр. д. № 5183/2013 г./ Според трайната и непротиворечива практика на ВКС, съдът е длъжен във всички случаи да прецени дали процесуалните действия на страните са съобразени с чл. 3 от ГПК, т.е. дали са упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави и да осуети всяка злоупотреба с право. Дали едно материално право е упражнено добросъвестно се преценява въз основа на фактите по делото за всеки конкретен случай.

В случая, според настоящия състав, не е установено недобросъвестно упражняване на материални права от страна на ищеца с договарянето и съответно заплащането на адвокатско възнаграждение в размер надвишаващ размера на цената на иска. Отделно, не могат да се споделят и доводите, че единствено съотношението между цената на иска и размера на претендираното заплатено адвокатско възнаграждение, могат да обусловят наличието за злоупотреба с права. Подобен извод би довел до заобикаляне на реда за 3 намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Липсват твърдения за раздробяването на претенции във връзка с конкретното облигационно правоотношение и образуване на повече от едно производства, а и в производството е претендиран пълния размер на недължимо платената сума въз основа на недействителната клауза, поради което и не може да приеме, че е налице поведение, което не отговаря на принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права /чл. 3 ГПК/.

В съответствие с изложеното въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно. Жалбата следва да бъде уважена, като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв. с ДДС.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба на Г. А. Н., ЕГН ********** определение № 10279/14.03.2026 г., постановено по гр.д. № 64545/2024 г. по описа на СРС, 140 с-в, с което е оставено без уважение искането й за изменение решението по делото в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:

ИЗМЕНЯ Решение № 23673 от 26.12.2025 г. по гр.д. № 64545/2024г. на СРС, 140 състав, в частта на разноските, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, да заплати на Г. А. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. **** – чрез адв. М., сумата от още 971,45 евро/1900 лв./ с ДДС над присъдените 300 лв. /153,39 евро/ с ДДС разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4