Решение № 250 от 22.02.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4334/2023
- Вид
- Решение № 250
- Подписан
- 22.02.2024
- В сила
- 15.03.2024
- Състав
- Ивелина Христова - Желева
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 143, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.15 ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178е · Закон за движението по пътищата
- чл.186, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.93, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 46, ал. 1 и ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 46, ал. 1 и ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 61 · Закон за устройство на територията
- чл. 103, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 317 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 250 гр. Варна, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110204334 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:
М. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 107, вх. 8. ет. 7, ап. 33, срещу Наказателно постановление №608/02.08.2023 год. на Зам.кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл.15, ал.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Сочи се, че в настоящия случай описанието на нарушението в АУАН и в наказателното постановление не позволява да се направи еднозначен извод за това къде точно е бил паркиран автомобила. Като място на нарушението било посочено единствено „До Делфинариума“ без никакви други уточнения. Не били посочени метри на отстояние, посока на движение, по никакъв начин не било конкретизирано местоположението му.
Текстът бил пренесен в издадените АУАН и НП. Сочи се, че в „Приморски парк“ има жилища, които имат административни адреси. Твърди се, че автомобилът бил спрян пред конкретно жилище, отстоящо на значително разстояние от Делфинариума.В акта и в наказателното постановление не било описано да е направен снимков материал.
1
На следващо място, се сочи, че отговорността на наказаното лице е ангажирана на основание чл.15 ал.7 вр. чл. 178е от ЗДвП. Чл.15 ал.7 от ЗДвП визирала няколко отделни хипотези на неправилно паркиране на превозно средство, а именно паркиране в паркове, градини и детски площадки.
Сочи, се, че имотът на възз. се намира в
Приморски парк , като същият по кадастрална карта се намирал в урбанизирана територия. Паркирането, в урбанизирана територия, конкретно, било обсъдено в раздел XIX, чл. 98. Акцентира се и върху обстоятелството, че не е съставен фиш в фиш в присъствието на възз., не бил връчен, не бил подписан, не била дадена възможност за оспорване. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание, в проведените две поредни заседания, жалбоподателката се явява лично и се представлява от процесуален представител- адв.П.. В пренията си по съществото на делото процесуалният представител излага подробни аргументи за отмяната на НП, част от които са посочени и в жалбата. Акцентира се върху обстоятелството, че липсват доказателства по АНП, че за Приморски парк има издаден ПУП отреждащ му предназначение на парк. Претендира се и за разноски под формата на адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган – Зам.кмет на Община Варна редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен представител- юрисконсулт, съгласно пълномощно на л.31 от СД, който оспорва жалбата. В пренията си по съществото на делото излага аргументи за потвърждаване на НП, като претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.05.2023г. служители на „Общинска полиция” ОД МВР – Варна-свидетелите Р. М. и Б. С. изпълнявали служебните си задължения в районна на Приморски парк, гр.Варна, като били изпратени там по подаден сигнал на гражданин, че близо до Делфинариума има паркирани около 40 бр. автомобили. Около 13:05 часа служителите на реда забелязали, че лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № В 0983 ТС е паркиран на територията на Приморски парк-Варна, до Делфинариума.
Автомобилът бил паркиран на място, което според органите на реда не било обозначено за паркиране. Автомобилът бил собственост на възз.С., с вписан в регистрите на Сектор ПП ползвател Д.Г.- баща на детето й. Поради горното св.М. съставил глоба с фиш, като същата била съставена срещу собственика на автомобила – г-жа М. С.. Уведомлението за това било поставено на предното панорамно стъкло на процесния автомобил, като св. М. изготвил фотоснимка на автомобила с личния си мобилен апарат. Непосредствено след това на място пристигнала възз.С., която била 2 уведомена от работник в имота й - св.Б.Ф., че до автомобила й е спрял полицейски автомобил. Възз. попитала полицейските органи защо съставят глоби на живущите в парка, при което те я уведомили, че има подаден сигнал за неправилно паркирани автомобили. До въззз. Като собственик на автомобила било изпратено уведомление по реда на чл.186, ал.3 от ЗДвП.
Впоследствие, по законоустановения ред въззивни цата възразила срещу съставения фиш, като във възражението било посочено, че нарушението не е извършено. При така депозираното възражение, на 10.07.2023г. срещу С. бил съставен АУАН от св. К. – командир на отделение в „Общинска полиция“-Варна за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП.
АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, която не го подписала , но получила срещу подпис екземпляр от него още на същата дата 10.07.23г. и вписала, че ще добави възражения в законоустановения срок.
