Решение № 833 от 13.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Варна, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря М. Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110107911 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Е.Ф.К."ЕООД, ЕИК *****, срещу ответника С. К. Т. ЕГН ********** , съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно : -сумата от 14.60 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №*****/08.04.2019г,. за отчетен период от 08.04.2019г. до 07.05.2019г. по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 31.10.2017г. за услуга с абонаментен план „*****", в който план са включени интернет услуги; -сумата от 21.80 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура *****/08.05.2019г., за отчетен период от 08.05.2019г. до 07.06.2019г. по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 31.10.2017г. за услуга с абонаментен план „*****", в който план са включени интернет услуги; - сумата от 21.80 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № *****/08.06.2019г., за отчетен период от 08.06.2019г. до 07.07.2019г. по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 31.10.2017 г. за услуга с абонаментен план „*****", в който план са включени интернет услуги; -ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № ***/30.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ ***/2022г. на ВРС, 33-ти 1 състав.

Претендират се от ищцовата страна и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 325 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №***/2022г. по описа на ВРС.

Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените по исковото производство съдебно-деловодни разноски.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искови претенции, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че на 31.10.2017г., между „***" ЕАД и С. К. Т., е сключено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за услуга с абонаментен план „*****", в който план са включени интернет услуги. Срокът на Договора е 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му. На 08.04.2019г., е издадена фактура № ***** за отчетен период 08.04.2019 до 07.05.2019г. Представената фактура №*****/08.04.2019г. включва стойността на ползваните интернет услуги в размер на 14,60 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена. На 08.05.2019г., е издадена фактура № ***** за отчетен период 08.05.2019 до 07.06.2019г. Представената фактура №*****/08.05.2019г., включва стойността на ползваните интернет услуги в размер на 21,80 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена. На 08.06.2019г., е издадена фактура № ***** за отчетен период 08.06.2019 до 07.07.2019г. Представената фактура №*****/08.06.2019г. включва стойността на ползваните интернет услуги в размер на 21,80 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена. На 16.10.2018г., „Б.Т.К."ЕАД сключва рамков договор за прехвърляне на вземания със „СГ Г." ООД. В чл.2 Б от Договора за цесия, се сочи, че е уредено, че същият включва вземания, които цедентът периодично прехвърля на цесионера в рамките на 24-месечен срок след сключването на Договора. Процесиите фактури попадат в обхвата на рамковия договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г. между „***" ЕАД, като цедент и „СГ Г." ООД, като цесионер, а името на длъжника и размера на изкупеното вземане на длъжника е описано в представеното по делото Извлечение от Приложение №1 към горепосочения Договор за цесия. „СГ Г." ООД, в качеството си на пълномощник на „Б.Т.К." ЕАД, се сочи, че е изпратило уведомление до С.

К. Т., на основание чл.99, ал.З от Закона за задълженията и договорите. На 28.01.2022г., „СГ Г." ООД прехвърля всички свои вземания, придобити по горепосочения Договор на „Е.Ф.К." ЕООД. „СГ Г." ООД, в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания, сключен на 28.01.2022 г., е изпратило уведомление по пощата до С. К. Т., на основание чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.

С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция.

Ответната страна С. К. Т. ЕГН **********, в срока по чл. 131 от ГПК , е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище, че действително има договорни отношения с „Б.Т.К." ЕАД, с предмет доставка на телекомуникационни услуги/Интернет, но видно от приложеното допълнително споразумение от 31.10.2017 п, то е с продължителност 2 от 12 месеца, считано от датата на сключването. След датата на изтичане на споразумението, се сочи, че доставки от „Б.Т.К." ЕАД към ответника, не са извършвани, следователно не са и използвани. На второ място, счита се, че двата договора за прехвърляне на вземания са недействителни спрямо ответника, поради пороци в предмета на договора, и по-специално неиндивидуализирано бъдещо вземане по първият договор. Приложеното споразумение сключено на 31.10.2017г. между „Б.Т.К." ЕАД и ответника се сочи, че касае 12 месечен период за доставка на Интернет. Извън този период доставки на Интернет, според ответника той не е получавал и не е използвал. Считат се от ответника за недействителни спрямо него, приложените от ищеца, като доказателства, месечна сметка №*****, с дата на издаване 08.04.2019 г., за отчетен период 08.04.2019г. - 07.05.2019г., на стойност 14,60 лв., месечна сметка №***** с дата на издаване 08.05.2019 г., за отчетен период 08.05.2019г. - 07.06.2019 г. на стойност 21,80 лв., и месечна сметка №*****, с дата на издаване 08.06.2019г., за отчетен период 08.06.2019г. - 07.07.2019г. на стойност 21,80лв., тъй като са издадени в период, в които услуга не е доставяна, и в период, в който не е бил в договорни отношения с дружеството доставчик. Счита, че приложените 3 бр. описани по-горе месечни сметки, представляват частни удостоверителни документи, които не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила, издавани са за период, в които ответника не е бил в отношения с „Б.Т.К." ЕАД и са антидатирани, без достоверна дата. На второ място, месечните сметки са издавани по клиентски номер *****, които видно се различава от този вписан в допълнителното споразумение, а именно клиентски номер *****. Ответника счита, че би следвало да има някаква тъждественост или връзка между двата клиентски номера и допълнителното споразумение. Сочи, че Допълнителното споразумение е сключено като анекс към договор № *****-*****., но такъв не е прилаган. По отношение на извършените цесии, счита че извършените цесии, от дата 16.10.2018г. и от дата 28.01.2022г. са абсолютно недействителни спрямо него, поради следните съображения. Първата цесия е извършена на 16.10.2018г. между „Б.Т.К." ЕАД и „СГ Г." ЕООД, като ищецът твърди че в предметът на възмездното прехвърляне включва и въпросните 3 броя месечни сметки, а именно месечна сметка № *****, с дата на издаване 08.04.2019г., месечна сметка №*****, с дата на издаване 08.05.2019г. и месечна сметка №*****, с дата на издаване 08.06.2019г. Първият договор е сключен на 16.10.2018г, между „Б.Т.К." ЕАД и „СГ Г." ЕООД, с предмет съгласно т. 2 вземания произтичащи от договорите описани в приложение. Настоява, че видно в приложеното извлечение от Приложение 1, са вписани месечни сметки от 2019 г, които няма как да са съществували към датата на сключване на първата цесия от 16.10.2018 г., съответно такова приложение не е съществувало. Договорът за цесията, според ответника предполага прехвърленото вземане да е съществуващо и индивидуализирано, като условие за нейната действителност по отношение на вземането. Счита, че договорът за цесия, винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, а не неиндивидуализирано и бъдещо вземане /в този смисъл цитира Решение №196/22.11.2018 по дело №3871/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС -ТК. Към датата на сключване на договора за цесия 16.10.2018г., между Б.Т.К." ЕАД и „СГ Г." ЕООД, вземания по отношение на ответника се сочи, че не са съществували. Счита се, че не е 3 действително да се прехвърлят вземания, които не са съществували към датата на сключване на договора за цесия. Неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на цесията, поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена и такъв договор за цесия би следвало да се тълкува като нищожен, поради липса на предмет - 4 чл. 26, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл цитира Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС - ТК/. Счита, че извършената последваща цесия от 28.01.2022г., е въз основа на недействителена предхождаща я цесия, и тя също би следвало да се тълкува като недействителна по отношение на предмета спрямо него, като ответна страна. Оспорва приложените от ищеца 3броя месечни сметки, а именно месечна сметка №*****, с дата на издаване 08.04.2019г., за отчетен период 08.04.2019 г. - 07.05.2019 г. на стойност 14,60 лв., месечна сметка №*****, с дата на издаване 08.05.2019г. за отчетен период 08.05.2019г. 07.06.2019г. на стойност 21,80 лв., и месечна сметка №*****, с дата на издаване 08.06.2019г., за отчетен период 08.06.2019г. - 07.07.2019г. на стойност 21,80 лв. Същите сочи, че представляват издадени от ищеца частни документи в негова полза, издавани за период в които услуга не е доставяна, не притежават достоверна дата и са издавани на различен клиентски номер, а не този вписан в допълнителното споразумение. Оспорва действителността на приложеният договор за цесия сключен на 16.10.2018г. между „Б.Т.К." ЕАД и „СГ Г." ЕООД, по отношение на предмета на договора. Счита, че предмета на договора е нищожен спрямо него, тъй като такова вземане на е съществувало нито индивидуализирано и не може да бъде обект на прехвърляне поради съображенията описани по-горе. Оспорва и последващия договор за цесия сключен на 28.01.2022г. между „СГ Г." ЕООД и „Е.Ф.К." ЕООД. Договорът е сключен въз основа на недействителна предхождаща го цесия.

Предвид изложеното по-горе, ответника настоява за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Представени по делото с исковата молба са: Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 31.10.2017г.; Фактура №*****/08.04.2019г.; Фактура №*****/08.05.2019г; Фактура №*****/08.06.2019г.; Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., сключен между „***" ЕАД и „СГ Г."ООД; Потвърждение на осн. чл.

99 ал. 3 от ЗЗД, Извлечение от Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018 г., Пълномощно от „***" ЕАД към „СГ Г."ООД; Уведомление за цесия по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, Договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2022 г., сключен между „СГ Г."ООД и „Е.Ф.К. "ЕООД, ведно с Приложение № 1 неразделна част от Договор за прехвърляне на вземания от 28.01.2022г.

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай, същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидно облигационно отношение, по силата на 4 сключен между тях договор за доставка на телекомуникационни услуги, обстоятелството, че се явява изправна страна по договорите, т.е. е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените обстоятелства, ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства. В тежест на ищеца е да установи, че процесното вземане е придобито от него по силата на договор за цесия, съответно че цесията е съобщена на ответника.