В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили и писмени възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и отхвърляйки формално възраженията с мотива: „същите са обсъдени и не са приети“, АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл.15, ал.7 от същия закон определил на възз. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивницата на 16.09.
2023г..
В хода на съдебното производство съдът изиска и приобщи по делото справка за нарушител/ водач, видно от която възз. е санкционирани и друг път за нарушения на ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените и веществени доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, глоба с фиш, скици, справка за нарушител/водач, заповеди, фотоснимка и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и логични, съдът кредитира показанията на свидетелите Н. К. –актосъставител, Р. М. и Б. С.-установили посоченото в НП нарушение, тъй като същите са в пълен унисон със събраните по делото писмени доказателства.
По делото бе разпитан по искане на въззивницата в качеството на свидетел и Билгин Феимов. По отношение на неговите показания, съдът счита, че няма основание да се съмнява в тяхната достоверност, тъй като същият не е пряко или косвено заинтересован от изхода на делото. Всъщност същият посочи неизгодни за възз. факти, 3 а именно опроверга твърденията й в жалбата, че тя се е намирала в автомобила по време на съставянето на глобата с фиш. Поради това и поради кореспонденцията им с останалите писмени и гласни доказателства, тези показания бяха изцяло кредитирани от съда.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП / на 03.10.2023г. видно от вх.номер поставен в деловодството на ВРС / и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно приложените по делото заповеди на кмета на Община Варна. Видно от Заповед №0506/07.02.2020г. на Кмета на Община Варна, съгласно която Зам.кмета –Т.И., издал настоящото НП е оправомощен от Кмета на Община Варна да издава НП по ЗДвП, а видно от Заповед №4129/05.11.2018г., на Кмета на Община Варна, именно органите на общинска полиция са определени, като контролни органи по ЗДвП на територията на Община Варна. Ето защо съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Съдът не споделя виждането в жалбата, че е нарушен редът за съставяне на глоба с фиш. Разпоредбата на чл. 186, ал. 3 ЗДвП изрично предвижда възможност за издаване на фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша. От ангажираните от възз. гласни доказателства, а и от показанията на полицейските органи установили автомобила на възз. в Приморски парк на 28.05.23г. е видно, че при констатиране на твърдяното нарушение възз. не е била в автомобила или до него, а е била в имота си. Следователно не е допуснато процесуално нарушение при издаването на фиша, срещу който по-късно е 4 постъпило възражение от жалбоподателя и е изпълнена процедурата по чл. 186, ал. 2 ЗДвП със съставянето на акт за установяване на административно нарушение.
АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН Действително АУАН не е бил подписан от възз., но в него липсва отбелязване, че отказва да го подпише. Видно от неговото съдържание, тя е получила препис от същия, още на датата на неговото съставяне и е вписала, че ще депозира възражения.
Поради което и съществено нарушение на процес. правила не е налице, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е обвинен при положение, че АУАН очевидно е съставен в нейно присъствие, предявен е за запознаване и вписване на възражения, а и връчен, което е удостоверено с подписа й.
АУАН и НП само формално съдържат реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В акта и в НП е посочена дата на нарушението-28.05..23г., а за място на нарушението е посочено : гр.Варна, на територията на Приморски парк , до Делфинариума.
Въпреки горното съдът споделя виждането в жалбата и намира, че по делото липсват категорични доказателства, че въззивницата е извършила нарушението, в което е обвинена.
Посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.15, ал.7 от ЗДвП забранява преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.
Допускането на такова нарушение е скрепено и с изричната санкция на чл.178е от ЗДвП, съгласно която на водач, който паркира в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци се налага наказание глоба от 50 до 200 лева.
По делото безспорно от показанията на свидетелите, които съдът кредитира изцяло и от писмените доказателства е доказано, че автомобилът е бил паркиран в обсега на „Приморски парк“ на гр.Варна, което не се оспорва и от въззивницата. Видно от приложените от самата нея доказателства /скица на поземлен имот/ имотът, пред който е бил паркиран автомобилът се намира в район Приморски, Приморски парк. Спорно по делото е дали територията, на която е бил паркиран автомобилът има характера на парк по смисъла на ЗДвП. В тази връзка, съдът не приема аргументите на възз., че автомобилът е бил в престой, а не паркиран. Легална дефиниция на престой е дадена в чл.93, ал.1 от ЗДвП- Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. В случая всички гласни доказателства по делото, в това число и показанията на водения от възз. свидетел са категорични, че възз. не е била в автомобила, че да се счита, че той е престоявал по смисъла на закона.
Разпечатката съдържа 39 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cb2508b-cfbc-452d-8f1b-14b2593d64a9